Цитатите на една домакиня

 
Напоследък стана модерно да ми набиват по глупавата домакинска тенджера колко лоши са всички, които се съмняват в богопросветеността на избрания, утвърден и наречен за “Велик и Свят” събор в Крит. Затова и такива “ревнители не по разум” (като тоя шоп – мъжа ми) трябва да бъдат брутално разобличавани. И ако случайно посегнат да се защитят, наложително е да се обвинят в липса на любов и милост. И да им бъде приписан тежкият грях на осъждането. Пък после нека доказват имат ли сестра или не…

 

Е, трябва да се признае, че нещата се получиха малко като в оня виц: “Ти мене защо ме псуваш наум, бе, да ти … ” Но това е свещен гняв, пък и защитниците на синодалното решение го заслужават. Щото не са и политически коректни на всичкото отгоре. Друго си е реформацията… Но това е различна геополитическа тема, която често се преплита с Православието…

 
И понеже миналия път (виж част II   https://outsideri.org/archives/835)  гювечът ми стана едно просто пиле с картофи, днес ще се опитам да забъркам словесен такъв. Продуктите му ще бъдат взети от различните “милости”, “любови” и “неосъждания”, оказани на злите ревнители.

 
Дори не ми е нужна готварска книга, достатъчни са само няколко сайта. Направо започвам да режа продуктите в тавата:

 
“Е, па, нема такова животно, рекоа сите двама шопе-митрополити български!”

 

На някой думата шоп може да не му се види много обидна, но само помислете какво би станало, ако един софиянец нарече хасковлия – каунь… Грубо ще е някак, особено ако е уважаван професор…

 
“Без да повтарям безумията на шепата кресливи старостилци (за съжаление насъсквани и от някои уж зографци, но без зографски дух!) и безумни, както винаги, зилоти ще кажа, че те открито хулят Светия и велик всеправославен събор…”

 
“Зомбирано съзнателно (доколкото зомбито може да върши нещо съзнателно) и с фанатична злоба те наричат Светия и велик всеправославен събор всичко друго, но не и това, което той е…”

 
“За Светия и велик всеправославен събор се изказаха и не един и двама родни академични богослови, но тях кой ги слуша, а и да ги слуша – чува ли ги? Защото прелестта затваря първо ушите и очите, за да замъгли накрая ума.”

 
“Някои недоучили хора (за които не мисля, че са злонамерени) твърдят, че понеже Светият и велик събор уж се бил провалил…”

 
И всичко това само от един текст. Ще спра с него, та да не стане пак пиле с картофи, затова добавям и друго:

 
“Мълчанието на синода дава възможност на тези хора със сектанско мислене, ниска богословска култура и объркани разбирания за църковност да внасят смут и разделение в БПЦ. Достъпът им до синодния сайт, който се превърна в трибуна на техните сектантски възгледи.”

 
Академично, нали? Още не сте видели всичко. Ето и парченце телевизионна сериозност:

 
“Преди фанатично втренчените в благочестието си православни отново да изпаднат в истерия, че форумът на о-в Крит налага на Православието уния с папата, да проанализират безпристрастно следния факт…”

 
За да стане още по-вкусно ще добавим и някои въпрси към Светия Синод:

 

“Вие, Ваше Високопреосвещенство, митроп. Николай, ни казахте ден преди Събора, че там може да се случи катастрофа на Православието. Отговаряйте сега: катастрофата настъпи ли, или не.”

“Отговаряйте и вие Ваше Високопреосвещенство митроп. Гавриил: опорочено ли е днес вселенското православно учение за Църквата от десетте автокефални църкви в Крит, или сгрешихме ние?”

 
Обаче те не отговорят… Разбираме ги, ние жените, тези неща:

 
“Кой трябва да обясни на паството на БПЦ какво се случва в нашата Църква, ако не нейните архиереи? Но те мълчат…”

 
“Мълчанието на пастирите, поели като задължение да учат и да наставляват, няма никакво оправдание: нито, че е лято, нито, че нямали оригиналните документи от събора, нито нещо друго.”

 

Само така! И да нямат документите, ще говорят за тях. Няма хън-мън. Те от послушание разбират ли или не?! Ще прибавим и ултимативното:

 
“Вместо да се изживяват като последно-инстанционни тълкуватели и единствени ревностни бранители на вярата (което само по себе си е грях, нарича се “изпадане в прелест”) синодалните архиереи е полезно да се свикат на извънредно заседание и задълбочено да изучат приетите от събора документи. И да се произнесат по тях преди Московската патриаршия. Тогава ще им повярваме, че взимат решенията си “самостоятелно и по съвест”, нищо, че някои от тях издават обезпокоителни признаци на самодостатъчност, което пък е присъщо на трудноизкореним провинциализъм.”

 

Истинските разобличения обаче може да ги направи само човек с измислено серафимско име (за по-голяма смелост):

 
“Това на практика означава, че, ако не всички, то повечето ни архиереи споделят този фарисейски и фанатичен зилотизъм, който Спасителят Иисус Христос постоянно изобличава и от който ни съветва да се пазим.”

 
И още академизъм в действие:

 
“… И онази група зилоти, на която позволихте да говори безотговорно по адрес на подготвящия се Събор…”

 
Сакън! Как са дръзнали да им позволят! От утре някой си професор да изготви списък с позволените за позволяване неща! Иначе ето какво става:

 
“Та вие позволявате да се превърне в официално становище на Българската Православна Църква едно писание на неофитка с недобра църковна образованост, за обидните квалификации към събратята ви, в което писание, авторката му, ако наистина е църковна, заслужава канонично наказание.”

 
Като прочетох “неофитка” та се сетих, че вместо щипка червен пипер, в словесния гювеч може да се ползва малко поезия (и то пак от професор):

 

“И естествено в един слънчев ден госпожата-неофитка (извинявайте за съвпадението с думата фитка, не е нарочно!) цъфна на зилотска клонка – само дето няма надежда да върже. Защото е идейно заматоревшая.”

 
На вас хрумвало ли ви е да римувате “неофитка” с “фитка”? Не? Това е защото нищо не разбирате нито от лирика, нито от любов!

 
Като прочетох всичко написано дотук си дадох сметка, че този път текстът стана по-махленски от всякога. А ползвах само цитати на велики капацитети в областта на богословието, философията, историята и журналстиката. Всички до един учени, всички до един изпълнени с милосърдие! Хулят си те, а очите им едни добри, добри…

 

Редуват се като от филма “Опасен чар”: “Роднина, милиционер, роднина, милиционер”. Бой по “зилотите”! Ден с обидни квалификации, ден с цитати от светии, извадени от контекст. Отявлени борци за чистота на Православието като св. Серафим Софийски и св. Нектарий Егински се ползват като икуменически бухалки. Някой би казал, че това е тържество на безсрамието. Ама къде срам у хора, които публично обиждат приятелите си, а цитират после какво са казали светите отци за неосъждането и милостта. Че и забравят да сложат почетното “свети” пред имената на праведниците. Все едно си пият кафето и пушат цигарки с тях в градинката пред храм “Свети Седмочисленици”. Не е културно някак!

 
Ще ви призная – гювечът ви е много по-мазен от гювеча ми! Не мога да ви стигна! Бая православен народ “нахранихте”… от любов към еретиците.

 

П.П. Поздрав за всички любовчии https://m.youtube.com/watch?v=KRpZ0HY22YM

 

П.П. 2 Някои от цитатите съм използвала и във втората част.  Повторението е нарочно заради непреходната им стойност, а и нали така се прави с опорните точки – набиват се постоянно. Реших да помогна.