Дьорд е световен лидер и техните са го нарекли първом по унгарски тертип Дьорд, щот се е пръкнал нейде из Маджарско. Та Дьорд Шорош е виден, изтъкнат и водещ глобален зеленчукопроизводител, земеделски стопанин, изгонен от родината си и приел английската версия на името си.
Дьорд произвежда гнили тикви. Също и други гемео неотроцкистки гнилочи по цялото земно кълбе – кашави и миризливи. Зеленчуците на Дьорд са му признателни до гроб. Произходът на Дьорд е обвит в мъгла, някакъв такъв мистичен.
Отдава се на аграрните науки, след като заглажда косъма с няколко твърде интересни от антропологична гледна точка финансови операции, не всеки представител на човешкия род е способен на такива. Може би Дьорд притежава някакъв талант в областта на обмена и лъжата.
Танто за кукуригу. Държава срещу дълг. Това за онова. Майдан срещу война. Загадки неразгадаеми има в цялостното му научно творчество.
След като Дьорд пълни личните си джебета, почва да копа в различни почви. На разни места се раждат разни култури. Агрономските му успехи достигат най-разнообразни форми – тук нова държава, там политическа партия, изпълнена с верни и дръзки комсомолци, на трето място просто обикновено непео с обикновени мошеници, но фондовете на Дьорд са неизчерпаеми и плащат всичко, няма проблем, важното е да израсте нов плевел, да постигне абсолютно задушаване на местните растителни култури чрез интегриране на своя жилав, агресивен и арогантен троскот.
Пипалата на Дьорд достигат всяко ъгълче на кълбето. Изработен е протокол за действие и личното му присъствие е ненужно, защото успява да възроди старата троцкистка идеология за жестока саморазправа с всички несъгласни. Неговата земеделска компания носи одиозното название „Отворено общество“ и е заплатено на индивиди с висок коефициент на интелигентност, които обвиват цялата тази сатанинска философия в лукави изречения, на пръв поглед неразбираеми за обикновения селянин.
Селянинът произвежда обикновени домати през лятото. Бори се с троскота цял живот.
Дьорд произвежда също и кратуни, картофи, алабаш, брюкселско зеле, портали за култура, университети, наследили АОНСУ, богословски факултети, писателски семинари, силата на Дьорд е в разнообразието на похватите, джендър проектите са на стендбай, но изчакват още своя звезден миг и пораженията върху децата ни вече са нанесени, от опит го твърдя. Земеделските пориви на Дьорд довеждат милиони и милиарди до грях, отчаяние и самоубийство.
Защото той си има платени служители, но и жертви. Трийсет и кусур години шорошоидно зеленчукопроизводство не може да не доведе до трагедии. България е поредната жертва на неотроцкистите, но поне не сме Украйна, където свои избиват свои – благодарение на усилията на същия ентусиаст. Тук избиването върви по други пътечки и планове, но поне няма все още бомби и куршуми.
Много често университетските преподаватели – доценти, професори, доктори – са просто обикновени полезни зеленчуци-идиоти, заплатени индиректно от институтите на производителя си, те не подозират, че са негов продукт и с голяма жар защитават неговите идеи. Професорско неведение. А шорошките писателчета с безинтересни текстове са доволни и на жълтите стотинки, не се задълбочават прекалено – така че е неясно осъзнати ли са или не.
В други случаи политиците-зеленчуци от фермата на Дьорд са съвсем осъзнати, начетени, специализирали в Тависток, знаят какво вършат и го вършат откровено и нагло. Те си знаят цената и не се продават евтинко кат професорчетата. Но Дьорд плаща, нали го казахме вече.
В аграрния институт на Дьорд има няколко нива на работа.
Със сигурност има и мистично – колкото и да изглеждат прагматично насочени. Професорите и политиците са само зеленчуци и рядко някой от тях ще се издигне до мистиката. Неотроцкизмът, наричан още либерализъм, българянство, умнокрасивитет – е нищо повече от откровено заявената агресия на дявола.
Да ни пази Бог от тоя и хилядите му превъплъщения. Разчитам на здравомислещата вкоренена българска селска душевност, която в края на краищата ще надживее и забрави след няколко години дори експериментите на Дьорд.