Неделя на Хананейката – Мат. 15:21-28

Има едно време, което е много поучително. Зимата все още не си е отишла, пролетта все още не е дошла. Понякога е много студено. Падат големи снегове. Ледове, които натежават. Защото месеци наред вече е било студено. И човек си казва: Няма ли край? Обхващат го едни мрачни мисли. Натежава му в душата от толкова много студ… Разумният обаче чувства, усеща, знае, че това са последните напъни на зимата. Че всеки момент, всеки час ще дойде топлото слънце на пролетта. Там, където има сняг, ще се появят красиви цветчета. Ще се случи всичко това, което е характерно за пролетта… Винаги става така и никога по друг начин. Бог е вложил закон в природата – след снега идва топлото слънце. Продължете да четете Да виждаш идващото лято →