Тъжният парцел. Не че това е официалното му име. Има си номер. Просто аз така съм го кръстила. Тук погребват ненужните… Непознатите… Непотърсените… Неодообичаните… Ненамерените… Неожалените… Изгубените… Убитите… На някои гробове има имена. На други пише само лице от мъжки или женски пол… Или бебе… Или само година… Или само номер…
Тук никой не се спира. Милостта е малко в този свят, даже за своите, за нужните, камо ли пък да стигне до тъжния парцел… След като си отидат гробарите, служебно погребали неизвестния или неизвестната, никой повече не идва. Автомобилите минават по съседната алея. Не се произнасят речи. Никой не плаче.
Светът е пълен със загрижени. И любящи. Хора! Но те просто нямат работа наоколо. Обувките им ги водят в други посоки, където няма лепкава кал, както на Бакърена. Какво да правим… Такъв е животът. Човек се сраства с обувките си и те господаруват над него и добродетелите му. Колкото по-лъскави обувките, толкова по-далече от тъжния парцел…
Тук никой не оставя чай и топли мекички. Хубаво нещо са мекичките, особено ако са безплатни. Но човекът никога няма да се наяде с тях. И чайчето никога няма да го сгрее… Големите умове не разсъждават за такива ненужници. Тъжният парцел ги депресира. Страхуват се от него и го мразят. Мъдрите ръководители нямат съветници, които да им кажат за съществуването му. Нещо повече, магията, която моделира личността на шефа, ще се развали, ако стъпи в тази почва. Каляската ще се превърне в тиква!
Ние сме християни, но не всякога. И не за всички. Какво ли знаят сега ненужните за Църквата? Разбира се, няма да гадаем за такива неприлични неща. Но погледнете поне снимките. Какво знаем ние за себе си? Това е въпросът!
Имената на непотърсените и заровени от общинските гробари не са неизвестни. Те са написани там, където трябва. На Небето! До името на Лазар! Написани са там, където името на богатия го няма. С колко са ни изпреварили… Или мислите, че нашите имена ще се помнят на земята вечно? Защото сме били много готини? И сме можели да надхитрим всички правила на тоя свят? Или защото сме заповядвали на неизвестните и те са се подчинявали? Или защото Бог обича нас повече от тях? Нищо такова! Ще се помни например името на св. Паисий Светогорец, защото е имал жертвена любов. Защото е плачел с плачещите. И защото е приличал на Господа. А нашите имена – не!
Ние сме същите безименни странници, които никой няма да посети. И чийто гроб ще се заравни. И чиито хитрости ще се пресметнат с нелъжовен калкулатор. И чиито измами няма да се разминат, ако не сме принесли покаяние. Скоро, скоро и ние ще бъдем ненужни, непознати, недообичани, ненамерени, неожалени, изгубени, убити… Не си правете илюзии, само още няколко дни, после няколко приказки и край… Сякаш че не било…
Хората, които лежат в лепкавата пръст на тъжния парцел, нямат нищо. Никаква надежда. Нищо… Освен кръст! Кръстът е едничка надежда за тях – странниците в тоя свят. Кръстът е едничка надежда за нас – странниците в тоя свят. И затова има Кръстопоклонна Неделя. За да коленичим пред своята единствена надежда. Пред ключа, с който ни беше отключена вечността. Пред молива, с който ще бъде записано името ни. Пред мъчението, с което бяхме изкупени. Пред меча, с който беше прогонена смъртта. И беше обезсилен дяволът-клеветник. На Кръста пострада Този, Който Единствен ни обича истински и е наше Едничко упование срещу бакърената забрава.
Кръстът е доказателство, че за Някого сме нужни! Че Някой ни познава! Че Някой ни търси! Че Някой ни обича! Че Той ни е намерил! Че ни жали и ни лекува от собствените ни самоубийства!
Когато някой ви каже, че има живот и без Христос, заведете го на тъжния парцел. И го накарайте, макар и за секунда, да легне в тревата без кръст. Да полежи там с мисълта, че Христос го няма. Че Той не е идвал. Че Кръстът не се е случил. Че няма Възкресение. Че има само хитреци и глупаци, създадени по Божи образ. И че това е съдбата на човека – в кратък период от време тарикатите да се хилят на балъците. Всички те, взети от калта и разпадащи се безименно в нея.
Целият свят е един тъжен парцел, ако го нямаше Кръстът. Всичко в него е лепкава пръст. Задръстените черноработници, които вечно са във финансови затруднения и борсовите играчи, които мислят, че могат да преодолеят всяка ревизия; уплашените търсачи и самодоволните расоносци; царете, които нямат очи за друго, освен за блюдолизците и онези, които не са видяли бял ден от тях; похотливите преуспяващи и тъжните самотници – всички те ще легнат заедно на Бакърената. И Кръстът на Христос ще е тяхна едничка надежда за по-добра присъда във вечността. На вярвалите и на невярвалите, на каещите се и на некаещите се, на праведните и на грешните. Понеже (така или иначе) друга надежда освен Христос няма. Нито друг живот! И който ви учи на обратното, е обикновен окаян измамник. Или слуга на измамника.
Честита Кръстопоклонна Неделя! Да имате надежда в Христа!
П.П. Виждала съм тук, макар и рядко, някой да се моли за тия безименни души. Не е като да раздаваш мекици, но нямате представа колко е нужно.
П.П.2 В памет на Мариян, който никога не свали малкото си кръстче от врата и умря с него, изяден от мишките в подлеза на “България” и “Гешов”. Онзи Мариян, един от “ненужните”, който даде своята лепта на Бога, слагайки в ръцете на десетки непознати за него хора малки иконки. Бог да го прости и помилва!
Мариян от Страшния Съд
