Свети пророк Йеремия говори: “Аз наблюдавах и слушах: те не говорят право, никой се не разкайва за нечестието си, никой не казва: “какво сторих?”, всеки се впуща в своя път като кон, който се втуря в битка. И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните решения… И лекуват лекомислено раната на дъщерята на Моя народ, думайки: “мир, мир!”, а мир няма. Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят…” (Йер. 8:6-7,11-12).
Погрешно е да се мисли, че мирът се ражда от предвидливи и коректни политически съзаклятия. Всъщност, мирът е благодатно състояние на душата, което се постига с покаяние и живот по Бога, а после се отразява и на околния свят. Това е “мирът, който идва свише…”, за който се моли ежедневно Църквата! За него говори и св. Серафим Саровски, когато съветва: “Радост моя, придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят!” И много други свети отци са казвали: “Помири се с Бога и ще се помирят с тебе небето и земята!”
Нашият мир е друг! Модерен!
Послушайте пак пророк Йеремия: “Тъй казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те рекоха: няма да вървим.“ (Йер. 6:16).
Упоритото непокаяние носи трагедията на духовната празнота. Люлее я в ръцете си като остаряло от порок отроче. Заедно се радват на чуждите смърти… И мислят бомбите за справедливи! Всъщност, мислят ги просто за печеливша карта. Днес мизерната печалбата и справедливостта са синоними!
Като свещен бръмбар родните елити търкалят тореното топче на своето безбожие. А техните медийни глашатаи не позволяват да поговорим за плодовете на медитиращите с боровинки в уста отстъпници от нормалността.
“Няма да вървим!” Точка! Решено е от ръководството! Спуснато е отгоре! Усвоили сме инвестицията по темата. Няма връщане назад. “Няма да вървим!”
Сега някъде си започна война. Както се пееше в една песен: “Отнякъде се чу сирена… ена, ена… Не ни касае нас това!” На летището всичко е спокойно. Честна дума. Точно като на Шипка е… На летището и на Шипка всичко е спокойно. В съвестите на отговорните – също!
Свети пророк Йеремия не могъл да склони хората към покаяние. После ги убедил Навуходоносор! Но… Дори с това Бог им направил услуга! Дори с това!
Но ние си живеем в мир! Даже повече – живеем в приблизителна социална и политическа нирвана. В лъчезарно нищо… Тук дори не се чува трясъкът на бомбите! Не е препоръчително! Имаш право само да се радваш, че ги има! И мнозина се радват… Иначе пък – скука!
Защото… Като в истинска нирвана тук нищо не се случва. Единственото, което се развива у нас, е йогата в детските градини и училищата. За да бъде “мирът” ни утвърден и постоянен. А! И напълно безсрамен!
Политически, културно, медийно и духовно безсрамен!
Ако след този “мир” изобщо оцелеем, в учебниците ще ни наричат “епохата на безсрамието”… Схванахте ли шегата? Ами, да… Разбира се, че след нас няма да има учебници! Само наръчници за подчинение на ламата! И уважение към спонсорите му!