Атанасий Раковалис от книгата му „Свети Паисий ми каза“  (1 част)

Старецът ми разказа следната история:

Веднъж тук беше дошъл един гръко-американски лекар. Православен, но нямаше много общо с религията… Нито в петък постеше. Нито ходеше много на църква. Имаше едно преживяване и искаше да го обсъди. Една вечер, докато се молил в апартамента си, се „отворило небето“. Обляла го светлина, таванът се отворил 40 етажа над него. Стоял облян в светлината дълго време, не можел да пресметне колко!

Удивих се! Защото почувствах и разбрах, че това бе „от Бога“. Бе истинско. Видял „нетварната светлина“. Какво правил в живота си? Как живял и се удостоил с такива неща?

Бил женен, имал жена и деца. Жена му казала:

– Дотегна ми да се занимавам с дома, искам да отида на някоя разходка!

Е, не работила, започнала да обикаля с приятелките си и да го дърпа да излизат всяка вечер навън. Не след дълго му казала:

– Искам да излизам сама с приятелките си!

Приел и това заради децата си.

След това:

– Искам да отида сама на почивка…

Какво да прави? Давал й и пари, и колата.

След това поискала да й наеме един апартамент да живее сама, водила и приятелите си там. Той й говорил, съветвал я: „Бре, как ще се почувстват децата ни?“ Тя не му обръщала внимание. Накрая взела много пари от него и си тръгнала. Той се разстроил!

След няколко години научил, че се принизила дотам да стане блудница в заведенията на Пирея!

Разстроил се! Плакал! Мислел да отиде да я намери. Но какво да й каже?

Коленичил да се помоли: “Боже мой… просветли ме, какво да кажа… какво да правя… за да се спаси тази душа“. Виждаш, състрадавал й. Искал „да се спаси тази душа“. Нито мъжки егоизъм, нито злопаметие, нито презрение… изпитвал болка за нейния хал. Копнеел за нейното спасение. Тогава Бог отворил небето… облял го с Неговата светлина.

Виждаш ли? Виждаш ли? Той в Америка… в каква среда живеел?… докато ние живеем на Света Гора, сред светците, сред благодатта на Света Богородица и не преуспяване духовно!

Слава Богу! Слава Богу!

***

Човек трябва да гледа на годеницата си като на негова сестра и двамата да са много внимателни и да спазят въздържание. Да водят борба, ради Бога, за да бъдат увенчани накрая като любочестиви подвижници. Това символизират брачните венци. Така човек има за свой помощник Божията благодат.

Годежът да е кратък, да не продължава дълго.

***

– Отче, как трябва да са мъжът и жената помежду си?

– Ожени се и ще говорим.

– Не става ли отсега?

Трябва да имат… добра ежба помежду си (тоест, всеки да се опитва да приема с радост товарите върху себе си и да отморява другия. Той да носи покупките, за да отмори другия, да угоди на другия, за да остане доволен. Радост да бъде утехата на другия.).

***

Когато бях неженен обсъждах моите въпроси със стареца и той ме увещаваше и казваше:

Добро е човекът да се жени на относително млада възраст. Тогава нещата идват по-естествено. Естествено и лесно единият се приспособява към другия. Виждате двойки, които се оженили млади, до старини поддържат във връзката си една детска простота. Същото наблюдава човек и в монаси, които са дошли малки на Света Гора. Вярна е пословицата, която гласи: „Или малък се жени или малък се монаши“.
Когато порасне човек, започва да работи повече логиката и всички изследва и измерва, и характерът му се е затвърдил… трудно е да се приспособи.

Когато стане на 30 години, за да се ожени, трябва 30 човека да го тикат (да се ожени), когато стигне стане на 40, са нужни 60.
Трудно е да вземе решение да влезе под ярема. Ето, ти сега се противиш. И си като дивите коне, на които тръгват да им сложат юзда. Скачат, ритат и… бягат далеч.

(Смеейки се) в деня преди твоята сватба или пострижение, ако дойда и ти запуша носа… ще гръмнеш, ще стане бум! (смях)

***

– Отче, една моя позната има връзка с някой и мисли за брак.

– Той мисли ли, иска ли го?

– Е! Малко.

– За да се ожени човек малко, трябва да го иска много.

***

Двама човека, които се женят, трябва да имат един и същ духовник. Да се съгласят от началото, за да нямат след това проблеми. Виждате, че духовникът помага много. Вижда неравностите и ръбовете и на двамата и ги „изпилява“, за да си паснат. Като две летви, които трябва да се съединят. Аз, когато бях дърводелец, рендосвах дъските, за да паснат. След това забивах и един пирон и нямаше нужда от нищо друго. Но ако не пасват добре и упражниш сила с помощта на пирони, от натиска ще „отскочат“.

Затова „дърводелецът“ трябва да има и двете дъски в ръцете си. За да вижда каква работа се върши при едната, за да обработи по съответния начин и другата. Така трябва да прави и духовникът.

