Всеки ще си отиде от този свят. Дори и тези, които не знаят това и са се заровили в брокатения прах на тлението. Дори и измамниците, които могат да надхитрят всички. Дори и те… Дори и звездните актьори, и изпреварилите времето си дизайнери, и разузнавачите от старата и новата школа, и известните умело пълзящи писарушки… Охо… Мога много да изброявам. Всички ще бъдат матирани от смъртта. 

Има хиляди начини да съсипеш живота си. От толкова време гледам… Например? Ами… Като презираш светостта! Или като я обичаш така, както се обичат лични вещи… Какви вещи ли? Моето швейцарско ножче. Държа го в джоба, никога не го ползвам, но знам, че го имам и при случай мога да се изфукам с него. Я вижте – имам ножичка и пила за нокти. Затова маникюрът ми винаги е перфектно поддържан… 

Пълна съсипия…

Но как да живее човек? Как да живее човек с този дълг, който задължително ще се плати? Ето ви моя помисъл…

Трябва да се живее като св. Наум Охридски! Когато умреш, върволици от хора да идват на гроба ти. И всеки от тях да слага ухо върху него, за да чуе как бие сърцето ти!!!

Разберете това, лъскави “клошари”, измамени остапбендеровци, разкрити агенти и доносници и самопровъзгласени праведници – Христовият приятел не може да умре! И безсърдечните чуват сърцето му през студения надгробен камък… Как проповядва за Възкресението. 

Такъв човек с готовност вземам за свой водач и покровител. И какво друго да искам, освен да бъда като него. Той да ме преведе през мрежите на смъртта… И да ме представи пред Христа… Без да губя сърцето си! 

Св. Науме, сложи ухо на гърдите ни и виж дали не са се превърнали в гроб. Провери дали чуваш нещо. И не позволявай да замлъкне туптенето. Умолявай Господа за това! Дори до настояване!