Беседа с Неофит – митрополит на Морфу, 28.01.2020 г.

 

Въпрос: Има ли надежда, след като няма реално покаяние? Достатъчна ли е една малка част от клира и народа, за да се повлияе на Божиите решения?

Митрополит Неофит: Непременно има надежда. Има много голяма надежда, защото съществува Христос, защото съществува Светият Дух, защото съществува Бог Отец, Света Троица. Господи, помилуй! Горко ни, след като знаем Кой ще е Победител. Победителят, казва Откровението, е Христос. Дойдох да победя и ще победя. Всичко останалото са перипетии в историята. Независимо дали са войни, трусове, мор, наводнения, чуми, болести. Това се премеждия. И премеждието отминава. Нима нашето поколение искаме да няма премеждия? Да няма изкушения? Ама ако нямаме премеждия и изкушения, няма да се изцелим, ще се разболеем. „Съблазни трябва да дойдат“ (Мат. 18:7), за да се явят кои са изпитани.

Във въпроса също се казва, че (днес) няма истинско покаяние. Малко покаяние има. Така мисля. Аз съм от оптимистите. Виждам много хора, особено млади, които се изповядват, плачат със сълзи. Дойде наскоро един млад човек да се изповяда. Пресвета Богородице, засрамих се! Давах му постоянно носни кърпички. Вземи, сине мой! Ама какво да ви кажа, такива сълзи! Сякаш се изповяда преп. Мария Египетска! Засрамих се. Казах си: Аз никога нямах такива сълзи! И казвам, че трябва почти всички свещеници да станат духовници. Знаете ли защо? За да ни смирят сълзите на тези, които се изповядат с покаяние.

В Стария Завет Бог щял да запази Содом, ако имало пет праведника в града. Авраам се разтърсил, когато чул това, виждайки Божието човеколюбие и казал: Колко сме лоши хората! Дори пет праведника да няма? Св. Отци, които тълкуват това място от Стария Завет, казват, че ако Авраам бе попитал Бога дали са достатъчни двама праведника, Бог пак щял да запази града. „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“ (Мат. 18:20) Имаме Православието, не само в Кипър и Гърция, а в Русия, Румъния, България, толкова православни в Австралия, в Германия, в САЩ, в Канада, пращат ми имейли от Южна Африка. И казвам: Какъв копнеж за покаяние! Какъв копнеж за катехизация! За молитва, за броеница, за монашество, за аскеза! Не го очаквах в живота си, казвам ви го. Аз, грешният Неофит, вие ме познавате с моите грешки и страсти, чувствам такова състрадание. Христос не е ли по-добър от мен? Непременно. Затова вярвам, че ще стане това, което казва светият старец Ефрем Аризонски. Знаех и преди да почине, че е велик, но сега това се доказа още повече няколко месеца, след като отиде на небето. Той казва, че са възможни два сценария. Първият – с много големи глобални катастрофи, не само войни, а и природни явления на места, и всичко това естествено поради греховете ни. Но има два сценария. Или ще станат много катастрофи, или вторият сценарий, където ще станат много по-малко неща, защото има покайващи се хора. Аз вярвам в малцината. Работата винаги са я вършили малцината, не мнозината. И тези малцина изглежда, че съществуват.

Наскоро свети Паисий се явил на едно негово духовно чедо и бил много радостен. Този човек го попитал:

– Защо, геронда, си така радостен?

– Защото Света Богородица намери покаяние на земята и Христос й обеща да станат много по-малко неща, отколкото очаквахме и пророкувахме.

Чувате ли? Пророчеството, казва св. Порфирий, се дава, за да не се изпълни. Какви думи само! Бог предпочита да „изложи“ Своя пророк, поради човеколюбието към хората. Ето защо говорим за пророчествата, за да предизвикаме покаяние, болка, страх Божий. Аз се надявам на втория сценарий, вярвам във втория сценарий, че има надежда, че има клир и народ, който се покайва, моли се.

