Със следващата метафора ще се опитам да наподобя стила на отец Владимир, макар да ми е ясно, че няма да се получи добре. Всеки си има своето лице пред Бога и своите думи. Неговите са свещенически, а моите на грешник от най-подлите.
Вдъхнових се от породата мои ближни, с които се сблъсквам всеки ден почти. Чакаме на изхода от летищната зала да се качим в автобуса, който откарва пътниците към самолета. Винаги се чака, никога не става раз-два, не е частен самолет, такива са правилата на летищата, да има резерва от време, протоколът е такъв.
Човешкият гений сътворява машина за летене, разчитаща на аеродинамиката – наука за движението на въздуха. Машината е сглобена съвършено до милиметър, оборудвана е с реактивни двигатели под всяко от двете крила и така нататък – всеки детайл е проектиран от умни и търпеливи днешни хора.
Преди хиляда години са се придвижвали с каруци и коне. Колелото е грубо и голямо творение. Докарва го до 50 – 100 км на ден. Преди сто автомобилът става масов. Изработен е от дребни механични части и малко електрически жици, все по-фини елементи. Така за един ден може с тази машина да се изминат и 1000 км. Самолетите днес са пълни с електроника, микрочипове, миниатюрни силициеви платки, процесорчета. И с тях се лети десетки хиляди километри. Колкото по-фини части произвежда човешкият ум, толкова по-далече стига в пространството.
Уви, не и в разбирането си за Добро и зло. Технологията изпревари етиката с много обиколки.
Без ум и търпение тези инженери нямаше да постигнат напредък. Умът е разумност, търпението е смирение, Божии дарове и таланти, раздадени щедро на много от човеците за Слава на Бога! А в автобуса хората почват да роптаят все едно са пред пещерата. Дори онези пред пещерата са били по-смирени. Гордостта порасна заедно с технологията. За нещо обидно дребнаво и свръхелементарно те почнаха да псуват като чобани. Вторият автобус с пътници за самолета бил пристигнал преди нашия, понеже според тях шофьорът ни бил „пълен тъпак“ (а шофьорът ги слушаше, понеже няма преграда), сега как щели били те с приоритета за 10 евро да влязат преди останалите без приоритет в Небесната машина?!?
Как е възможно такова безобразие! Хората са си платили! Никакво уважение към приоритета им в тази ганьовска страна! Как ли не напсуваха тия бастуни бедния шофьор, задето е обикалял толкова много и така гадно им е прецакАл приоритета…
А шофьорът носи отговорност за нас всички в този момент, върши ни услуга, продава личното си време срещу някаква заплата, жълти стотинки, за да може със своята квалификация и умения да ни достави невредими. Не псувайте шофьора, бастуни селташки! Недейте! Вашият приоритет пред неговата отговорност дори не се забелязва. След шофьора очаквам да почнете да хулите и пилота на Небесната машина, че и той не ви угажда на приоритета. Вие винаги търсите правата си! Толкова сте дребни, че ако ви съпоставя с едно от малките болтчета на голямата машина, която лети на километри над земята, ще изглеждате нелепо. Къде се намира вашият приоритет – къде е търпението на инженерната мисъл!
Слушах тримата мъже как псуват в хор и се ужасявах от начина им на мислене. От наглостта и безочието. И се сетих, че това е модел. Че вече 80 % от „златния милиард“, който не си брои стотинките и не се чуди ще има ли днес хляб на масата си, е пострадал от този модел на немислене. Затова по законите на физиката този „златен милиард“, а може би и цялото човечество е обречено на велик финал, финале гранде, защото нетърпеливите и наглите (възпитаните от ИИ) един ден ще започнат да строят и самолетите.