Уважаеми колеги, братя и сестри, приятели и съседи,
Това, което преживяхме от март до днес, е изпит, изпитание, тест, който показа много неща, изплуваха на повърхността много спотаявани качества и е редно всеки да си направи равносметката, защото още нищо не е свършило и предстоят много по-тежки дни. Още сме само в почивката след първото полувреме, а този мач ще има поне десетина, докато изплуваме от другата страна в прекрасния нов свят.
Навярно смятате, че съм твърде черноглед, щом говоря такива непристойни за бледите ви уши неща, но нека не съм прав, нека хиляди пъти не съм прав и нека най-големите оптимисти от вас да са прави. Наистина го искам и се моля за това. Моля се да ни отмине тази чаша, но нямам кървави сълзи, дори нормални рядко се появяват.
На учителския съвет споменахме колко успешно сме се справили с работата си през дигиталните устройства. Далече от децата ни. Винаги говорим тези глупости – колко успешно се справяме. Защо се лъжем така доброволно и глупашки? С каква цел изричаме тези нелепици и на кого са нужни такива преструвки? На устите ни едно, а в душите ни друго. Защо не каза никой никъде какво ни е в душите? Защо когато някой се осмели да изрече думичка от истината, всички го освиркват – ти си ретрограден, назадничав, дърт, не разбираш новото, то ще си дойде и без теб, приспособявай се, свиквай, стига си мрънкал.
А не е мрънкане фактът, че Бог така е устроил света, че без да имаме физически контакт между отделните химични елементи, реакция – взрив, ферментация, окисляване – е невъзможна. И това колегите по химия ще го потвърдят, не си го измислям като трети пол и игра на въображението. Не е мрънкане и фактът, че за да окаже противодействие едно тяло, върху него трябва да е оказано действие – и двете тела се допират. И колегите по физика също могат да потвърдят. Или да си скъсат дипломите. Не е мрънкане, че между числата в математиката се извършват четири основни операции – събиране, изваждане, умножение, деление. Числата се променят, когато се докоснат по някой от тези начини. Но трябва да има докосване. Иначе си остават същите.
Искаме децата да си останат същите ли? Да не се събират, изваждат, умножават и делят, да не избухват, да не горят, да не се окисляват, да не ферментират и узряват, да не си въздействат, съдействат, противодействат? Това ли искаме?
Аз съм учител по литература. Всяко едно произведение, от “Илиада” през “Евгений Онегин” до “Железният светилник” разглежда едно основно нещо – Човека. Човекът, който се гневи на други хора, убива ги, влюбва се, страда, изоставя, смирява се, възгордява се, преодолява или се предава, върши добро или зло.
Хуманитарната (човешката и човечна) дисциплина не е природна наука като математиката и в нея знанието не може да бъде пресъздадено, преподадено и разбрано чрез дигиталната азбука на битовете 0 и 1. Моралът не е зло = 0, добро = 1.
И този Човек от литературата не би извършил всички добри и зли неща, ако си стоеше сам вкъщи пред компютъра или телефона. В дигиталните устройства всички тези добри или лоши постъпки са само имитация на действителните. Жалко наподобяване. Това е неживот. Това е вегетация в матрицата. И ако аз, даскалът, не съм пред децата и с децата, ако не виждам на живо очите им, не чувам гласовете им, не се смеем и не тъгуваме заедно заради някой от литературните герои, ако не сме Човеци и ако не съпреживяваме заедно една история, няма да мога не просто да стигна до тях и да ги науча на добро и зло – но няма да мога даже да ги смятам тях за човеци и те мен за човек.
Ще започна да ги смятам за елементи от дигиталната среда, за които трябва да бъда просто модератор на информация и за тази дейност да ми се дава всеки месец заплата, защото още, все още, не са измислили имперските кредити, цифричките, рейтинга, с които да заменят добрите стари пари.
Днес Юда и трийсет сребърника няма да получи. Само пластика с наличност на цифри, които може и нищо да не му купят.
Учителите по литература, които учат на добро и зло, са най-засегнатите от дистанционното преподаване. Такава е материята на предмета им. Ако го няма присъствието в класната стая на живите човешки същества, химичната реакция няма да се състои, умовете и душите няма да се съберат и умножат. Толкова е просто за разбиране. Но пропагандата ни учи на друго. Учи ни на трите Д – но не обичам нито дистанцията, нито дисциплината, нито дезинфекцията. Хората трябва да си бъдат близки, трябва да бъдат хора, а не роботи, трябва да си изцапат ръцете понякога – във всички смисли на израза.
Пропагандата сега ни казва, хей така от нищото, че е време за протести срещу управляващите. Пиша срещу тях от десетина години. Нямам никакво намерение да ги оправдавам, земен съд никога няма да ги осъди, те са от едно котило и с предишните, и с тези, които ще последват, няма справедливост на тази земя и никой не ви е обещавал такава. Никога и никъде. Само илюзия е създадена, че можете да имате земна справедливост. И тази илюзия отново от предишни светоуправници е съчинена и единствено в техен интерес.
Ще ви кажа кога ще протестирам аз. Ще бъде глас в пустиня. Ще изглеждам луд. Когато отново се опитат да отделят човека от човека. Когато отново ни поискат декларации, за да пътуваме извън градовете, когато отново ни накарат да сложим намордниците навсякъде, когато ни подържат месец-два в училище с идиотски забрани и изисквания и след това ни подкарат отново в дигиталната кошара. Тогава ще протестирам. Вие ще се присъедините ли?
Тия намордници много ми приличат на слагане на юзди, обюздване и обяздване. Обидни са за достойнството. Ако ви е останало такова, ще се присъедините и към моя протест. Планирам го някъде през декември.
Защо никой не си зададе въпроса каква е причината сега точно да се протестира? Времето ни е мътно и кърваво. Поне да бяхме честни, обаче, поне да бяхме добавили и нощниците в официалните искания за оставка. Те видимо не приличат на мутри. Мутрите са открити злодеи. Но има и прикрити злодеи, те сееха страх и ужас по десет пъти на ден от телевизора. Те няма ли да отговарят за злодеянията си? Добавете ги тях и веднага хващам автобуса за София и аз да се поразтъпча по централните улици във вечерните часове. Обаче директивите не са такива. Знам си го.