Въпрос: Сигурно трябва да се направи пълна духовна „мобилизация“ с поклони, молитви и пости, които ще повлияят върху бъдещите събития, които ще се случат в нашата страна с положителен резултат?

Митрополит Неофит: Ама не е само нашата страна. Едно нещо, което ме нервира малко, е че си мислим, че Бог е грък! Бог е създал всички. Бог не се ли грижи и за ескимосите, и за китайците, за всички!? Ние просто сме кръстени и миропомазани. Следователно можем да станем святи. Имаме повече възможности, но и повече отговорности. Ако не го постигнем, ще стане това, което пише в Евангелието – „ще бъдем бити много“ (Вж. Лука 12:47). Православните сме родени за святост, останалите са родени за спасение. Ще ми кажеш: „Ама извън Църквата?“ Бог има начин, няма да кажа начина. И тези събития, които ще станат, войните, природни бедствия, болести и смутове, кризата с имигрантите и отчаянието, ще доведат мнозина добронамерени хора не просто до покаяние, а до съзнание коя е истината. Православната истина. Следователно, това е една хирургическа намеса, която трябва да стане. Това е нашето послание. Сега, дали хирургическата намеса ще е с упойка, без упойка, болезнена, безболезнена, това мисля, че зависи и от нас.

Ердоган малко неща ще направи, той е умен, но самонадеян, и това ще стане причина за негово себеунищожение. Но е умен и знае да се пазари. Малко неща ще направи по отношение на Кипър, някакъв малък инцидент. Ердоган ще падне и след него ще дойдат други на власт в Турция, които няма да са вещи в политика, западофили, кемалисти и те именно ще предизвикат голям конфликт. (Митрополитът се позовава на пророчества на свети старци, с които е общувал.) Защо ще стане това? Защото ще развалят приятелството си Русия, ще разгневят Русия и кой е видял руснака и не се е побоял от него? По отношение на Кипър говоря. Но не е само по отношение на нас, не се лъжете. Знаеше ли някой през миналата седмица (беседата е изнесена на 28.01.2020 г.), че Китай ще мине през такова мъчение (коронавируса)? И сега ще го „изнесе“ по целия свят. Всички ще бъдем засегнати. Но светците ни казват, че тези, които имат покаяние, сама Света Богородица и Архангел Михаил ще ги запазят, защото ще са нужни, драгоценни, когато приключат военните събития и природните бедствия, защото някога ще приключат, Църквата ще ги използва за мисия. Научете се да се молите, научете се да са покайвате, научете се да прощавате, да обичате, да се причастявате редовно и ще имате защитен чадър.

Нека не се тревожим прекалено за този земен живот. Животът е другаде, това не го казвам аз, а ми го казаха Божии човеци, по-стари и по-нови. Животът е другаде.

Неотдавна отидох да видя моя старец Симеон, който бе болен и се измъчи. Останах доста време при него и говорихме, и мълчахме. Той не е бъбрив като мене. Мълчалив е. В даден момент му казах:

– Ах, геронда, ако човек не намери сърцето си дали чрез болести, дали чрез изпитания, клевети, нищо не е намерил. Животът му минава напразно.

Веднага щом му го казах, както бе легнал в леглото, стана и каза:

– Да, сине мой! Това е – сърцето си да намерим! Да говори Христос в сърцето ни!

Човекът, който търси същественото, не залепва в тези неща (пророчествата). Разбира се, както казахме, говорейки за пророчествата, имаме цел да предизвикаме покаяние и в други братя. Но ние, хората с вяра, голяма или малка, нашата грижа трябва да е за другите. „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене“. Вашата грижа да бъде сърцето ви в съработничеството със Светия Дух, Чиято благодат сме приели при Миропомазанието. И споменавайте имена, много имена, на живи и особено на починали. Това помага изключително много и на живите души горе на небето, и долу на нас…

 

Превод: Константин Константинов
Източник: https://youtu.be/PkX8bIjkcPg