Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“ (2 част)
***
1988 г.
В миналото, ако някой монах се занимавал с политически въпроси, го затваряли в кулата (на манастира). Днес, ако някой не се занимава, трябва да го затворят. Тези (политиците) са решили всичко да съсипят!
***
Един еколог каза:
– Геронда, опасни са нещата, ще разрушат земята!
– Колко пъти дяволът опаса с опашката си цялата земя! Бог не допуска. Разваля му плановете.
***
Посетих стареца с баща ми, който е учител и който започна да говори, че „край, развали се образованието, изчезна уважението и чувството за отговорност.“
Старецът каза:
– В миналото в училище на празниците Пасха, Рождество Христово целувахме ръката на учителя от уважение. Имахме доверие. И във войската целувахме ръката на командира, когато вземахме отпуск. И командирът ни казваше „Моето уважение към твоите родители!“
– Питам, формално ли бе това или сериозно го имаше предвид?
– Чувстваше го човекът, чувстваше отговорност. Сега, когато се отдалечиха от родителите си, аз съм отговорен за тези деца. Съществуваше уважение. И на село по някой път, когато седяхме пред вратите и минаваше някой възрастен, всички ставаха, мъже и жени; съществуваше уважение; особено ако бе възрастен мъж. Днес хората станаха лукави, виждаш, днес всичко тласка човека към злото. Веднъж в автобуса станах да седне някой, бе и по-малък. Уморен от работа ще е човекът, ние монасите го правим и като аскеза. Някой започна да вика: „Бре, лукавия калугер, стана, за да седне братовчед му! Остави ги тия, не минават!“ Какво да му кажеш?
Друг път виждам една циганка, имаше 8-9 деца. Опитваше се да влезе в автобуса. Грабваше ги контрольорът, хвърляше ги вътре! Майка е, не става, имаше и едно бебе в обятията си. Станах да й помогна. Какво като е циганка? Човек е. Моя сестра по плът от Адам. Може да не е християнка, за да е и моя духовна сестра, но имаме един и същ Отец, Адам, Бога.
Контрольорът започна да вика:
– Калугерът сложи и приятелката си вътре!
Не съществува вече уважение, любов.
***
… нещата ще станат по-зле, но след това ще дойдат отново на мястото си.
***
Сега е пълна лудница! (Изречено през 1990 г.)
***
Бог ще оползотвори всичко лошо. Да, ще го оползотвори.
***
Аз, когато има стачки, изпитвам болка. Сякаш някой отива и хапе гръдта на майка си да пие кръв. Това е престъпление.
***
Днес има едно безразличие. Никой не се интересува, всички са се отдали на безделие. И ако някой се интересува, за джоба му е, не за доброто.
***
Когато човекът не обича Бога, след това не обича и родителите си, нито квартала си, нито селото си, нито отечеството си, защото и отечеството е едно голямо семейство. Този човек след това е непотребен.
***
Византия роди Света Гора. Днес Света Гора би могла да роди отново Византия, стига да не „избледнеем“. Виждате, днес хората са се разочаровали от всичко и търсят нещо, което да има стойност. Много е лесно. Стига да не „избледнеем“.
***
– Геронда, турците отново заплашват!
– Нека заплашват. Аз се моля Тургут Йозал (турски политик и бивш министър, министър-председател и президент на Турция) да заплашва повече, за да разберат европейците с кого си имат работа. Христос да охлаби болта му с половин оборот! Ето, както на Горбачов стегна един оборот, както на Чаушеску.
***
– И Константинопол ще вземем. Тоест, ще ни го дадат. Не от доброта или от справедливост. Не. Но Бог ще устрои да съвпаднат интересите на великите сили, да им е удобно ние да владеем Града. И Кападокия ще вземем.
Изгледах го с учудване.
– И Кападокия, геронда? – попитах.
– А! Нещата там ще са толкова спокойни и ще може да отива който иска оттук. Сякаш е наша.
Хитлер и Мусолини надигат отново глава. Американците – казват ти – какво става тук? Ще ни помогнат англичаните и американците.
– Добре, геронда, турците са десет милиона в Града… и да ни го дадат, как ще можем да ги контролираме?
– Ще ги прекарат отсреща, от другата страна. Помисълът ми казва, че ще го направят така заради водите… Да станат международни… след това ще настъпи и холера в Турция и ще стане голямо зло. Ще умрат изключително много. Казал го е и свети Арсений. Написал е една тетрадка с пророчества… след това и една трета ще станат християни. (Старецът добавя, че и кюрдите, и арменците ще създадат собствена държава.)
***
Днес всички говорят за мир и създават бомби!
Човек трябва да се примири първо с Бога, след това да се помири в себе си и сетне с другите хора. За да се умножи доброто и то да се наложи по добър начин.
***
– Геронда , чувствам голяма съпротива срещу обществото, несправедливо е, и искам да се махна, да отида в едно село да имам колкото се може по-малко каквито и да е отношения!
