Иззад множеството мисли за смъртта и болката, които тържествено маршируват от екраните и в главите ни през последните седмици, все повече надзърта едно лице с маска. Всъщност, маската вече не е на устата му, а нагличко виси под брадата. Това е лицето на страха. Той настоява да ни се представи като диригент и кукловод, като лекар и милосърдна сестра, като старец и богослов, като единствено възможен изход. Струва ми се, че му отделихме малко време и той използва това като наша слабост. Не го извадихме на слънце, защото разходките навън са забранени. А в тъмното, пред компютъра или телевизора, страхът е храбър като лъв. Дори и по коридора към тоалетната използва калцуни – хем за безопасност, хем да може тихо да се промъкне зад гърба ти. Страхът е професионален нашепник, чиято печалба е да бъде до теб и да те следи, да те контролира и да донася за теб…
През последните дни той ни показва и уж мъдрото си лице. Страхът е опитен и хитър. Трудно му е да се представи като герой, затова дава вид на умен. Страхът е измислил много поговорки. Кратки рецепти как да оцелееш. Например: „Преклонена главица сабя не я сече.“ Пребройте колко глави са останали на мястото си, благодарение на тези думи. А сега се опитайте да прибавите това към житието на някой светец… Какво да се прави – светците все не влизат в сметките на умниците. Или пък: „Вържи попа да ти е мирно селото.“ Всички си спомняме този период с вързаните попове и манифестациите на 9 септември, дал привилегии на едни и отнел привилегиите на други. И там се крещеше постоянно за мир. Но както говори Господ: „Лекуват раните на Моя народ лекомислено, думайки: „Мир! Мир!“, а мир няма.“ (Иер. 6:14).
Сега най-модерната поговорка била: „Страх лозе пази.“ Както се казва: „Който разбира, тук се спира.“ Единствено страхът щял да опази Христовото лозе. Всичко останало се квалифицира като празно репчене. Сам страхът ни напомня, че не било време да се правим на герои…
За нас, като християни, е важно да поставим всяко нещо на мястото си. Да пратим мъдреците на тоя свят при тяхната лъжлива мъдрост и да потърсим отговор там, където подобава – в премъдростта на Свещеното Писание. А ако на някого му е потребен наистина опитен водач насред житейските бъркотии, то смятам, че такъв е Псалмопевецът. Този, който води молитвен живот знае, че именно Псалтирът е упътване за спешна помощ, а не нелепите хорски поговорки.
И така, страхът ли ще опази Христовото лозе? Друго ни казва Свещеното Писание: „Ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата. Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.“ (Пс. 126:1-2). Тоест, разумният разбира, че Бог ще опази лозето Си. Уповава се на Него и има спокоен сън. А който е уплашен, напразно будува нощем и скърби. Страхът му няма да послужи като стража, понеже Бог не се нуждае от нея. Неслучайно и Премъдрият Соломон говори: „Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.“ (Притч. Сол. 18:8). Впрочем, самият Псалмопевец добре знае кой трябва да пази лозето и затова се моли: „Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе; опази туй, що е насадила Твоята десница.“ (Пс. 79:15-16).
В целия Псалтир страхът не е признат за добродетел, а камо ли да му се придават функции на пазител на Божия виноград. Напротив, Свещената Книга ни подканя да сме храбри не в смисъла на безразсъдния бабаитлък, а да се уповаваме на Бога и Нему да се молим. Например: „Господ е с мене, няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?“ (Пс. 117:6). И още: „Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне… Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище.“ (Пс. 90:5,6,9). Също така: „Да тръгна по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.“ (Пс. 22:4). А и: „Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.“ (Пс. 45:2-3). И още: „И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се вдигне против мене, и тогава ще се надявам. Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм.“ (Пс. 26:3-4). Ето как Псалмопевецът противопоставя на страха посещаването на Божия храм. Отиването там е лекарство срещу страх! Както е писано още: „Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.“ (Пс. 55:4). Както и: „Там ще се уплашат те от страх (дето няма страх), защото Бог е в рода на праведните.“ (Пс. 13:5).
