Писмо за „писмото“
Здравей, …
Пиша ти отново, за да ти кажа, че имам едно по-дълго писмо за теб – около 200 страници. Стана неочаквано и за мен. Сега искам да те поканя на среща с него така, както се уговарят близки.
Първата ми книга се казваше „Среща с Живота“. Надявам се, че съм успял с посредничеството. Втората озаглавих „Срещи със смъртта“. Вярвам, че не съм те уплашил. Но как би могъл да разбереш какво е Възкресението, какво е направил Христос за теб, ако не погледнеш смъртта във всичките й смисли. Мислех с това да приключа. Може би ти казах даже, че повече няма да пиша. Но все пак имах усещане за непълнота. Че не съм казал всичко, което исках да ти кажа. Че не съм ти прошепнал нещо, което е много важно. Така неусетно се появи „Писмо до близък“ – третата част от моите пастирски проповеди.
Новата книга е за онова, което се намира между Живота и смъртта. За онова, което е между първия и втория том. Тоест, тя е за днешния ден. За настоящия момент. И за това, което предстои до края. Грешен човек съм и нямам дар на прозорливост. И все пак, дръзвам да говоря за края на света. „Писмо до близък“ вече пристигна до част от най-близките ми. Вече получавам и отговори. Радвам се на всеки от тях. Но най-много ме трогна споделеното от един приятел: „Откакто привърших „писмото“ ти, по-често държа жена си за ръка.“ Какво общо има това с края на света ли? Като получиш пощата си – ще разбереш.
Като казвам, че пиша за настоящия момент, не разбирай, че имам предвид 2019-та година. Това е книга, която носи духа на 90-те на миналия век. Може би остарявам. Когато бях малък се шегувах с дядо ми, че е останал в 30-те. Той беше точно 60 години по-голям от мен. Изглежда и аз заживявам с миналото… От книгата буквално се чува гласът на Еди Ведър, вокалът на Pearl Jam, който пее: „… Все още съм жив…“ Вече съм свещеник повече от 10 години. Само през последните четири написах три книги. Обръщайки се назад, съм сигурен, че това беше невъзможно. Че беше чудо на Божията милост. Но най-голямото чудо е в това, че не съм забравил какво означаваха тогава за мен тези думи „… Все още съм жив…“ „Писмо до близък“ е за тях. Тези думи са другото заглавие на книгата. Онова, което го няма на корицата.
В Църквата има различни групи хора. Нашето време създава такива абсурдни автономности точно там, където не им е мястото – в семейството. Модернисти и зилоти, хора на тоя и хора на оня, самопровъзгласили се богослови и такива с високо мнение за своята духовност, интернет тролове и фейсбук хибридки… Тази книга не е за тях! Съмнявам се, че ще я разберат. Тя е писмо до онзи, който търси близки в Църквата. Който търси в нея Христос. И чрез Него утеха и спасение. Тя е за наранени души, които бягат от света. За нормални християни. Вярвам, че са болшинство в Църквата. Но понеже не се надуват и не са кресливи, остават незабележими за нас, но са твърде забележими за Господа. Например, моите енориаши са такива. Нямам какво да им подаря, освен малка част от сърцето си.
Някои казват, че книгата е по-добра от първите две, че е по-зряла. Не съм сигурен дали това е така. Мога да кажа само, че е много искрена. И е много изстрадана. Направо книга-мъченица. Трябваше да излезе една година по-рано. Беше готова още миналата по това време. Радвам се, че вече е факт. Все едно огромен товар е паднал от плещите ми.
С края на „Писмо до близък“ трите тома придобиха завършеност на мисълта. Те са една история, която започва с първия текст от „Среща с Живота“ и завършва с последния от новата книга. Затова реших да преиздам и първите две за тези, които са ги пропуснали. Събрах ги в един сборник с общото наименование „Среща с Живота“ – допълнено издание. Сега вече съм спокоен и мога да кажа, че нищо не възпрепятства желанието ми за мълчание. Има много причини, които да накарат пишещ човек да замълчи. Например…, а също…, освен това… Но не си струва да ти разказвам. По-важното е, че един свещеник трябва да има познание кога да говори и кога да замълчи. Къде да говори и къде да замълчи. Разбира се, това зависи само от Бога, а не от мен. Ако Бог иска, ще напиша и четвърти, и пети том… Но сега намеренията ми са други.
Накрая искам да благодаря на хората, които ме подкрепиха. Дълго мислех дали да им напиша имената, защото го заслужават. Но реших да не отнемам небесната им награда, ако съм направил нещо добро. А и може да пропусна някого. И това няма да е честно.
И така, надявам се тази книга да е взела последния влак със заминаващите си хубави истории. Защо казвам така, ще разбереш като я вземеш в ръце. Надявам се да прекараш хубави часове с нея. Можем да се видим в храма.
Твой близък: свещеник Владимир Дойчев
В момента книгите могат да бъдат закупени в София: в храм „Св. преп. Наум Охридски“ в жк Дружба 1 (до езерото), в книжарницата на храм „Св. Седмочисленици“, в книжарницата на храм “Света Троица” в жк Света Троица, в храм “Св. ап. Андрей Първозваний”, в книжарница „Български книжици“ и в книжарница “Лествица”, в книжарници “Хеликон”, в храм “Успение Богородично” – София, в Старинен храм “Св. Параскева” – Пловдив. За останалите градове, както и за София, може да бъде поръчана по интернет на имейла на издателството: knigi@outsideri.org или по телефон: 0884 029 264 – Николай Фенерски – издател. Цената на „Писмо до близък“ е 14 лева, а на допълненото издание „Среща с Живота“, което включва в себе си и втория том “Срещи със смъртта”, е 18 лева, ако бъдат закупени в книжарница или храм. Ако бъдат поръчани по интернет, ще струват съответно: „Писмо до близък“ – 12 лева и „Среща с Живота“ – 15 лева, като допълнително ще се заплатят транспортните разходи за куриерската фирма. Заплащането става с наложен платеж при получаване на пратката. В имейла до издателството посочете име и фамилия, град, офис на „Еконт“ или „Спиди“ и мобилен телефон за връзка. За закупуване на книгата от чужбина заплащането става по “Уестърн юнион” или по банков път. Заплаща се цената на книгите, съответно 7 евро и 9 евро, плюс пощенските разходи. За да изпратим до чужбина, моля пишете на същия имейл: knigi@outsideri.org за уточняване на адреса.