Този, който поне е опитвал да води духовен живот, ще знае. Понякога врагът започва да изкушава човека с „леви“ помисли. Т.е., разпалва страстите му, опитва се да го вкара в блудодеяние и оправдава това с някаква мнима любов. Или го тика към разюздан живот, представяйки го за истинска свобода. Показва опиянението като вътрешен екстаз… И още много… Разбирате…
Като мине известно време и види, че не е постигнал пълна победа, врагът сменя тактиката. Започва да изпраща „десни“ помисли, които уж са дошли да прогонят „левите“ и да доведат Божията благодат. Но са същите измамници като първите. Само дето изглеждат по-праведни. Те се борят за справедливост, за законност, за ред… Обаче са дрехи, в които са облечени желанието за реванш, тиранията и тържеството на гордостта.
Двата вида помисли си противоречат привидно, но всъщност имат общ източник, който гъделичка под едната или под другата мишница човешкия егоизъм.
Врагът обича да поставя такива дилеми. Избери лявото и ще умреш, избери дясното и ще погинеш. На него му е все едно дали ще се застреляш или удавиш. Той просто иска да мислиш в схемата му.
Разбира се, такива неща се случват само там, където изобщо има борба, а не пълно оскотяване. Ако винаги си съгласен с актуалните грехове на света, не чакай изкушения. Глава, която може да бъде купена с грант, не е заплашена с отсичане. Сърце, в което се съхраняват само угодности към силните, няма да бъде счупено… Поне не веднага…
Това, което важи за отделния човек, е валидно и за народите. И те биват изкушавани, падат, въргалят се в греха и могат да се погубят. И са се погубвали… Дори цялата земя може да търпи същото, ако е загубила своята разумност…
А кое е разумно? Помнят ли българите, облъчвани от легиони нови шамани, които извършват своите мисловни ритуали чрез медиите? Нима в нашата родина не е имало ангели в плът, които да ни кажат как да живеем?
Вижте какво пише преп. Иоан Рилски: „…И преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво злословие, както приехме от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете.“
Коя е тази вяра? Нашето Православие, дърпано оттук и оттам, за да прислужва на светската временност! Кои са тия предания? Творенията на светите отци, които ни водят по царския път – път на смирението и покорността на Божията воля!
Човеците, народите, цялата земя… Всички ние страдаме от мисловна бран, защото забравихме, че Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат. Че Христос е познат само на каещия се… В тази забрава всичко у човека става двусмислено. И думите губят първоначалните си значения. Любов, радост, правда, очакване – всичко това има само един смисъл – прелест. Пре-лъст! И води до неминуемо разочарование. Защото преди това е имало очарование, т.е., омагьосване, губене на себе си.
За нас, човеците, има избавление от демонските прилози. Просто е нужно смирение и противопоставяне чрез покайни помисли. И живот според чистата вяра. Тогава много неща ще се променят, дори градовете, дори страните, дори земята…
Е… Няма да стане… Няма да има масово покаяние… Но нека поне знаем, че погиваме по собствено желание.