– Днес злото мина всяка граница, несправедливостта се преумножи. Ех, ех! (Старецът много се разстройваше и въздъхваше, не можеше да говори от скръб.) В миналото, ако е имало нещо гнило в кошницата, миришело, зарзаватчията го узнавал и го изхвърлял. Може да се разваляло най-много и това до него. Днес цялата кошница е гнила. Днес другият предава селото си за една бутилка ракия. Днес хората станаха евтини. Материалните неща поскъпнаха, но хората станаха евтини. Не трябва човек да се отдалечава. Трябва да умножава доброто по добър начин. Ще видиш накрая, че ще се принудят хората да доведат царя. За да има арбитър.
***
В миналото хората орали с воловете. С един или два вола живяло цялото семейство. Когато волът остарявал, хората не го колели. От неговите трудове ядохме хляб, казвали, обичали го и сърце не им давало да го убият, а го оставяли на спокойствие в ъгъла и се грижели за него. Днес хората се промениха много. Дори родителите си не искат да погледнат на старини. Гледат да вземат тяхната собственост и след това ги пращат в старчески домове. И там горкият старец чезне самичък. Не може да се зарадва нито на внуците си, нито на децата си. Но и служителите там са коравосърдечни. Гледат часовника. Аз, ти казва, в еди-колко часа минавам през стаите, и старецът се подмокрил, изцапал се е, има нужда от гърне, горкият трябва да се мъчи, докато дойде определеният час.
В миналото хората работили с животните. Ако животното било уморено, не го товарили много, човекът гледал да го отмори, да го напои, да го нахрани, ако си удряло ногата, се разстройвал, съжалявал горкото добиче и гледал да го излекува. Тези неща обработвали сърцето, правили го по-нежно. Днес? Катастрофирал е автомобилът? Развалил се е тракторът? Карат го на сервиз, с оксижена заваряват метала и край, никой не се разстройва. Тези неща правят сърцето на човека кораво, желязно. Не казвам да се връщаме към воловете! Но казвам как закоравява сърцето на човеците днес.
В миналото хората нямали хладилници. Така, ако имал нещо в излишък, човек гледал да го даде на съседа, за да не се развали. По принуда, би казал някой, хората се научавали да споделят, да дават, да мислят за съседа. Днес, ако нещо е в излишък, го поставя в хладилника. Това ще го изям утре, другото вдругиден и мисли само за себе си. Тоест, движи се егоистично. Нараства егоизмът.
***
Турците са сторили много (злини) и носят коливото (варено жито) върху пояса си. (т.е., краят на Турция е близо – бел. прев.).
***
Веднъж, бидейки скандализиран от един духовник, който искаше да наложи своите политически убеждения на негово духовно чедо, отидох да попитам стареца за това.
– За мен ръка, която не се кръсти, независимо дали „дясна“ или „лява“, все едно е. Няма никаква разлика.
***
Гледайте да научавате кои са честни хора, справедливи и за тях да гласувате. Днес имаме нужда не от умни, а от честни хора.
***
Ако материалните неща не се раздават според Евангелието, накрая ще се раздадат според ножа.
***
– Днешните политици само интереса си гледат. Напълно са безразлични за общото благо, за отечеството, за държавата. Пълен хал.
В миналото имаше любочестие. Опитваше се другият, който получаваше някакво звание, да направи нещо! Гласуваха за мен, ти казва, довериха ми се! Мнозина даже вадиха и от джоба си, за да стане нещо добро в селото или в отечеството… в държавата. Отечеството е като голяма майка. Покрива с крилете си всички гърци, да могат да работят, да живеят спокойно, да служат на своя Бог! Я помисли да бяха тук турците? Да отиваш сутринта на работа, на нивата и да не знаеш дали ще се върнеш жив! Да работиш и да идват насила да вземат трудовете ти… или жената, или детето ти. Минахме през това ние, гърците.
Докато сега съществува гръцката държава и покрива всеки с нейните криле и чувства сигурност.
Тази държава всички воюват с нея! Решили са да я разрушат! Всеки по своя начин. Един да не плати данък, друг да не върши добре работата си, да не работи добре държавната машина, да върви назад търговията, икономиката, всичко! Искат да разрушат гръцката държава! Масони са тези, за които каза и много други.
Ако и ние не подкрепим тази държава, кой ще я подкрепи?
– Добре, геронда, ние да плащаме данъци, за да ги изхарчат другите?
– Ние да вършим това, което е правилно. Да изпълним дълга си. Оттам нататък друг носи отговорност.
***
Ще дойде време, ще си спомниш за мене, където дори и тези, които не вярват или вярват малко, ще променят мнението си и ще признаят, че религията е добро нещо и помага на човека, на обществото.
***
Веднъж го посетили група приятели. Старецът попитал един от тях:
– Ти какво работиш?
– Инженер в авиацията.
– Еди-кой си го познаваш ли го?
– Не, геронда, много сме там.
– Да се запознаете. В тези трудни времена е добре да се познавате помежду си, за да си помагате. Например, може да стане нещо и да се боиш да кажеш на другия за него, а той да е готов да помогне и ти да не го знаеш.
Днес хората живеят в един и същ жилищен блок и не се познават помежду си.
