Нещо фатално се е случило в нашата Родина. Тя е избягала от себе си. Превърнала се е в своя противоположност…
Ще ви върна към една случка от “Под игото”… Доколкото “иго” изобщо е съществувало. Вече не вярваме в това, за което говори Вазов. От книгата му е останало само “под”. И в това “под” живеем сега… Добре си живеем, дума да няма! И още по-добро предстои…
Та, исках да ви припомня онова кафене, в което седеше Кириак Стефчов и безочливо се подиграваше на морала на Рада Госпожина. И язвителността му се стори на Кондов толкова противна, че той отиде и му удари една плесница. Със зачервена буза и побеснял от ярост Стефчов побегнал към конака при бея…
Ето такава история ни разказва поетът и писател Иван Вазов. Учехме я в училище. Изпитваха ни да я преразкажем като пример за достойно поведение. Не тичането при бея, разбира се, а плесницата…
Днес всичко е съвсем различно. Слушайте същата история, че след време ще изпитват и на нея. Един поет си седял на пейка в парка. Вероятно предишните дни се подигравал в социалните мрежи на морала на лидер на протурска партия (ако го наречете бей, аз нямам нищо общо с това). Дошъл млад човек. Също като Кондов. И ударил плесница на поета.
Привидно двете ситуации са сходни. А всъщност се намират на двата края на Луната – светлата и тъмната. Кажете ми как Рада Госпожина и целомъдрието й мутираха в актуалната политическа линия на “феноменалния” лидер (ако го наречете бей, аз нямам нищо общо с това)? И как Кондов от родолюбец се превърна в хулиган? И най-важно. Защо в България бият поетите вместо Кириакстефчовците? Защо? Защо?
Ние много се гордеем с бойния си дух. Кого ли не сме били на фронта… Турци, англичани, франсета, руснаци, сърби, германци и всякакви други… Сега бием поетите! В парковете! Парковете са фронт. Бием душата си. За да спечелим битката срещу миналото си. Водим война с предците си. С това, което сме били и вече не сме. Не е нужно да ме питате как се казва поетът, когото са нашамарили. Има една прочута карикатура на Илия Бешков – “Бай Ганьо убива автора си”. Дано се намери някой талантлив художник да нарисува и “Кириак Стефчов ошамарва автора си”… Сиреч, отмъщава си 150 години по-късно!
Днешният ден е нов начин да се напише “Под игото” на шльокавица. Така че децата ни да могат да го усвоят по-лесно…