На надгробната плоча на Яне Сандански пише: „Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство“. А за какво се борим ние сега – в свободна и независима България? Питали ли сте се? Ежедневието не оставя място за такива въпроси. Потапя ги в море от банални отговори. Направо ми става отвратително като си помисля за дежурните празнични речи на “политически отговорните лица” и техните любими културтрегери. Почти съм изгубил надежда, че някой някога ще въведе глоба за изхабяване смисъла на думите…
А свети Паисий Светогорец хубаво казва, че грехът днес е станал мода… Грехът е зависимост, грехът е и робство… Едно приятно робство! Много светци са били свободни духом, макар и телесно да са били зависими във времето на Османското “размотаване” (така достатъчно коректно ли е?) на полуострова. Сега е обратно: телата – разюздани, душите – робини. Не знам доколко е възможно да има амбициозни и горделиви робини? Ние сме на път да създадем този парадокс… Надути робини, които важно се разхождат по пътя към своето окончателно наказание…
И за да не би някак нещо да се промени, с всеки ден се отдалечаваме от Спасителя. Внимаваме да не би някой някак да чуе за Него и да се освободи. Който пък е чул, често се страхува от съвършенството… Днес тази дума звучи прекалено ангажиращо… Прекалено фанатично. Да си кажем честно – Раят изглежда все по-далечен. Място, изпълнено с нетолерантност, с недостатъчно разбиране към различните. Раят е недемократичен… Не е усвоил европейските ценности…
Вместо него какво? Нищо… Т.е., как нищо? Лунапарк. Нощно забавление. И розов памук! Розов памук за тялото и розов памук за душата. Ако иска и Христос може да дойде… Ако се промени… Ако остави да Го променим… Може дори да Го субсидираме за някое добро, което е решил да прави. Ние сме за доброто…
Да живее идващият край на историята… Да живее малко…
Има един типично български въпрос, който винаги ме е учудвал. Някой те пита: “Как си?” Отговаряш: “Добре.” Говорите си нещо известно време, и като се поотпуснеш, той пак пита: “А иначе как си?”
А иначе как сте? Идва празникът на независимостта. Честит празник!