(Житието на черния има значение)

Знаете ли защо е полезно да се четат жития на светиите? Помага да се възхитиш на човека… Да го видиш не в микроскопичния мащаб, в който изглежда днес… Предвидим… Елементарен… Елементарно суетен… Често срещан в морето на елементарната суета… Толкова често, че привиждаме това за духовна атмосфера… Самонавиваме се, че за душата е полезно да пълзи, за да може да види полуръстите (хобитите) от долу нагоре… И да се възхити на тяхната извисеност… Ех…

Св. Моисей Мурин (28 август) бил разбойник, не бил праведник. Разкаял се. Веднъж, за да поучи братята, владиката го изгонил от олтара. А светецът си рекъл: “Добре постъпиха с тебе! Щом не си човек, защо се намираш в събранието на човеци?” Разбрахте ли? 

Ние събрание от човеци ли сме? Виждали ли сте някой сред нас да плаче така, както го правел авва Моисей? Може да има, но просто да не е достоен за компанията ни. Да не разбира от геополитика, от рафиниран и коректен хритиянски цинизъм, от академични обиди, от лоялност към властта, от амбиция за израстване, от османски лукс, от изгодни сделки, от плюшени одежди и златни кръстове с коронка и капка… И изобщо от всичко онова, което ни прави човеци и достойни членове на Църквата. Към това лесно ще прибавим и липсата на грехове, която (казано честно) е единствената празнина в живота ни… Е, какво общо имаш с нас, чернокожи грешниче? Добре е постъпил Небесният Владика, като не е допуснал такива като теб при нас… 

Или не е добре? И не Небесният Владика, а ние сме постъпили… Ние сме постъпили в армията на неплачещите, която бавно, но сигурно превзема света, за да унищожи в него всичко човешко. С ежедневни и почти незабележими битки…

Св. Моисей оплаквал греховете си толкова дълго и така дълбоко, че впечатлил всички. Времената били други, нямало нови модели умни телефони и хората се възхищавали от умни дела… Минали работи… 

Дори самият управител на областта решил да посети аввата в скита, за да получи духовна полза от него. Видели се… Двамата побеседвали малко за финанси, малко за политика, посмяли се. А братята показали на управителя къде искат да направят хотелска част за поклонници. Той се съгласил, че това ще помогне на обителта… Дори предложил средства за детска площадка до храма, за да могат да се провеждат целогодишни лагери за ученици от началните класове… Разбира се, само в свободното от исихия време… После го впечатлили с едни полуразрушени, но безценни стенописи и се разбрали да помислят заедно за реставрацията им. И така се разделили взаимно обогатени. Управителят дълго разказвал по света за благочестивия черен отец Моисей, с когото се видял… Така възникнал и изразът: животът на черните има значение… Black Lives Matter.

А? Така ли станало? Има ли значение животът на този черен човек? Има ли значение, че преиначих житието? Че го измислих? Първо чуйте какво станало наистина, а после решете… Аввата разбрал, че управителят възнамерява да го посети. Затова напуснал килията си и тръгнал да се скрие сред тръстиката в блатото. Но в това време го срещнали слугите на управителя и го попитали:

– Къде е килията на авва Моисей?

Той им отвърнал:

– Какво търсите от него? Този старец е неразумен, лъжлив и води греховен живот.

Слугите се изумили на тези думи и отминали. Когато стигнали в храма, управителят казал на братята:

– Слушал съм за авва Моисей и дойдох да приема благословия от него. Но по пътя срещнахме един монах, тръгнал за Египет, и когато го запитахме къде живее аввата, той го похули и го нарече неразумен, лъжлив и с греховен живот.

Като чули тези думи, монасите много се огорчили и попитали:

– Как изглеждаше монахът, който похули светия мъж?

– Беше висок, с черно лице и стари дрехи. – отговорили те.

Братята казали:

– Наистина, това е бил самият авва Моисей. Но понеже не е искал да ви се покаже и да приема почести от вас, той е казал лоши думи за себе си, сякаш за някой друг.

Управителят получил голяма душевна полза и си заминал, прославяйки Бога.

И ние прославяме Бога. И не хулим светеца. Даже го почитаме. Просто живеем друг живот… Нали? 

А може ли начинът на живот да е хула към живота? Хм… Ще ви го кажа по-просто: може ли само по себе си живуркането да хули житието?

Житието на черния има ли значение? Дори да е светец! Особено, ако е светец! Ако имаше, щяхме да му подражаваме. 

Неразумен ли е плачещият? Лъжовен ли е пътят на покаянието? Молитвата по-важна ли е от веселата глъч? Греховно ли е да отбягваш светската слава, за да намериш небесната? 

Тежки въпроси за един висок черен човек, когото сме свикнали да отбягваме… Ние сме ниски бозави расисти. С качулки, които помагат да не се виждат лицата ни… Помежду си знаем кои сме, но като нямаме лица, никой не може да ни обвини в престъпление…

Е, спокойно, това последното беше пресилено сравнение. Супер сме си! Всичко е наред! Само за човека като човек е жалко… За човечето като човек…

П.П. Едни приятели се шегуват, че знам песни, с които да озвуча всеки свой текст. Това е за тях… Помните ли тази: “Мъничко човече, в изгубени следи и смисъл за декора, пред който двама с теб уж докосваме Бога…”