Кое е първото нещо, за което се сещате, когато се спомене Рождество Христово? Да, разбира се, подаръци. Всеки е бил малък и е получавал някаква изненада – я от Дядо Коледа, я от Дядо Мраз. Родителите ни грижливо опаковаха или това, за което сме мечтали, или това, за което са имали пари, и го даваха на добрия старец, за да ни го поднесе на тържеството в градината или училище. Така или иначе, но всяко детенце отнасяше вкъщи по нещо. А какво получаваше и получава всъщност Рожденикът? Не е ли Той бил винаги най-важен? И винаги най-ощетяван? И винаги най-пренебрегван?

Не знам дали сте забелязали, но самата история на празника започва малко обезпокоително. Господ приема плът. Вечният влиза във временното. Но още в първия момент става ясно, че не е много желан. Тоест, желан е от цялото човечество, но място в странноприемницата за Него няма! Не е някакво лично отношение, просто така е уреден светът ни. Местата по хотелите са ограничени и сега. Тогава имало преброяване, а в наши дни – коледни банкети. В самия пик на поста всяка фирма се весели. Организират се пищни тържества за персонала с много храна и пиене, песни и танци. Разбира се, с томболи и подаръци… И да почука някоя майка с дете на вратата на хотела, едва ли някой ще й обърне внимание, защото сега ден година храни. Както големите компании, така и малките търговци отпускат кесиите. Нали е празник – Рождество Христово…

От друга страна, какво са добрите фирмени партита без вярата? Нашият народ е благочестив! И в тези моменти често се сеща за Бога. Е, не за да Му подари нещо, а да Му поиска. Но и това си е хубаво. Вярваме, че Господ също празнува и Си разтваря портфейла с чудесата. Затова подобни събития обикновено започват с тържествен водосвет. Прасе на улицата да колиш – без водосвет не може! И най-важното – да сме живи и здрави! Удрят се чашите. Устните се разтягат лицемерно: “Живи и здрави! Здрави и живи!” 

На едно подобно тържество обявиха пред целия състав на телевизията, в която работех преди много години, че ме награждават с мобилен телефон за професионализъм. Естествено, не ми го дадоха нито на момента, нито по-късно (явно спонсорът или рекламодателят се бяха разкандърдисали и не си бяха изпълнили уговорката с ръководството, съответно то обещаното към мен). Но пак получих повече, отколкото Спасителят – потупване по рамото пред строя. 

И все пак, дайте да решим – ще има ли подарък за Христос, задето се е родил, или не? Изглежда скромничък. Някак обикновен и неоправен. Съгласете се, че при цялата тая власт, която има, да не може да се уреди в хотела, при условие, че там и водосвет Му правят… Не изглежда много перспективен… Като нищо, ако я кара така, като стане на 33 ще Го набият и ще Го разпънат на Кръст… 

Ако историята беше започнала различно, с малко повече енергия и пробивност от страна на Майка Му, например, която да успее да се уреди в странноприемницата, Христос можеше да израсте друг… Да инвестира разумно даровете на влъхвите и ги преумножи, за да има след това скъпи дрехи, корони с камъчета и много икономи около Себе Си… Знаете какво искат сега всички родители – децата им да са богати, да имат охолен живот, всякакви удобства, да могат свободно да пътуват, да направят добра кариера… Никой не отглежда вече мъченици. Знаете ли защо на повечето икони Пресвета Богородица е тъжна? Защото от първия дъх на Детето Си е помнела, че Неговият път води до Голгота. Струва ли си да се подарява каквото и да е на Дете, Което отива на Разпятие?

Но добре, нека допуснем, че сме обзети от порив на благородство и обърнем внимание на непоносимо обикновения Бог. И решим да Му подарим ние нещо, уподобявайки се на влъхвите, а не да чакаме само от Него? Спомнили сме си, че Той е Рожденик. Обаче какво да Му дадем? При цялата си непретенциозност, Той има всичко, дори и да не иска да го ползва… Не, чакайте, все пак има нещо, което Той няма, а би искал да има. И желае всички да Му го дадат – вярващите, всеки, който Му обърне внимание, особено духовниците – златен кръст с корона и капка! Шегувам се! Съвсем друго е. Успокойте се, не е толкова скъпо. Господ знае, че точно сега бюджетът ни е олекнал.

Ще ви кажа какво е след малко. Нека първо да решим кой ще го купи. Най-логично е Майка Му и Баща Му, както беше в социалистическите тържества, пък и сега е така. Но смятам, че няма да искат да го направят вместо нас. Мисля си нещо – може да се помоли някоя богобоязлива бизнесменка още веднъж да направи дарение. Ние ще го опаковаме в църковни торбички и ще организираме благочестиво тържество, на което да Му го връчим. Преди това Той ще ни каже някое стихче (може и от Своето Евангелие), а ние ще Му ръкопляскаме. А след това ще Му поднесем пликчето с…

Христос няма грехове. Той очаква нашето покаяние. Нашите сълзи. Никой не плаче на Рождество! Напук на Въплътилия се! Няма място за Христос в странноприемницата. Но още по-малко има място в сърцата ни. Ако имаше, щяхме да се каем. И от това щеше да произтече съвсем различен живот, а не сегашният. 

Докато все още Те виждаме, добре дошъл Си, Христе! Ако беше поискал нещо по-лесно, щяхме да намерим спонсор. Можеше дори и ние да се бръкнем. Възможно би било даже да се сместим и да Ти направим място в нашата йерархия, не само в хотела. Дори златен кръст щяхме да Ти намерим. Но това с покаянието няма да стане! Просто няма да стане! Иначе: честит рожден ден! Да Си жив и здрав! И Си върви по пътя – нашите булеварди не водят към Голгота! А значи и до Възкресението! Сега като се замисля, Пресвета Богородица е тъжна на иконите заради нас…