“Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.” (Пс. 138:7-10)

Не успява вниманието ни да се спре на случващото се в една страна и скоро бива привлечено към по-страшни събития, неочаквано избухнали на друго място. Не успяваме да вникнем в тях и още по-нови събития отвеждат взора ни на трето място, заставяйки ни да забравим предишните, въпреки че те не са престанали.

Напразно се събират на съвещания представителите на разни страни и се стараят да намерят изцеление на общата болест, те успокояват себе си и другите, „лекомислено думайки: “Мир! Мир!”, а мир няма.” (Иер. 6:14, 8:11)

Не само не се прекратяват бедствията в страните, където се случват, но настъпват внезапно и там, където се смяташе, че е безопасно и добре.

Бягащите от едно бедствие попадат в други, често по-лоши.

“Също, както ако някой побегнеше от лъв – и го срещнеше мечка, или ако дойдеше вкъщи и се опреше с ръка о стената – и го ухапеше змия.” (Амос 5:19) Или както казва друг пророк: “Тогава, който е побягнал от вика на ужаса, ще падне в яма; и който излезе от ямата, ще падне в клопка; защото прозорците от небесната височина ще се разтворят, и основите земни ще се раздрусат.” (Ис. 24:18)

Подобно нещо виждаме и в наше време. Отиващият мирно да върши своята работа, изведнъж става жертва на военни действия, възникнали там, където най-малко са ги очаквали. Спасилият се от военна опасност търпи ужаса на стихиите в бедствията от земетресения или урагани. Мнозина намират смъртта си там, където са се спасили от смърт. Други пък по-скоро са готови да подложат своя живот на риск, отколкото да обикалят на различни места, считани за безопасни, и да очакват там други беди, които могат да достигнат тези места. Изглежда, че няма място на земното кълбо, което в последно време да бъде спокойно и тихо пристанище от световните несгоди. Политически, икономически, обществени проблеми.

“В опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя.” (II Кор. 11:26)

Към тези беди в наши дни трябва да се добави още: „беди във въздуха и беди от въздуха“, които са особено страшни.

Но когато самият славен и първовърховен апостол Павел претърпявал изброените беди, той имал и велико утешение. Знаел, че страда за Христос и че Христос ще го възнагради за тях: “Зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден.” (II Тим 1:12) Той знаел, че Господ, ако трябва, ще му даде сила да претърпи и още по-големи бедствия, затова и смело говори: “Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява.” (Фил. 4:13)

А за нас сегашните бедствия са така ужасни, защото ни постигнаха не заради нашата твърдост във вярата и ние ги търпим не заради Христа. По тази причина не се и надяваме да получим венци за тях. А това, което е по-лошо и ни прави безсилни в борбата с несгодите, е че ние не се надяваме на Христовата сила, не се уповаваме на Бога, а на човешки сили и средства.

Забравяме словата на Свещеното Писание: „Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение… Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог.” (Пс. 145:3,5) И още: “Ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.” (Пс. 126:1)

Стараем се да намерим твърда опора извън Бога и с нас се случва по думите на пророка: “Това беззаконие ще бъде за вас като надвиснала да падне пукнатина, която се е показала във висока стена, чието рухване ще настане внезапно, в един миг.” (Ис. 30:13)

Горко на опиращите се на такива стени! Както рушаща се стена погубва тези, които са се опирали на нея, с такава гибел погиват тези, които се уповават на лъжливи надежди. Техните упования са им „тръстикова подпорка“. (Йез. 29:6) “Когато те се хванаха с ръка о тебе, ти се разчупи и цялото им рамо избоде; и когато се опряха о тебе, ти се сломи и израни всичките им чресла.” (Иез. 29:7)

Съвсем друго се случва с търсещите Божията помощ.

“Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.” (Пс. 45:2-3)

Нищо не е страшно за уповаващия се на Бога. Той няма да се уплаши от злодеи. “Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?” (Пс. 26:1)

Не го плашат ужасите на войната. “И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам.” (Пс. 26:3)

Спокоен е в дома си. “Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия” (Пс. 90:1)

Готов е да плува по море. “Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.” (Пс. 76:20)

Смело, сякаш с криле, ще полети той по въздуха над различни страни, казвайки: “Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.” (Пс. 138:9-10)

„Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.“ (Пс. 90:5-6)

Но и смъртта не е страшна за него, защото за когото животът е Христос, за него смъртта е придобивка. (Фил. 1:21) “Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? както е писано: “заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане”. Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.” (Рим. 8:35-39)

“И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.” (II Кор. 7:1)

Господ говори: “Разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: ето Ме!” (Ис. 58:6-9)

“Научи ме да изпълнявам Твоята воля” (Пс. 142:10) и “в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай!” (Пс. 101:3)

“Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.” (Пс. 32:22)

 

Смиреният Иоан, епископ Шанхайски
30 август/12 септември 1937 г.

 

Превод: прот. Владимир Дойчев
Източник: http://internetsobor.org