(До 10 ноември и обратно)
Представата за свобода, която придобихме през последните години, е може би най-изнервящият провал на демокрацията в България. И не просто провал, а пълен провал! Защото е болезнено ясно, че тя не е за всички. Свободата имам предвид. Купена е. Приватизирана е. Монополизирана е. Открадната е. И напълно осрана от едни хора. Тя вече не означава нищо, освен истерия, претенция, нахалство, егоизъм, наглост и безочие.
Каруца активирани глашатаи решиха, че са умни и красиви, а всички останали са тъпи и грозни. Ето това е свобода. Не е ли? Самият израз умни и красиви съдържа такава двусмисленост по отношение на свободата, че на човек чак да му се доповръща. Защото едно време свободните протестираха срещу Пеевски (в това число и аз). После изведнъж му станаха приятели и взеха за коват Конституция заедно с него (вече отказах да съм с тези хора, тогава наивно се борех за морал, а не да седя в скута на някой и да пия мазно турско кафе). Сега гледам, че пак излязъл уж от мода. Ще му правят санитарен кордон! Абе, май, вятър ще му правят, ама между нас да си остане. И през цялото това време, който не прави необходимите чупки в кръста, просто не е свободен.
Първо беше “ала-бала” с президента, после му искаха оставката. И всеки, който не извършва тия лупинги – не е свободен! Сваляха “Тиквата”. След това правиха сглобка с него. Социалистите бяха естественият им враг. Но и с тях се прегърнаха в един момент. В името на свободното ползване на властта и произтичащите от това облаги. Сглобки вече правим всякакви – няма нужда от съвест! Всичко се продава и купува. В това число и свободата. Свобода, свобода, ама духовният хомосексуализъм не е задължителен още, нали?
Всеки, който не изпълнява нечистоплътните политически салта на една шайка кресливци, трябва да си взема “чемодана и в Мацква”. Защото и без това не разбира от градска култура. И не е свободен! Свобода е да дойдеш от село, за да правиш градска десница.
Сега се разкрещяли, че имали право да ходят на театър и да гледат поругаващи българската памет пиеси. И на когото не харесва изхождането на кафяв миризлив талант върху гробовете на родните герои, пак да си вземал куфара и да ходел в Корея, щом обичал диктатурата. (Не уточняват в Северна или Южна.) Никой няма да отива в Корея (Северна или Южна). Нито ще пътува за Москва. Нито някой ще задължава началниците на градската десница да се връщат на село. Защото свободата е за всички!
Ако вие имате права и свободи да се възмущавате от Пеевски и после да му седите в скута, защо аз да не мога да наричам това лицемерие и нечистоплътност? Като става дума за некъпане, ей такива неща са истинска кир, която теляците ви от телевизиите трудно ще изтрият. Защото не живея в Северна Корея или Иран, а интернет все още помни какво правехте и говорехте и за каква свобода на себеизразяване и на словото всеки се е борил. Ако вие имате свободата да хулите когото ви кажат, аз имам свободата да ме отвращавате! И то много по-голяма свобода, отколкото маневрите от “с вас сме, г-н президент” до “долу резидента” и обратно.
Имате право да си харесвате всичко, което ви се спуска от “правилното” място – некадърни пиеси, бездарни партийни режисури и т.н. Но, ако обичате, оставете правото на нас, “простите и грозните”, да се гнусим от вашата вътрешна нечистоплътност, преко политкоректните ви ботокси и филъри.
Никой не ви е назначавал за извънредни и пълномощни представители на свободата. Желанието ви да гоните хората, които не мислят като вас от родината им, издава обикновен, безинтересен, болшевишки светоглед. Минаха 35 години от онзи прословут 10 ноември. Време е да застанете на нивото на градските си елитарни, културни и всякакви там претенции и да надраснете дълбокия душевен провинциализъм, който отглеждате вътре в себе си. Светът се промени. Комунизмът си отиде. И няма да се върне, колкото и да го дърпате обратно и да му слагате нови либерални имена. Освен под формата на фарс. Вашата претенциозност е фарс! Начинът, по който обиждате всички инакомислещи като фашисти, е фарс. Няма начин да се превърнете в новата облагодетелствана група на борци срещу фашизма, защото сте се омазали в кафяво до ушите.
Така че гледайте си тихо тъпата пиеска в театъра, който вече трудно би могъл да се нарече “народен”. И да знаете, че хваленето на текстове, обиждащи предците ви, може да направи така, че бащите ви от село да се разсърдят на градските си чеда. Макар че вие сигурно нямате вече нищо родно и свято. И никога не сте имали. Иначе нямаше да ставате на крака и да ръкопляскате в екстаз на хулите.
И накрая – хайде да не се лъжем. По телевизията и в социалните мрежи всеки може да говори каквото си иска. Ама вечер, като свалите грима, огледалото не лъже. Да се движиш по опорки е всичко друго, но не и свобода. Това си е най-обикновена духовна проституция. Макар че, ако започнете да събличате всички роли, които сте играли – срещу заплащане или от стремеж да се направите на интересни, накрая в стаята може да не остане нищо. Едно красиво, умно, възвишено и елитарно нищо. Празна стая, в която по земята се търкалят само обелки от хибридни хора. Уверявам ви, има кой да премете боклука след вас…