Проблемът с думите! Кой да ви го опише? И защо… През годините много пъти се сблъсквах с него… Все се намираше някой да ми казва, че обикновено ги употребявам добре, но прекалено често с лошо предназначение. “Дай да ти карам колата, та да видиш как меко може да вози!” Не давам! И Господ не дава!
Сигурни ли сме, че Бог е непогрешим? Защо дава такива “тънки” дарби на льохмани? Светът би бил друг, ако всички с талант за харчлък имаха в джобовете на душите си и достатъчно пари. Ех… Помечтайте… Светът отдавна щеше да е свършил. Още преди да е минал срокът му на годност!
Добрите думи създават вдъхновение! Добрите думи предизвикват срам! Това им е проблемът! Вдъхновението и срамът те карат да бъдеш друг… Някой с изчервено лице. Някой с детско сърце. Представяте ли си? Помните ли? Уязвим! Добрите думи те правят уязвим!
Скапан проблем! Но не го мислете толкова, де! Ще се реши! Даже вече се решава! Имаме вяра! Нова вяра! Хубава вяра! Студена вяра! Купешка вяра! Модерна вяра! Вяра в утрешните дни честити! За която бронебойни думи няма открити… Няма открити!
Каменното сърце не се вдъхновява! Душата, обвита в крокодилска кожа, не изпитва срам! Няма смисъл да хвърляш камъни в огъня, нито ще се запалят, нито ще светят! Няма смисъл да се говори на крокодили за покаяние, те и без него плачат… Докато изяждат жертвите си.
Отгледахме човеци, които нямат друга мания, освен издигането си. Нямат други добродетели, освен да пазят правилата на просперитета. Държат в ръце успеха си. Тяхното съкровище. И бият с него подчинените си!
Мислите, че те не вярват в Бога? Напротив, напротив… За Него – Живота – биха летели с ракета или с нови беемвета… (Както би написал днес поетът!) Просто не ги е срам да го направят! Не ги е срам от нито едно нещо, което правят! Могат да си го позволят… Просто могат да си го позволят! Да, Той знае тайните им и може да ги накаже! Да, Той има думи за вечен живот, вечни думи… Не ги е срам! Отгледахме последните човеци!
Те носят розови дрехи! Защо ли? Спомнете си песента: “…Компютърният ритъм в нас сега пулсира, а онзи, с каруцата, завинаги отмира… Баба носила е бозово, внуците й носим розово!” Сега разбрахте ли? Заради компютърния ритъм на новата розова любов! Чао, чао, духовни каруци! Газ до дупка на безсрамните ритми! Всичко е любов! Помните ли нашия сърцевед Йовков с “Грешна беше тая жена, но беше хубава!” Така и те са хубави (макар и не по стария начин). “И да съм грешен, какво ще ми направите?” – за това изречение няма нужда от Йовков! Няма нужда от думи! Новите неща ще се казват безсловесно. Бъдещето (колкото и да е кратко) ще е безсловесно! Всеки знае, че лъжливите думи не са слова!
Ето ви малко трохи от трапеза, която скоро ще бъде събрана. Имаме само няколко часа за покайна молитва. Само това! После вдигат покривката. И заедно с последните хора заминаваме… Отиваме там, където светът ще чуе две думи: “Елате!” и “Идете си!” След тях няма да има време дори да произнесеш: “Знаеш ли кой съм аз?!” Защото Съдията ще знае! И защото изобщо няма повече да ни слуша глупостите!
Е, това е! Който знае добри думи, нека ги каже на Господа! Който знае безсрамни думи, нека се перчи пред подчинените си! “И ми каза: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко. Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният.” (Откр. 22:7-13). Последните истински думи… И да, за някои те ще се окажат неочакван проблем!