Противоположното на животинския страх обаче не е безсмислената храброст. Напразно някои ни пробутват това, че щом не сме сковани и скрити вкъщи, а ходим в храма, значи задължително сме обзети от мания за мъченичество. Обратното на паниката е страхът Господен. И именно той се похвалява от Свещеното Писание. И разбира се, ни отвежда в Божия дом: „Аз пък, по твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.“ (Пс. 5:8). Ако някой иска да ни говори като мъдър, нека ни учи не как да се страхуваме от хора и зарази (знаем как да се пазим от това), а да се страхуваме от Бога, според както е казано: „Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди.“ (Пс. 110:10). Тоест, разумен е всеки, който има страх Божи. А който няма – не просто не е разумен, а лъстив, както пише Псалмопевецът: „Нечестието на беззаконника говори в сърцето ми: страх Божий няма пред очите му, защото той се лъсти в очите си, че уж търси беззаконието си, за да го намрази; думите на устата му са неправда и лукавство; той не иска да се вразуми, та да върши добро; на леглото си замисля беззакония, стъпя на лош път, от зло не се гнуси.“ (Пс. 35:2).
Затова е казано още: „Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.“ (Пс. 33:12). Това изречение често е написано на лист, който държат преподобните отци на иконите си. Сякаш от Небесното Царство ни призовават да имаме най-напред именно тази добродетел и с нея да угаждаме на Бога и така да постигаме радост в Неговото Име, както е писано: „Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет. Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.“ (Пс. 2:11-12). И още: „Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди… От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо, уповавайки се на Господа. Сърцето му е крепко: той няма да се уплаши, кога погледне на враговете си.“ (Пс. 111:1-7,8).
Трябва да имаме страх Господен, а не човешка боязън, защото истински страшен е Бог. Не заразите, не бедствията, не болестите. Господ стои над всички тези неща и има пълна власт над тях. Ако някой вярва в друго, то той изобщо не е християнин. Защото е казано: „Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. Свето и страшно е Неговото име!“ (Пс. 110:9). И още: „Кажете Богу: колко си страшен в делата Си! Поради големината на Твоята сила, ще Ти се покорят Твоите врагове. Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)! Дойдете и вижте делата на Бога, страшния в делата Си над синовете човешки.“ (Пс. 65:3-5). А също: „Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв? Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния: Той укротява духа на князете. Той е страшен за земните царе.“ (Пс. 75:8-12,13). Както и: „Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев – Той дава сила и крепост на (Своя) народ. Благословен Бог!“ (Пс. 67:36). И още: „Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя.“ (Пс. 46:3).
И тъй, за пореден път искам да помоля да бъдем внимателни откъде и от кого получаваме поучение. Като верни чеда на Църквата ние трябва да следваме онова, което винаги е било в нея, а не това, което е угаждало или се старае да угоди на силните на деня на тоя свят, или на собствената си трепереща плът. Впрочем, да трепериш не е страшно. Важно е от какво: „От Твоя страх трепери плътта ми и от Твоите съдби се боя.“ (Пс. 118:120). И да не слушаме мантрите на опитни въжеиграчи, научили се през годините как да оцеляват чрез различни нашепвания на полуистини. А да повтаряме: „Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето Име.“ (Пс. 85:11).
Човешкият живот е кратък и суетен. Той е даден не за да оцеляваш в него, а за да придобиеш със страх Господен Божествената благодат. Да се освободиш от яростта, която следва грешниците и да се научиш на мъдрост, според както е писано: „Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим. Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост? Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.“ (Пс. 89:10-12).
Християните не ходят в храма Господен от егоизъм или от безразсъдство, а от любов! От любов към Бога и ближните! Бързат да изпросят милост от Господа за себе си и за страдащите. За приятелите и за враговете. Защото добре знаят, че Той е единствената надежда. Че от Него зависи всичко. Затова тези, които сега хулят отиващите на църква, попадат под изобличението на Псалмопевеца: „За моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля; връщат ми зло за добро, омраза – за любов.“ (Пс. 108:4-5).
Друг е въпросът, че чак сега, когато собственият им живот е застрашен, някои разбраха, че умират хора. В това число и свещеници. И взеха да ги броят като загубени овце. И да размятат некролозите им като плашила за тези, които смеят да пристъпят прага на храма, дори с маски, ръкавици и спазвайки всички карантинни изисквания. Е… Добре дошли в реалния свят, в който духовниците ходят на гробища почти всеки ден и гледат смъртта в очите. Дано сега разберете защо плачат… И защо нямат право да се страхуват от нищо. Нито да учат другите на страх. Освен на страх Господен!
В превод на полски: http://orthodox.fm/