Един приятел някога ми казваше, че с диво прасе не можеш да се надбягваш, нямаш шансове. То си живее там насред калчицата, уютно си му е в кирливата четинка, а ти само минаваш край него и ако му се вържеш на акъла да му отговаряш на провокациите, най-много да се изцапаш.
Времето, в което живеем, е всякакво друго, но не и спокойно. Има голяма опасност от психически разстройства от всякакъв калибър. От обикновени хистерии до шизофрении. Понякога си мисля, че тези опасения са само в моята глава, но после виждам реални резултати, побъркани, подивели хора, превърнали се в диви прасета. И колкото по-побъркани са, толкова повече имат влияние да повличат други неориентирани след себе си – да ги следват, да им се радват на по-голямата им лудост.
Единственият остров, където умът и трезвомислието ще могат да се съхранят, е Христовата Църква, Православието, в което имаме щастието да сме се родили.
Инфекцията на безумието не се вихри от вчера. Един от страничните дефекти на тази инфекция е загубата на памет. Много бързо забравихме как преди 4 години бе осуетен един опит за ужким всеправославен събор. До ден днешен някои продължават да го титуловат „велик“, но е толкова велик, колкото е велик днес Велики Преслав, като мащаби искам да кажа. Селска чест.
Тогава започна да се разделя последното ни време. Пропука се. То само за нас е последно, а кога ще е най-последното никой не може да ти каже. Опитът за икуменическо събрание се провали. Бесовете се развихриха, гневни от неуспеха. И се почна нова подготовка на друг сценарий. Стигна се до ужаса на март 2020. За организацията им ще ви напиша през декември, изчаквам още.
Умопомрачението продължава да се задълбочава и в днешния момент, когато на площада са откровените богохулници, размесени с нормалните все още хора, но доста по-шумни от тях. Лудите винаги са шумни. Побъркването и объркването е тотално. Но може и повече. Няма да се плашите. Поемете си дълбоко въздух.
Ще стане доста по-лошо, един ден ще се чудим имаме ли изобщо епископ начело или сме осиротели. Засега, слава Богу, имаме водачи и те са си на мястото. Те знаят много добре защо не бива да стават част от днешните така наречени протести.
Христовата Църква също е жив организъм и в него също могат да проникват инфекции. Те служат единствено за оздравяване и за изрязване на болното и мъртвото. Защото този организъм не е човешки, а Богочовешки и ще бъде жив до края на времената.
Организмът накрая ще изхвърли разни такива явления. Те, като някои инфекции, са особено агресивни и упорити. Един от бацилите е просто журналист, друг се самоопределя като богослов, трети и четвърти дори са получили църковен сан, но дори да имат шансове срещу мен и да убедят напредничавото демократично либерално общество колко съм ретрограден, няма да имат никакъв шанс срещу Бога, Който ще запази Своята църква, затова съм спокоен и ми е леко на душата.
По маските ще ги познаете. На лицето си носят стриктно и неотменимо, а от душите им падат все повече.