В началото на Великия пост през това лето 2026 ще напиша едно кратко размишление, без да съм в заядливо настроение, а само като нещо, което от доста време ме занимава.

Свети Паисий като монах е поел по пътя на отшелничеството, а след това и по пътя на апостолството със своето дело, „История славянобългарска“. Днес го наричат будител и се приема, че е един от първите български будители. Този празник е установен на 1 ноември доста преди появата на другите творби, за които ще стане дума и с които правя паралел заради думата „събуждане“.

Той едва ли е мислел за себе си в такъв план, в Историята не използва понятия, свързани със съня и събуждането. Смисълът на събуждането при свети Паисий може да се търси единствено в пробуждането на съвестта – „будна съвест“ има отделният човек, но и целият народ. Да се събуди съвестта на народа, значи да се осъзнаят отделните хора като част от една общност – православна общност, не някаква друга. Друг от будителите, митрополит Климент (Васил Друмев), го казва в прав текст – „Има Православие – има България.“ И само така България се буди от летаргията на безвремието – чрез осъзнаване на християнската си същност.

Всяко залитане в друга посока ще доведе само до края на България.

А изкушенията и посоките се роят и стават все по-нагли.

През 20 век центрове за културна война и завземане на съзнанията заработват веднага след Първата световна война, а след Втората стават неудържими, мащабите огромни, всички музикални и филмови проекти на големите студиа изхождат точно оттам, от тези фирми, корпорации, организации за завладяване на съзнанието. Днес само им берем плодовете. Гнилите. Дори се спряха и почти не творят нищо ново, а само преповтарят старото и го интерпретират.

Черешката (гнилата) на тортата им дойде през 2000 година, когато излиза филмът „Матрицата“, в който главен герой е един хакер, програмист, прозвището му е Нео – Новият, който ще донесе „новото“ на човечеството. Новото е, че след културните революции на 20 век – след Фройд, Юнг и други хипнотизатори (приспиватели), след Уудсток и безграничната бездна на греха на зависимостта от удоволствия във всички телесни направления – дойде тяхното „пробуждане“. Рефренът на песента в края на филма е „Wake up“, „събуди се“ и е изпята от „Гнева срещу Системата“. (Виждаме колко гневни могат да бъдат „либералите“ почти всеки ден по медиите.) Системата е всичко „старо“, което „новият“ ще промени. Включително всички религии – те са „стари“, „новото“ е, че всички спят, всички са „утрепани до смърт“ от Системата, това е другата известна мелодия от творбата – „Clubbed to death“ – обаче не го знаят и не знаят какво е това „освобождение“ и това „събуждане“. То ще дойде след филма в „реалността“, когато участници в производството на тези филми и музика ще ни покажат „наяве“ как се прави.

Значи „старото“ е приспало народа, смачкало го е, убило го е с тоягите си (club – тояга, бухалка). А „новото“ е събуждането, с което филмът започва – Киану Рийвс се събужда, но не може да се събуди, заспива и заспива и пак се събужда, но само вътре в съня, защото още не е „събуден“ наистина и не е прозрял, че е в матрицата.

Филмът ни хареса преди 26 години, защото има много нива и метафори, години по-късно с „умните“ телефони във всяка ръка матрицата се изясни още повече. Но не това основно са имали авторите предвид. Не това.

Филмът е програмен. Нещо като манифест. Уокизмът, световното движение за „пробуждане“, набра скорост доста по-късно чрез политически проекти, наречени кой знае защо „либерални“ – и аз съм за свободата и против насилието.

Пробуждането на Българското възраждане е „консервативната“ идея да се върнем към православните си християнски корени, да запазим християнската си идентичност, защото можем да бъдем свободни и можем да бъдем личности единствено в Христа. А Христос е неизменен, винаги Един и същ. Една буквичка от Неговите думи не може да бъде променена, либерализирана, „обновена“. Христос не е Системата. Той е против Системата.

Системата е изградена от антипода Му, от Антихриста.

Минават 2000 години от Първото пришествие на Христос и „либералите“ решават, че могат да стигнат още едно ниво по-нагоре (по-надолу) – да отрекат действителността, да я нарекат „сън“, да привлекат за идеята си будистки елементи, за да не звучат съвсем голо. Думите „будизъм“ и „буден, събуждане“ са етимологично свързани, един и същи древен корен, който звучи подобно само в славянските езици и става за езиков каламбур: будистът не е будител. В никакъв случай.

Друг светия със същото име Паисий (Светогорец) се среща с един будист, който е „надарен“ дори с умението да върши „чудеса“ – тази сцена от сериала е една от най-впечатлителните, макар че целият филм е силен. Изгледайте я. Там е казано всичко за будизма. Тези „черни чудеса“ споменава и дякон Андрей Кураев в „За нашето поражение“, една тънка книжка, която ми повлия много преди четвърт век. Предстои да виждаме все по-често такива.

Та какво правят „либералите“ (в кавички, защото те не са за никаква свобода) – решават, че чрез своите центрове за културно завладяване – филми и музика – ще съобщят на хората, че всичко е в ума. Че понеже умът е над тялото – това е така – тялото не е изобщо важно, то не се ражда с определен пол, затова няма вече да казват „мъж“ и „жена“, майка и татко, а „джендър“, „родител 1“ и „родител 2“.

Това, че за момента са леко забавили налагането на този тип мислене, не означава, че са го спрели и че са се отказали от налудните си идеи. Само изчакват. Ще се развихрят отново, ако Господ допусне това, много ясно.

Така наречените режисьори на „Матрицата“ (съмнявам се, че просто са ги ползвали от центъра, за да прокарат после основния си замисъл) няколко години след излизането на филма решават, че вече няма да са родените от мъжки пол Лари и Анди, а ще се превърнат в Лана и Лили – нещо, претендиращо да е от друг пол. И така започва „събуждането“ на целокупното човечество – чичаците са се „събудили“, взели са червеното хапче, направили са си телесни операции и са добили суперсили.

Няколко години след този филм нишката за съня е продължена от друг режисьор на центъра за завладяване на съзнания, петдесет и петгодишния Кристофър Нолан – първо чрез римейка Insomnia („Безсъние“) и после с „Генезис“. Самият Нолан не си сменя пола, обаче главната му актриса канадката Елън (във филма от 2010 все още канадка) се превръща в канадеца Елиът – „събудил“ се е, значи, завалията, и в списание „Време“ през 2021 вече е пич, та дрънка. Как само ги правят тия неща! Хоп – от утре ще бъда птица. И ще летя… После ще стана охлюв – и ще пълзя. Прибиванье.

За мен това е толкова откачено и ненормално, че не мога да нарека идеолозите и техните служители – режисьори, актьори, писатели – с друга дума – те са разбойници. И това е съвсем миролюбива библейска дума. Истински разбойници, развращаващи умовете на децата ни.

Обаче разбойничеството е толкова всеобхватно, огромно и легитимирано, че моите думи ще се сторят на някого пресилени или обидни. Но само си представете личностите и идеите – личностите на светиите Паисий Хилендарски (18 в.) и Паисий Светогорец (20 в.) от една страна и буламачите на Фройд и Холивуд от друга.

Къде е едното и къде другото?

Предлагам да се събуждаме. И да бъдем свободни. По правилния начин.