Минута мълчание за тези, които положиха костите си в основите на нашата свобода. Изляха кръвта си в стените й. Пренебрегнаха земния си живот, за да има независима българска държава… Платиха съществуването й дори с лихва – сълзите на своите близки. „Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене… Ако умра, то знай, че после Отечеството си, съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те…“
Изпитвал съм върху себе си това!!!
С какво ще се запълни тази минута мълчание? Какво има в тишината? И как, независимо Отечество, помниш любящите те? Какво имаш да им кажеш за свободата? И за начина, по който тя се изживява… Или употребява…
Много исках да им разкажа нещо хубаво… На тях, които виждат всичко от Небесата… Но не можах да се сетя за нищо по-добро от този стих, писан в уж отминали ужасни обстоятелства: „…Станете вие, мъртъвци, защото живите са мъртви…“
2 юни – Ден на героите, загинали за свободата на България. Кажете това изречение пред паметниците, пред гробовете, когато отидете на Задушница… Разбира се, това няма да помогне. Те няма да станат. Не още! А когато станат, ще е за радост, не за да бъдат свободни вместо нас! Но все пак… Може пък някой от тях да го занесе със сълзи и молитва на Господа. Някой жив мъртвец да се застъпи за нас, мъртвите живи…
Чуйте още нещо важно, което трябва да си кажем на тоя ден! Ние караме светците и героите си да се червят от срам вместо нас пред престола на Бога!
Чуйте го пак! Ние караме светците и героите си да се червят от срам вместо нас пред престола на Бога!
А сега го забравете! Защото при нас всичко е наред! Вече сме част от свободния свят. Скоро ще закрием своите пари и ще пазаруваме с чужди. Всъщност, те са чужди, само ако не ги притежаваш… А ако са в джоба ти, пак са си свои… Правим пъстри гей-паради. Почивайте в мир, герои. Една мечта вече е изпълнена – целият свят може да види свободните ни голи задници и да чуе за извратените ни страсти! Вчерашните асистенти по “Научен комунизъм” са защитници на демокрацията. Московските възпитаници са врагове на проклетата Мацква. Имаме изтребител, пред който треперят всички врагове. Да сме живи, здрави и свободни, скоро ще имаме още един! Политиката роди български феномен, който плаши всички с турските си гласоподаватели! Османско робство не е имало. Вероятно на Ботев съжителството не му се е видяло достатъчно плуралистично, та затова така е скочил… Но сега вече всичко е наред. Свободни сме! По телевизията говорят само правилните неща.
Ела, Христо, да чуеш и да видиш, че всичко е наред. Ела, Дяконе, да видиш и да чуеш, че всичко е наред! Ангел Господен да слезе от Небето – всичко е наред!