Букви с гръбнак

Макар и малцина да помнят ценността на буквите, реших да поставя няколко от тях в началото на поста…

Постът (дано да помните това) е почивка върху мокра пейка, цялата окъпана в сълзи.

От влагата есенните листа се превръщат в пеперуди и отлитат за топлите страни.

А някои още вярват, че ако не плачеш, ще изхитриш есента и в нея ще си останеш сух.

Но сезоните имат свои закони, валидни дори за заможните клоуни от този свят.

Не се ли намокриш от сълзи, ще те измокри дъждът…

И все пак… Разхилено неплачещите казват, че желаят духа, а буквата на закона презират…

Забравили са (клетите) предупреждението: “Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете…” 

Ако и вие сте доволни, че някой си дух се старае да осмее някоя буква, прочетете нататък: “По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога.”

И по-нататък: “А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света.” (I Йоан 4:1-3)

Слушали сте, че иде… Нали не му се радвате?

Ако му се радвате, значи няма да плачете…

Ако не плачете, няма да станете пеперуди…

И няма да отлетите за топлите страни. 

Някои мислят, че да се радваш тук е хубаво, а да плачеш – лошо. 

Колко първосигнално! 

Често е тъкмо обратното. Постът го доказва. 

Съществуването на топли страни – също…

Както и на жълти листа, които отлитат към тях. 

Да, знам, пиша неразбираемо. И това е идеята!

Човек трябва да си спомни, че в буквите има много повече дух, отколкото духовност в някои от нарушителите им. 

И от букви с дух са написани законите, които трябва да спазваме…

Различавайте духовете!

Предупреждавам: Заради малкото плачещи и многото радващи се, скоро ще завали върху всички ни!

Яжте букви. През поста е разрешено. Даже е препоръчително! Хубави букви, с гръбнак! Насищайте се с тях. 

Но не бъдете буквояди. Нито духоборци! Нито безсолници! Нито сълзобрани! Тези неща са забранени. И не само през пост. Както и високо вдигнатите носове (защото при дъжд се събира вода и лесно се изстива).

Също не е препоръчително човек да забравя, че има душа! Особено в Църквата. Затова си напишете бележка и я носете със себе си: “Да нося ключовете от вкъщи и да не загубя душата си!” Много е важно, отнесете се сериозно към това!