Днес беше Задушница. Ден за душите! Ден за омраза! За омраза в душите! Какво друго имаме? Криза е! Нали помните как св. Николай Велимирович обяснява, че криза всъщност означава съд.

Утрешният ден е определен да ни припомни идването на Страшния съд. И това, че той ще е безмилостен към непроявилите милост… 

Докато още е днес, а утре настъпва, не пропускайте да доукрасите душите си за съда! Бъдете безмилостни! Бъдете иронични! Бъдете цинични! (И, разбира се, справедливи, как не?!) Ядосайте се! Напишете жлъчни коментари срещу копейките или евроцентовете, все тая! Подиграйте им се! Покажете, че сте повече от тях! По-умни! По-тарикати! Помечтайте да ги бият! Голяма мечта – голяма душа – голяма похвала пред Съдията! 

Не се засрамвайте! За нищо на света! Намерете най-безбожния простак в социалните мрежи и шервайте постовете му! Да стане ясно пред вселената, че ние, българите, умеем да нямаме милост (към копейките или евроцентовете, все тая). Че не се притесняваме нито от мъртвите си, нито от Живия! Че за нас няма Задушница, няма Страшен съд, само едно несвършващо днес, в което се мразим… И най-вече в интернет. Без лица, без връзка, без разбиране, без снизходителност, без сантименти, без прошка, без милост… Просто ежедневна омраза! Като в преизподнята. България преизподня ли е?

Само утре да не се окаже, че Страшният съд е минал, а ние не сме разбрали… Или са разбрали само журналистите, ама на тях са им наредили да говорят за друго…