Нали помните как Малкият принц казал на летеца: „Моля… Нарисувай ми овца!“ Нещо подобно се случи и с мен. Отдавна не бях говорил с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Очаквах да ме поздрави радостно при поредната ни среща на Малашевци. Вместо това, той се приближи и подхвърли делово:
– Моля… нарисувай ми унижение?
Опитах да отговоря дружелюбно:
– Не рисувам добре… А и за какво ти е точно пък такава рисунка?
Поклати глава:
– Виж, аз съм бездомно псе и знам какво е да те съткат, гонят, псуват, пренебрегват, газят, ритат… Да хвърлят камъни по теб… И все пак… Искам да видя човешкото унижение и да го сравня с кучешкото… Наречи го научен интерес… Академичен експеримент…
– Наистина не знам как да ти го опиша… Не съм сигурен дори дали докрай разбирам какво имаш предвид… Все пак, светът е пъстър и сложен… – измрънках.
– Не си сигурен? – начумери се.
– Не съм…
– Добре, тогава ще ти обясня! Унижението е като кълбо. Трябва да го разплетеш. Да отделиш нишките, от които е съставено. Ето, най-напред е неверието в Бога, после идва вътрешната празнота и внимание към уж несъщественото от духовна гледна точка. Например, забавления от всякакъв тип. От тях сърдечната дупка расте. Расте и извратеността на купона. Самият дявол започва да надзърта там с примамлива усмивка. Не го припознаваш за враг, защото той бута пред себе си като детско камионче, натоварено с бонбони, самодоволството. То увенчава с тенекиена корона безсрамието. А безсрамието сяда на трон, държейки за ръка своята грозновата любовница – похотта! Ето ти човешка “награда”. Сега разбра ли?
– Честно? Не! В това ли се състои унижението, според теб? Хората просто обичат да се радват! Не разбирам за каква “награда” говориш? И въобще каква е тази нелепа картина, която ми нарисува с думи?
– Ох! – въздъхна отегчен. – Унижението е във възторга, който изпитват човеците, докато гледат картината на своята погибел. В начина, по който се кефиш на онова, което поврежда душата ти. В “духовните” оправдания на собственото ти падение. А още повече във вярата, която й се възлага. Падението като победен венец за усилията в празнотата… Накратко – човешкото унижение започва от неверието в Бога и завършва със “светлата” вяра на бъдещето в порока. Вие приличате на котки, които играят с топка прежда. Само че вашата прежда е подхвърлена от врага… Но… Аз не мога да държа четка… Е, ще ми нарисуваш ли това, което ти обясних… Сам си виждал много пъти описаното… Включително и съвсем скоро!
– Хм… Не знам… Може пък и да не съм…
Ушакис погледна горчиво:
– Да… Понякога унижението прилича на фокус. Не го виждаш, а то седи на трон на главата ти и ти се смее… Язък, провали ми научния опит… Не че не знам какво щеше да излезе от него…
– Ушакис, ти си просто едно преяло с негативизъм куче! – кипнах.
Той се засмя:
– Аз преяждам само с огризките, които ми подхвърлят. Затова съм роден. Животните няма душа. А вие? Вие имате ли душа? И с какво преяждате?