– Нещо много мирише! – извика мъжът ми. – И странното е, че оня ден, като ходих на пазар, пак така миришеше в хипермаркета…

Поех дълбоко въздух, че съм с грип в момента и носът ми не е в най-чувствителната си форма, но ужасната смрад на запръжка от работнически стол през 80-те сякаш ме хвана за гърлото. Спогледахме се и почти едновременно възкликнахме:

– Ауууу, на болшевизъм мирише.

Мъжът ми веднага взе да мрънка:

– Бях я забравил тая воня. Отвратителна е. Откъде идва?

Не беше трудно да се установи източникът, който си е “изпуснал душата” – през компютъра миришеше.

От къде точно ли? От “уханието” на земята, която се опитва да се върти наобратно в интернет. По-точно от потта на хората, които я бутат назад във времето към най-добрите традиции на миналото – доносничеството и клеветата. Нито една тирания, извършвана в човешката история, не е възможна без доносничество. И без благодетели, които определят каква е истината, подплатявайки я с грантове или продукти от магазина. И всичко, разбира се, с най-добри намерения. Има комисия по досиетата. Но моралният въпрос, който стои зад папките, не беше обсъден нормално. Подбуждането към нашепничество си живее в душите ни и чака възможност да се изяви. Такава възможност вече има. Тези, които изпитват носталгия към социализма, могат да си отдъхнат. Вашето време се връща. 

Е, наистина думичките са по-модерни. Но пък след толкова години олиото, в което хората биват запържвани, е все по-гранясало. Няма да е точно министерство на истината, а ще е фактчек министри някакво. Ще питате кой назначава менторите на истината да са съвест на държавата, пък и на света? Едно време кой ги назначаваше? Който трябва! И тука ги е назначил който трябва. Който дава грантовете. Не помните ли какво казваше другарят Живков: “Как ще решиш проблема? Може да решава тоя, който има пари, бе! Щом немаш пари, какво ще решиш ти, бе? Ти немаш право да решаваш!” Така че… Решава, който има пари. А пък грантоеди в днешно време – с лопата да ги ринеш. В дневник да ги напишеш, че да ги запомниш. Едно време на папките им викаха дело, сега им викат дневник. 

И както едно време, и сега си има различни видове доносници. Всеки от тях вероятно си има и водещ офицер, който днес се казва по друг, по-модерен начин – фактчекър, но функцията – все тая. Има си и паяци, дето плетат в социалните мрежи специално. И групи на комсомолците има. Насърчението е младите хора полека да се превърнат в нови Павлик Морозовци, които с дръзновение да докладват баща си, че слуша руски радиостанции, Карбовски и Дачков, както навремето е слушал Гласът на Америка. И да му напишат на стената във фейсбук: “Татко, ти си гад!” Ама на английски, де, а не на руски: “Dad, you’re a louse.” Е, може да не е баш с тия думи, ама чуждите езици никога не са ни били силна страна. Всички автентични и вече улегнали евроатлантици първо са научили руски, а след това английски. По обясними причини. Например, учили са в Мацква, но разчитат на късата ни памет и на кресливостта си колко мразят рашистите. 

Няма как да се разминем и без група на пенсионерите-доносници. Те поне имат опит от онова време, пък и са най-евтини за купуване, вече и с отслабена острота на мисълта, та са и най-лесни за манипулиране. Доносче – ваучерче за пазаруване в голяма верига. Верно, не е удобно да си мръсник на стари години, ама и хлябът, и сиренето много поскъпнаха, кой ти отказва кисело мляко без пари. 

И изобщо, цялото семейство ще са детективи. По почина сливки за боклук. Тикаш боклук в душата си, но с уста ядеш сливки. Звучи лошо, но не толкоз, свиква се. Само миризмата много гадна, бе. Миризма на спарено, на запържени съвести и на сготвени комшии и приятели. Но няма страшно, като живееш в кенефа и спираш да виждаш кафявия цвят. Същото и в социалистическия стол. 

И тъй, народе, бързай да доносничиш в угода на “истината”. Надпреварвай се да канселираш ближните си. Проверявай си работническия дневник всеки ден, за да си наясно коя е правдата и коя кривдата. Не си позволявай да мислиш извън опорните точки на грантодателите. И сам стани грантоед. Ако не можеш да допълзиш до там, стани негов паж. Ако не – превърни се в домашния му любимец. Ако не – изтривалка бъди. Само да си на правилната страна. Изглежда страшничко, но всъщност не е. Да си мръсник винаги е било престижно. 

Но можеш просто да се присмееш на служителите на фалшивата истина. И да не пазаруваш с безплатни ваучери срещу продадена съвест. Всъщност, чиновниците на “истината” винаги са се страхували най-много от едно – истината, казана с усмивка. Когато им се присмееш, личи реалният им дребен ръст и зачервените им бузки. 

Лилипути се опитват да накарат земята да се върти наобратно. Не им казвайте, че е невъзможно – нека бутат. Слънцето ще продължава да изгрява от изток и нощта няма да стане ден…

П.П. Този текст е журналистическо фентъзи. Защо журналистическо? Ами защото и аз съм журналист на свободна практика. А защо фентъзи? Защото е разказ за измислени герои. И защото това е най-модерният жанр в момента. А ако се намери някой да ми даде грант, ще го озвуча с възможно най-равнодушния си глас и ще го пусна и в ютуб.