В миналото някой искал да отиде някъде, казвал го… или другият, който бил с каруца, питал. Къде отиваш? Откъде идваш? Имали благо любопитство, за да помогнат! Качи се горе, или ако можеш да чакаш, след два часа заминавам с животните, или утре ще тръгнем, ела у дома да спиш… Така се познавали хората помежду си и имали познати от село в село и си помагали във всички въпроси.
В миналото съществуваше „кварталът“, който помагал на хората. Той бе опора. Днес братя живеят в един и същ блок и не се познават помежду си в продължение на три години!
Друго са калугерите, които напускаме познати и роднини, за да влезем в най-голямото семейство на Бога, да обичаме всички хора. Вие, миряните, трябва да развивате отношения помежду си и с роднините, за да си помагате.
***
– Геронда, в Синаксарите четем през какво са минали мъчениците и се чудя как са издържали. Какво ставало? Бог им давал Неговата благодат и не чувствали болката или нещо друго ставало?
– Любовта, която имали към Христос, им давала сила. Мъчениците обичали много Христос, с любов, която гори, и тя ги карала да не усещат болка. Ето, веднъж имаше пожар, една къща се бе запалила и вътре имаше дечица. Майката се хвърли сред пламъците и не чуваше нищо. Върна се с децата в обятията си. Беше изгоряла по лицето, косите, по ръцете, навсякъде. Но не чувстваше нищо, нито мислеше за болката пред децата й. След това, когато мина този момент, започна да чувства болка. Да, така.
Така любовта давала сила на мъчениците. Имали голяма любов към Христос.
– Добре, геронда, да каже някой, че се е покаял някой човек, отишъл на Света Гора да речем, останал 10-20 години, придобил духовно състояние, обикнал Христос, но тук виждаме случаи, където езичници, които наблюдавали подвига на някой мъченик, за миг и те отивали на мъченията. Дори самите палачи понякога. Тук какво става?
– А! Те били хора с благо произволение, които не получили никаква помощ в живота си и това, което Бог им дължал, им го дал всичко наведнъж и така за миг се обърнали в правилната посока. На 180 градуса! Дълбоко истинско покаяние.
– Така бързо? За няколко минути? Как става?
– Да, да! Ето, както разбойникът на Кръста.
***
В съвременните хора каквото искаш намираш, само добри помисли не намираш. Все по-трудно става.
– В миналото не беше така, геронда?
– Не. В миналото хората имаха простота. В селото говориш на 18-20 годишни и се изчервяваха юнаците. Бяха простодушни хората, след като помислете, когато дойде за първи път автобусът в селото, постлаха одеяла да мине, режеха нежните върхове от царевицата и му ги носеха. Изпитваха голяма радост.
– Добре, геронда, дойдоха да го нахранят?
– Да, да! Още малко простота да имаха и… автобусът щеше да изяде върховете!
***
В началото помислите са смесени, добри и лоши. Един има 70% лоши, друг има 20%. След това човек се опитва да влага добри помисли и има постоянно добри помисли. И това е плътско. След това се създава една празнота в ума. Няма помисли, нищо! Нито добри, нито лоши, и след това идва божественото просветление. Тогава човек няма нужда от логиката, за да разбира хората, а вижда какво имат в сърцето си по божествен начин.
В миналото, когато бях в другата килия (на папа Тихон), дойде един, бе и отличен богослов, и ми казваше да го взема за послушник. Не, казвам му, не вземам послушник; той настояваше, бре, не вземам послушник, той пак настояваше. Накрая му казах:
– Да ти кажа ли нещо?
– Какво?
– И да вземах послушник, теб нямаше да те взема!
– Защо?
– Защо влагаш постоянно лоши помисли! Така ще виждаш моите страсти, нещо криво, ще го казваш, ще осъждаш и няма да имаш духовна полза, но и от добродетелите ми, защото като калугер толкова години, може да съм придобил някоя добродетел, нито от тях ще извлечеш полза, защото ще ги възприемаш наобратно. Какво да ти сторя след това? Не можеш да извлечеш духовна полза.
Отиде след това и стана другаде монах. Смути след това всички, атакуваше всичко криво, което имаха или си мислеше, че имаха. Имаше и силно перо, постоянно пишеше, не остави никой на мира. Пратих веднъж някой да му каже:
– Добре, не помисляш ли, че може и нещата да не са така? Може да се лъжеш! Какво отговори!
– Не прéчи, казва, смирявам ги всички! По този начин.
След това пратих да му кажат:
– Тогава Диоклетиан е по-голям светец от тебе! – не само ги смирявал, но и ги колил, и ги пращал мъченици в Рая! Загубена работа…
***
Да видиш как действа дяволът. В началото те кара да съдиш хората, след това стареца си, след това новите светци. Например, свети Никодим нито чудеса вършил, нито мироточил, какъв светец бил? Помисълът работи, след това древните светци и накрая човек започва да съди и Бога!
(Продължение от 1 част)
Автор: Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“
Превод: Константин Константинов
Източник: https://www.osotir.org/