Терминът е на православния психиатър доктор Боровских и означава недоразвит човек, като в понятието не се влага никакъв медицински смисъл, нито цели да обиди и заклейми. Това е една духовна констатация – някой е останал на определено ниво от развитието си и няма да стигне по-нагоре.

Онези от портал Култура са по-високо от ромите във Факултето в интелектуално отношение, но това развитие няма нищо общо с духовното развитие. И ако някоя семпла натура, някой старец или баба на село си спазва постите, живее праведно, осъзнава се и се бори с греховете си, има шанса да е много по-високо от преподавател в университета и дежурен тв многознайко.

В днешния свят има много илюзии. Свети Порфирий бил човек със завършен първи клас, но любознателен и по Божия дарба можел да си говори и с професорите и да ги смае със знанията си.

Когато сме се родили, за нас са се грижили или не родителите ни, други хора, по някакъв начин ние сме стигнали до днешния момент. Щом сте в нашия блог, голям е шансът отдавна или отскоро да сте осъзнали и религиозното измерение на личността си. За мен преходът беше някъде след 22 ми година, когато проумях, че има и такава страна. Преди се бунтувах. Ядосвах се. Не знаех разликата между смирение и примирение.

Не казвам, че надскочих нещо, както би ме обвинил един съвременен почитател на писателя Виктор Пасков, но той за мен си е останал там при яростта, бунта, гордостта и не е могъл да излезе от тази своя кутия. Въпреки големия си писателски талант. Говоря за мъртъв вече писател, за да не засегна някого от живите.

Интелектуалците много обичат да обясняват на нас простите люде с примери от световната история и философия, затова тук прилагам на картинка пещерата на Платон.

Хората, които седят вдясно, не знаят, че на света съществуват истински и реални предмети. За тях истината и реалността са сенките по стената. Както за интелектуалците е идеята им за безсмъртието на изкуството, примерно, за величието на човека, примерно, за недостижимия опаковчик Явашев, пак примерно. Той се е опаковал сам себе си.

Днес вместо да ползваме класическата идея на Платон, можем да си представим вместо пещера една кутия от нов предмет, който сме си купили. Един обикновен кашон. Ето го.

Сега да се поставим на мястото на предмета от кутията, да си представим, че ние сме лаптоп, айфон, мултикукър, пасатор или друг някакъв боклучец. Никой не иска да ни купи, ние си седим вътре и не знаем нищо за чудния свят, който е навън, нито подозираме, че има понятие „навън“. На такива предмети ми приличат подобните на Явашев екзалтирани либерали, издигнали в култ естетското си чувство или коефициента си на интелигентност. Те са първобитните хора от пещерата, но опаковани в нова форма, по-съвременна.

И кога излиза човек от кутията?

Когато достигне тоз чиляк безподобен до мисълта, че „всичко е суета“, че над всички тези кутии, опаковки, пещери и затвори има един Творец на всичко видимо и невидимо и трябва, налага се, важно е за душите ни да следваме Неговата воля.

Ако не достигне до този миг, ако си остане заседнал някъде по пътя на пороците, гордостите, илюзиите – си остава недочовек.

А може и да съм стигнал до идеята за Бога, всемогъществото Му и волята Му, но да продължа да се лутам и с радост да се затварям в други кутии. Това правя обикновено, самозатварям се поради леност, немарливост, слабоволие, маловерие и подобни лични нещастия. Бил съм за миг и извън кутията си, знам колко е хубаво там. Дано Бог ми даде един ден пак да успея да изляза.

В момента тече офанзива, нападение, тотална война, блицкриг за затваряне на човека не само в стаята му и къщата му, а в онази кутия, дето е най-елементарна, но и най-лесна за ползване, кутията на страха. Между нейните четири скучни стени си трепери човекът и му е добре, не иска друго, чувства се сигурен така. Ще се погрижат разни хора от телевизора за неговата сигурност, няма как да не се погрижат, напразно ли толкова го страхуват, дето казваше един деликатен тип.

Лесното вкарване на недочовека в кутията на страха стана възможно поради откъсването му от Твореца на всичко видимо и невидимо. Забрави той за Него, ако изобщо Го е знаел. Поколения наред живеят без Бога. Тоест, без координатна система. И вече всеки мизерник може да го изплаши недочовека. Лесна жертва и плячка е. В новата кутия, която му готвят, всичко ще бъде със светлинки и звуци, пластмаса и сигналчета, недочовекът е кучето на Павлов, има условни рефлекси, ще го гъделичкат и ще реагира, институтите по бихейвиористика са се погрижили планът да е съвършен.

Някаква леля ми обяснява вчера из нета, че даскалите просто много сме се афектирали от дистанционното обучение, защото още не осъзнаваме голямата промяна, която се е задала. Дигиталната ера била дошла вече. И че нямаме начин да се съпротивляваме на тази голяма промяна. Или я приемаме, или отпадаме – от системата, от живота, от бъдещето. Тоест, казват ни, влезте в скуката, в кутията, там всичко си е спокойничко, еднаквичко.

В новата кутия ще се грижат за нас да имаме задоволени страсти, нагони и желания на тялото. Нищо няма да ни липсва, защото ще приспят и желанието ни нещо или Някой да ни липсва. Като първи стъпки в подготовката им преди няколко десетилетия започнаха с премахването на идеята за йерархия.

Ние всички знаем, че в геометрията, физиката и видимия свят си има закономерности и закони, които са незаобиколими – така ги е създал Създателят, не са се появили случайно от нищото. Обаче организаторите, вдъхновени от врага на Христос и поднебесните духове на злобата, премахнаха идеята за ред и изтриха от съзнанието на човечеството ясната представа за Добро и зло – от горната дясна страна на координатната система е Доброто, нагоре и нагоре може да се напредва в определена посока, както са го доказали „лествичниците“, монасите, светиите.

Но ни казаха – няма такова нещо. Няма йерархия. Не се стремете наникъде – няма да се промените. Няма добро и зло. Няма ляво и дясно. Няма мъж и жена. Всичко е различно, размито, неясно, откъде пък накъде решихте, че ще конструирате понятията… Кой ви каза, че семейството е нещо добро? Кой ви каза, че милосърдието е нещо добро? Че да се жертваш за другия е добро? За някого е добро, за друг – зло. Релативизмът е единствената правилна стратегия, лъжат ни гадините долни. Приемете различията и различните. И не ги наричайте различни, защото и това е заклеймяване и осъждане… Приемете греховете и не ги наричайте грехове, още по-малко болести. Недочовекът е перфектният пластилин, с който уродите и демоните могат да правят вече каквото си пожелаят. Виждаме го всеки ден.

Как да завърша оптимистично това обяснение за простаци и интелектуалци кое е Добро и кое зло?

Надявам се повече хора – учени или неуки – да достигнат до тази своя вродена от Бога същност. Тази своя налична душа. Докато още има време. Да отворим кутията. Да изправим глави нагоре. И в космическата координатна система да застанем отдясно на Христа.