Много ме измъчва въпросът за свободата? Някак абстрактно звучи тая дума. Стана ясно, че всички (без изключения) разбират от това какво е и какво не е училището. Затова сядайте и пишете есе на тема: „Свободата е…“ Извадете един двоен лист и започвайте! Ще напиша и аз, а после ще сравняваме…
Живеем в свободна страна, нали? Сред свободни хора, нали? Значи…
Свободата е такоа, бате! Не ли?
Свободата е да се изкачиш на високо, мнооого високо. Например, на втория етаж на мола. Да се надвесиш от там и да наплюеш тия мишки долу, дето са седнали да пият кафе.
Свободата е тайно да дишаш райски газ в междучасията и да изпускаш явно телесен газ в часовете.
Свободата е да не четеш книги, защото те са за балъците. Същото го има и в тик-ток, ама на видео и в шорт версия.
Свободата е да псуваш на ангийски учителката по български. И ако ти направи забележка, да я питаш знае ли кой е татко ти.
Свободата е сам да възпитаваш на добродетели. Би написал своя собствена Библия, но точно сега не, щото тоя уикенд сме на банкет, другия заминаваме на Турция, а по-другия сме си на село.
Свободните добродетели са: Заведи ме при тая учителка, дето те стресира, да и трясна манерката. Нема да й се даваш, искам да си борбен, да знаеш как да се справяш в живота. Ясно? Какво? Псувал си я? Ми правилно. Малко й е даже! Как така ще ти пише четворка тая тъпа стара мома. Ти всичко си знаеш, а на изпитите нищо не казваш, защото си чувствителен. Ние всички в нашето семейство сме раними души…
Свободата е да учиш на търпение сина си: Тая година ще купим на кака ти силиконки за абитуриенския, че отдавна иска, а догодина ще ти купя джипа. И книжка ще ти купя, само не ми дудни…
Свободата е да научиш детето си да слуша всякаква музика – и изискана като на Славито, и като за маса – кючек.
Свободата е да надуеш чалга на магнета в колата и да я караш с 250 по бул. България. Ако удариш някой охлюв по пътя си – нищо. Свободата е да се измъкнеш на свобода, дори след теб да остават трупове.
Свободата е да си намериш господар, за да ти нарежда какво да пишеш. Свободата е и да си трол, пък да наричаш другите тролове. Свободата е да си грантаджия и да викаш на другите четирихилядници и копейки.
Свободата е да нямаш съвест. Защото съвестта е догмат, който те обременява.
Свобода е да правиш докторантура в Богословския факултет, но да не вярваш в Бога. И да не ти пука…
Свободата е да си крал и да приемаш поклонение за това. Знам, звучи малко по монархически, но не е…
Свободата е кафе. Защо ли? Когато пиеш мазно кафе с някого в скута му, той е фин партньор, а когато не пиеш – крупен противник. Затова е кафе, турско кафе. С каймак.
Свободата е да знаеш правилните неща. Дори да си бездарен трубадур, ако ги разбираш тия работи и ги възпяваш, ще получиш много потупвания по рамото. И ще намериш времеубежище в тях…
Свободата ни е много неща. Но най-много тя е убежище, в което се крием от вечността. Старо убежище, което по-рано е било „клуб на комсомолеца“, но все още не се е превърнало съвсем в “клуб на пенсионера”. И донякъде още е запазило пожълтелите плакати и лозунги…
Сигурен съм, че ще добавите още много и общото ни есе ще се превърне във филм за извънземни…
Свободата е да правя онова, което Църквата забранява! Това ми каза веднъж една журналистка. Известна! А щастлива ли си, мила? – попитах я. Погледни ме! Приличам ли на щастлива? – отвърна. И наистина, без грим съвсем не изглеждаше като на телевизора.
Грехът е свобода. Грозна грозотия, на която не можем да устоим. И не искаме…
Вероучението ще обърка скалата на ценностите. Ще каже, че грехът е робство. Ще каже на децата, че сме се провалили. Ще им каже, че ги мъкнем за ръка заедно със себе си в духовна погибел… Затова, нека плюят, катастрофират… Нека дишат и изпускат газ. Да свикват с атмосферата на преизподнята.
Ако разберат, че има Бог, ще осъзнаят, че свободата ти дава власт да се промениш. А ние няма да се променим, ако ще турско да стане. Ако ще руско да стане, ако ще европейско да стане, ако ще американско да стане, ако ще китайско да стане… Ние душа, която е за даване на Бога, нямаме!
Разбира се, винаги може да бъде и друго. Но българско ли ще е? И колко го искаме?