Преп. Висарион Чудотворец Египетски – 6 юни
Случи ми се преди години да пътувам няколко часа с един мастит църковен критик и морален стожер на обществото. Водехме в колата… духовен разговор. От мен да запомните – ако не познавате добре събеседника си, не започвайте сериозни разговори с него по време на дълъг път. Говорете си за нещо по-леко, но не и за вярата. Продължете да четете Митове и легенди за простолюдието
1 Неделя след Петдесетница – на Всички Светии (Мат 10:32-33,37-38; 19:27-30)
Много ми е мъчно, че днес хората рядко четат жития на светии. Те изиграха (а и до днес играят) огромна роля в живота ми, защото са източник на вяра и надежда. Когато човек чете за светците разбира, че написаното в Евангелието е вярно. Че евангелската история продължава и Христос наистина е с нас и ще бъде с нас до свършека на света. Че Светият Дух променя човека и го прави великолепен. Продължете да четете За добрата лудост
8 Неделя след Пасха – Петдесетница (Иоан 7:37-52; 8:12)
Има нещо характерно за съвременния човек – той все повече се отдалечава от другия. Все повече губи истинско разбиране за другия. Не говоря само за съпричастността към проблемите на ближния. За това, че той може да е болен, беден или уморен… Нито за съпричастността към радостите му. А за неспособността на съвременния човек да води диалог с другия. С кой друг ли? С който и да е друг. Затова и нашето време е толкова самотно. Времето на самотниците. Макар и да живеем в „глобално село“, макар и да имаме facebook и skype, макар и да живеем в милионни градове… Въпреки всичко сме толкова сами… Продължете да четете Очистената душа
В света, в който живеем, почти не е останало място за смъртта. Вижте за какви работи си говорим – най-напред и най-много за забавления. Но още и за телефони, за коли, за бизнес планове, за най-различни светски перспективи, за пари, за власт, за успехи… Но никога за смъртта. Сякаш че живеем в едно време, в което смъртта не съществува. Сякаш че днес хората не умират… Продължете да четете Задушница
Има нещо в честванията на 24 май, което още от малък ме е учудвало. На този ден всички говорят за книгата, като за някакъв идол, който изисква поклонение. Като за нещо самоочевидно добро. Нали помните – „книгата е прозорец към света“. А после следват ахкания и охкания колко добре е да четеш и какъв апокалипсис би настъпил с теб, ако не го правиш… И така всяка година! Продължете да четете На течение
Не, 24 май няма да бъде ден на веселие! Поне не скоро! Прекалено амбициозно е да се надяваме да бъде такъв. Затова е необходимо да разберем вътрешното му съдържание. Да вникнем в смисъла му! Да почетем светиите му… Защото политическите празнословия не са радост, всяко дете ще ви го каже! Продължете да четете Сълза за празника
Неделя привечер. Метрото. Вагонът ни – нито пълен, нито празен. Тоест, бяха заети само седящите места. Почти всички от млади мъже. Повечето от тях в такава поза, сякаш ги духа силен насрещен вятър и трябва да са с широко разтворени крака, за да устоят на течението. Срещу мен се протягаше на седалката високо момче, очевидно спортист. Поне така се разбираше от разговора му по телефона. Не, не съм го подслушвал. Стоях си прав до една дръжка и се опитвах да чета акатист. Не много успешно, защото младежът така крещеше в слушалката, че целият вагон беше съпричастен с проблемите му. А те не бяха малки. Участвал в мач и там изгонили нечестно негов съотборник. Неспортсменски го накарали да напусне. Вероятно в най-важния момент. Може ли такова нещо?! И т.н. Продължете да четете Спагетени хора
Преп. Пахомий Велики – 15 май
Има един епизод от житието на св. Пахомий Велики, който много ме вълнува. „Когато преподобният навършил двадесет години, бил взет във войската. По това време император Константин водел война. Пахомий със своите другари тръгнал на път. Привечер стигнали до град Еснa (в Египет). Тук били оставени под стража в сградата на тъмницата. Скоро дошли християни със запаси от хляб и всякакви храни и усърдно молели пътниците да подкрепят силите си. Когато след това Пахомий попитал защо тези хора се грижат за тях, без изобщо да ги познават – му отговорили, че те са християни и постъпват така заради своя Бог. Това оказало силно въздействие върху впечатлителната душа на Пахомий. Продължете да четете Да нарисуваш огледало
Имам една дарба. Умея да провалям златни възможности. Да, знам, не е кой знае какво… Колко пъти ми казваха: „Не трябва да правиш нищо. Попаднал си на такова място във водовъртежа на живота, че той сам ще те изхвърли нагоре. Без прояви на идеализъм, без изблици на ненужна чест, без опити да оправиш света. Просто не прави нищо, не е сложно!“ После обърквам всичко. И не без да искам. Съвсем преднамерено. Продължете да четете Тъжният парцел
На 1/14 април се чества един от великите Оптински старци, просияли в края на ХІХ и началото на ХХ век – преподобният Варсануфий.
Той се родил на 5 юли 1845 г. със светско име Павел Иванович Плиханков. Пътят му към манастира бил дълъг и нелек, прекарал в света 46 години, т.е. по-голямата част от живота си. Кадетски корпус, военна служба, блестяща кариера. Възможност за придобиване на всички земни блага. И… отказ от всичко. Колегите и познатите по никакъв начин не можели да разберат що за „дефект” има в стройния и красив полковник, целият облик на когото излъчвал някакво удивително вътрешно благородство. Не иска да се жени, балове и обеди с покани, както и други светски развлечения, избягвал. На театър – случвало се да ходи, но и това изоставил. Продължете да четете Преп. Варсануфий Оптински (1/14 април)
