Нещо фатално се е случило в нашата Родина. Тя е избягала от себе си. Превърнала се е в своя противоположност…
Ще ви върна към една случка от “Под игото”… Доколкото “иго” изобщо е съществувало. Вече не вярваме в това, за което говори Вазов. От книгата му е останало само “под”. И в това “под” живеем сега… Добре си живеем, дума да няма! И още по-добро предстои… Продължете да четете Битката с миналото
Минута мълчание за тези, които положиха костите си в основите на нашата свобода. Изляха кръвта си в стените й. Пренебрегнаха земния си живот, за да има независима българска държава… Платиха съществуването й дори с лихва – сълзите на своите близки. „Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене… Ако умра, то знай, че после Отечеството си, съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те…“
Изпитвал съм върху себе си това!!! Продължете да четете Мъртвите живи
Има някаква част от народа, която не е като народа. Има някакви интелектуалци, които не са като останалите интелектуалци. Има някакви пишещи, които не са като останалите пишещи. Те са „елит“. Самоназначен. Самопризован. Самопрославен. Между него и останалите хора има пропаст. В тази пропаст пропадат много неща. От нея се образува такова силно течение, че полека тя ще погълне цяла България. Бездните в човешките души са по-големи от малките държави. Да знаете! Продължете да четете Леко напрягане?
С всяка следваща година 24 май се отдалечава от смисъла си на празник за душите ни и се превръща в натруфена Задушница. Спомен за нещо, някого, някои… От които са останали само букви… Знаци, чрез които да изразяваме своята временност. А тя пък намира най-добро убежище в преводи на други езици…
Псуваме и кълнем Църквата на езика, който тя ни даде, за да служим на Бога с него. Крием от децата, че имат души. Стараем се да не разберат, че азбуката не е инструмент на ветровете, които днес карат тревите и човеците да се прегъват, а утре ги няма. Затъпяваме ги, за да не се сетят, че писмената е заради Писанието. Заради вечността! Че имаме книги заради Книгата! За да прочетем, че “Искони бе Слово…” Словото Божие, което ни даде блажения безкрай! Че имаме образование, за да очистим образа на Създателя в себе си! Че сме, за да познаем Светлината на света! Че цялата ни българска азбука е заради Алфата и Омегата – Христос. Продължете да четете А 24 май няма…
Много ме измъчва въпросът за свободата? Някак абстрактно звучи тая дума. Стана ясно, че всички (без изключения) разбират от това какво е и какво не е училището. Затова сядайте и пишете есе на тема: „Свободата е…“ Извадете един двоен лист и започвайте! Ще напиша и аз, а после ще сравняваме…
Живеем в свободна страна, нали? Сред свободни хора, нали? Значи…
Свободата е такоа, бате! Не ли? Продължете да четете Е такоа, бате – свобода…
“…Мисля, че най-големият проблем в наши дни – това е самотата. Сега почти всички хора са самотни, не могат да останат в тишина за по-дълго време, не могат да бъдат и сами, защото са празни отвътре и уплашени. Младите вземат наркотици и алкохол, за да не мислят, да се отпуснат, да се скрият от проблемите. Те си слагат в ушите слушалки, в които гърми музика, „бягат” в компютърни игри, филми, видеоклипове и други подобни. Те имат „интимни отношения”, а не любов. Те имат пари, различни играчки-развлечения, те са работохолици – всичко това, за да не останат насаме със себе си. Самотата е най-огромната язва на съвременното общество. И всичко това, защото хората са далеч от Бога, нямат връзка с Него, нямат връзка помежду си и съответно не знаят какво да правят.” Продължете да четете Не съм животно…
Нашият свят е хубав. Дай му да се разпише на фланелката ти. Близо до сърцето. Там, където носиш собствения си образ. Разбирам, суетно е да намърдаш лика си върху дреха, но кой в днешно време не е суетен?
Нашият свят е приказка. Послушай я. Дават я по телевизията.
Пада тиха вечер. Но някой закъснял майстор все още реже дърво. Гради бъдещето. В далечината лаят кучета, познали враговете си. Нещо невидимо за очите пълзи из прахта. От друга посока невинен детски плач полека заглъхва. И друг. И трети. И хиляден. Коя ли люлка ги утешава? И кой я изпраща от небето? Продължете да четете За кого лаят кучетата?
„…Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана – има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има…“
Помните ли кой говори така? Ако не, този текст е за вас. Ако пък се сещате – също.
Не съм арменски поп. Православен съм. Но хората идват, оплакват се… И аз слушам, моля се, опитвам да утеша… Продължете да четете Законът на Оммммм…
Национален празник… Този израз ми се вижда малко двусмислен. Има хора, които не бива да бъдат принуждавани да празнуват 3 март. Той е просто против разбиранията им. Против светогледа им…
Ще празнуват само благодарните, защото разбират на какво трябва да се зарадват. Първо щях да напиша – само свободните. И това също е вярно. Този, за когото свободата не е ценност, няма какво да отбележи. За него слънцето изгрява и залязва с празни празници, в които има много ентусиазъм, но няма покой. Има екстаз, но няма радост. Празниците му са като един безкраен път без почивки за размисъл… И без смислена цел. Но после осъзнах, че всички сме роби на греха. Че външната свобода е само възможност, която почти никога не употребяваме. Продължете да четете „…Намъ …намъ“
Много хора ми честитиха днешния празник. Благодаря, братя и сестри! Честит да е и на вас! Прииска ми се да напиша нещо хубаво за отговор, но… Трудно ми е…
Казах си: ще изчакам, нека мине малко време! Може пък да ми хрумне нещо… Порових се из интернет, видях интервюта, изявления на разни обичайни хора в сайтовете на медиите… Не се просълзих, думите падаха на земята преди да ги уловя и се чупеха, защото отвътре бяха празни. Не успях да хвана нито една. След тях останаха само остри парчета стъклена обвивка (на които можеш да се порежеш) и усещането, че ще се дотътри чистачка и ще ги смете под някой скъп управленски килим. Продължете да четете Свобода? Хайде да я продадем – всички ще се наядем
