Текстът е продължение на „Кучешки език“, но не разбирайте, че имам нещо против кучетата, напротив, много ги обичам. Само ползвам метафората, както я е ползвал и Булгаков в своята фантастична история. На един човек му присаждат сърце от куче.
В началото всичко е наред. Сърцето си работи. Но постепенно почват у човека да се забелязват външни и вътрешни промени. Накрая съвсем кучяса. Днес между 11 и 12 ч по БНР Хоризонт в колата чух интересни неща. Първо говори един „професор“ по история, който се опитваше да нарече черното бяло. Запитах се това национално радио на коя нация е? Защо се опитва водещата журналистка да прави и тя трансплантации в ефир. На нея ѝ е направена такава и иска и на другите да присади, да не е самотна там в кучешкия свят.
След „професора“ женицата с кучешко сърце поде тема, която не ѝ беше нито по силите, нито по разума. Започна натъртено и заядливо да „цитира“ нашия Патриарх Даниил по темата с преименуването на Храм „Св. Александър Невски“ – как можел той да нарича „безродници“ всички несъгласни с него – например – или какво означава род и родина – според нея. И според следващата ѝ гостенка по телефона, която щеше да бъде госпожа С. Янакиева, ама не можа. Много искаше, ама нямаше желание. Не ѝ се получи изказването поради техническа причина. Янакиева чакаше по телефона да се извърви една „анкета“, направена от „стажант репортер“, едно семпло момиченце, което питаше случайни хора какво смятат за името на катедралата ни.
Анкетираните не смятаха нищо. Бяха подбрали само малоумни отговори, но завоалирано, пуснаха и един доста объркан защо не бива да се сменят имената на храмовете, но те точно такъв контрапункт на своето мнение са търсили, отговор на лаик неграмотник. Евтинджос пропаганда. Помиярска направо.
Анкетата завърши и аха победоносно кучешкото сърце да зададе въпрос на С. Янакиева по телефона, когато най-внезапно съобщи, че се налага прекъсване, защото в Парламента възобновяват дебатите и трябва да ги следят. Напълно възможно е в някакъв друг момент от деня Янакиева да се е изказала, но беше много яко как съдбата ѝ подсказва този път да замълчи и да не хули светците, защото точно това щеше да стори.
С. Янакиева трябва да благодари на българските депутати, които ѝ попречиха да избълва поредна доза злъч и обиди към Свети Александър Невски и евентуално към Свети Серафим Соболев, защото те това обичат да правят. Те си подготвят какво ще излаят внимателно и чакат на каишка да им предоставят микрофона. Кучето слуша господаря си. Господарят америкрисмас им заповядва да хулят всичко руско и те дерзаят, махат с опашки, точат слюнки и джафкат зад оградата. Иззад оградата лесно се лае.
Ако господарят се смени един ден, те веднага ще заобичат и новия си господар, сигурен съм.
Русофобията достигна патологични размери – докъде ще продължи насъскването? Ще почнат ли да хапят кучетата? Националното радио на незнайно коя нация си позволява да критикува Патриарха на БПЦ, да оспорва думите му, които са абсолютната истина, да говори лукаво и злобно срещу Христовите праведници, канонизирани в Православието. Такива светли празници ни чакат с подобни професори, интелигенти и журналисти, че чак ми причернява пред очите.