Дедо Леми напусна тоя хубав свят наскоро и мнозина негови фенове се впуснаха да му честитят ада, да му свалят шапка и да го издигат още по-високо на идолопоклоническия си пиедестал. Голяма работа, умрял един човек. Всеки ден умират хора. Когато баба ти си отиде, никой не жали и не я поменава, понеже тя не е дрънкала на китара по стадионите, не се е наливала с уиски от сутрин до вечер, не са й избивали зъби по баровете и не се е чудила каква дрога да опита… А, забравих да се позаяждам – не е имала и две такива красиви тлъсти космати бенки на бузата. Няма шансове целокупното рокаджийско население да се разреве за нея.

Пичове, познавах човек, който се е срещал лично с Леми. Един музикант, който пътувал с него в един микробус през България. И си лафили – оня си имал синджирче на врата, на каквото други хора обикновено си закачват кръстчета. А оня си бил закачил една специална капачка за многократна употреба за бутилки Джак. Вместо храна употребявал тази течност. Като свърши бутилката, отвива я и я хвърля и завива на нейно място нова. Не ядял по цели седмици, но на алкохолните петна храна наистина не им трябва, алкохолът ги храни. За да влезе в кондиция и да води поне някакъв поносим живот и за да доживее до цели 70 години, веднъж всяка година Леми изкарвал в един санаторуим в Англия по месец и половина. Пълна диета, оздравителни процедури и нито капка алкохол в продължение на месец и половина.

Като бяхме малки, хулиганът беше кумир на някои от белослатинските метъли, ама мен никога не ме е впечатлявал. Предпочитах Джеймс Хетфийлд и ко. и като гледам как те днес вече са улегнали хора със семейства и чисти от всякакви субстанции, не съм се бъркал в преценката си. Макар че ставаше дума за чист вкус. Металика имаха разумни текстове, които ни караха да мислим. А Леми беше един обикновен хулиган. Ние хулигани си имахме в махалата, ние самите бяхме не по-малки хулигани, но може ли цял живот да останеш такъв? И кво се кефят днеска всички, че човекът цял живот не е изневерил на имиджа си и цял живот е бил хулиган?

Знаете ли откъде произлиза тази дума? От името на едно английско семейство – Хоулигън. Представете си какво семейство са били и какви ценности са изповядвали, след като са се превърнали в нарицателно. В Бела Слатина на такива им казваме пустиняци. Ние всички, произлезли оттук, се стараем да има нещо пустиняшко в поведението ни, това е щит срещу другите, срещу гъзарите, костюмарите, дискарите, чалгаджиите и всички останали тъпи мутри.

Обаче… Човек трябва да върви напред. Дори с риск да омекне като Металика, дето си подстригаха косите и почнаха да правят бози, това пак е придвижване към спокойствието и по-висшите ценности. Семейството е една такава ценност. Можеш да си останеш дългокос рокаджия по душа дори с подстригана коса и по домашни чехли, дори пред печката, когато хвърляш палачинки пред щастливите погледи на децата си.

Най-лигавото, което си пусках едно време, бяха Гънс и Аеросмит. До Бон Джоуви не съм изпадал, а за Клас или Ю Ту изобщо не можеше да става дума. С един пич даже се сбихме, понеже той си защитаваше Уасп, а аз ги обидих. И изобщо, много по-нормално е да харесваш Ролинг Стоунс пред Бийтълс… Тия са за мамини дечица. А Леми не ми даваше нищо, нито емоция, нито храна за ума. Други такива емоционални типове като него бяха Диси, обаче и те не са се вреждали в плейлистата ми.

Всяко нещо с времето си. През младите си години е задължително да минеш през изпитания и въпроси, през лутане и лабиринти, иначе ще си останеш саксиен и недоразвит. Бог да прости хулигана Леми. Защото може би има какво да му прощава… Той не може да ми бъде пример за подражание или поведение днес, просто защото ми предлага нещо, през което съм минал и съм установил, че не е моят начин. Пиячка, цигари от всякакви видове, разпътен и разпокъсан живот – не е за мен. Леми остана в миналото. На другия полюс срещу него са едни хора, които със сигурност също са минавали през лутания и лабиринти, едни хора, които са се смирили и днес ми показват кое е ценното. А то е душата ми. Тя трябва да бъде спасена, а това няма как да стане с много алкохол, цигари и грехове от всякакво естество. Тези неща убиват душата, не я спасяват.

Днес предпочитам да съм приятел не с металягите, дето тръскат пърхут по сцените, дето изобразяват рога с ръце или си татуират всякакви адови изчадия по кожата, а със светците, с хората, които ме водят към Светия Дух, към спасението на душата ми. И те са ми истински приятели, не измислени. Те са живи, усещам присъствието им… И те ме карат сега да ви попитам от тяхната небесна сцена: Ар ю реди фор… Дали сте готови за оня момент, за оня рокенрол, когато седемдесетте години тук ви изтекат! На Леми му изтекоха и сега душицата му зяпа учудена… Сега вече не може да се репчи на никого. И не, не прокламирам нещо за след смъртта, а само ви казвам, че приятелството на светите хора променя живота ви още тук, на планетата Земя.