Много помага духовникът. Много двойки, които си пасваха и се ожениха от любов, се разведоха по-късно, защото нямаха помощ от един добър духовник. Докато двойки, които не си пасваха, но имаха един и същ духовник, след това се справят много добре.

И в брака човек трябва да сдържа себе си и да не се оставя необуздан на насладата.

Когато жената е бременна, трябва да е спокойна, да чете Евангелието, да се моли, да казва молитвата. Така се освещава и детето. Отсега започва възпитанието на детето. Внимавай да не разстроиш бременна жена по някаква причина.

***

Когато се роди детето ми, слушахме от лекари, приятели, роднини различни мнения за кърменето. Повечето бяха на мнение и ни натискаха кърменето да спре след няколко месеца. Старецът имаше различно мнение и ясно го изразяваше. Когато го попитах за това, каза:

– Не, благославям да кърми детето! Майчиното мляко е най-доброто. То е и лекарство и не се разболява детето. В селото ми кърмеха децата до 5-6 годишна възраст. Виждаш, децата не сучат само мляко, а сучат и любов, и обич, и нежност, и сигурност, така стават и душевно силни. Така, когато децата порастваха, ставаха силни. Кърменето е много неща, не е само млякото.

Докато жената кърми, трудно зачева дете. Това е и една естествена защита и за майката да не забременява веднага отново. Кърменето е най-доброто.

– Колко време да кърми?

– Колкото се може повече. 3-4 години.

***

– Отче, докъде стига задължението, което има един родител към децата си? Да им остави нещо. Колко неща? Една, две… три къщи?

– Един мой познат, който е директор на завод, който имаше много пари, жилищни кооперации и т. н., какво направи? Изучи децата си, завършиха университет, направиха и магистратури и им остави по един апартамент. Останалите ги даде на работниците си и на други, които имаха нужда.

Преди всичко човек да им даде добро и християнско възпитание. Това е най-важният запас за техния живот. След това да ги изучи да получат някакво образование. Ако искат да продължат в университет, магистратура, да им помогне или да научат някой занаят. Да им помогне с други думи да си изкарват хляба си. След това, ако има възможност, да им остави и нещо… някой имот, някой дом… да имат и те гнездо!

Има и някои родители безразлични към децата си и прахосват всичко… не оставят нищо за децата си! Някои даже оставят само дългове! Това е много грозно.

Когато дойдоха бежанците през 1924 г. от Мала Азия, кметът на селото гледаше всички да устрои. Този да вземе тази нива, другият онази нива… и т.н. Остави себе си последен… не зачиташе себе си.

Когато децата му пораснаха, се жалваха:

– Добре, всички устрои. За нас не помисли ли?

И имаха право децата. Друго е човек да е самичък. Ако човек има семейство, трябва да мисли първо за семейството си и след това за другите, които също имат близки, които да мислят за тях.

***

През окупацията в квартала остана един сирак. Никой не го вземаше в дома си. Мислеха различни неща. Окупация е… трудно се справям… как ще го храня и т.н.

Един многодетен човек, имаше десет деца, бе и беден, веднага щом видя злощастното дете, го съжали! Извика го в дома си и го постави под одеялата заедно с другите. – „Десет имам – и това едно – единадесет!“, и си помислил: „Бог си знае“…

Старецът се засмя радостен и щастлив и продължи.

– Виждаш, многодетният има богато сърце… ако ще да е беден… затова и Божията помощ за него е много голяма.

***

Когато някой се връща от работа и е ядосан или стресиран, по-добре е да отиде да се разходи в един парк за 20 минути и да се върне у дома спокоен и с усмивка, ако ще да закъснее.

***

В един от последните пъти, когато видях стареца заедно с жена ми, стана следното:

Веднага щом влязохме в стаята (старецът бе легнал в леглото поради неговата болест), започна да ни закача, смеейки се:

– Бре, добре дошли! Добре дошли! Карате ли се, бре? Карате ли се?

– …

– Танасе, карате ли се помежду си?

– Е, геронда… караме се.

– (Смях) Бре, да не се карате! Да се карате с всички други, помежду си да не се карате! Слушай, Танасе! Давам ти благословение да се караш с който искаш, но с жена си да не се караш.

Обърна се към жена ми:

– И ти, Анастасия, давам ти благословение, знаеш какво ще рече благословение, (смях), да, благословение давам! Да се караш с който искаш, помежду си да не се карате (смях).

Смяхме се и ние с неговите чудати слова. Но разбрахме много добре, че въпреки че старецът се смееше, говореше сериозно! Смяташе за голямо зло съпрузите да имат кавги помежду си. Толкова голямо зло, че ни даваше неговото благословение да направим едно сравнително много по-малко зло. Да се караме с всички други! Стига да избягваме голямото зло, което са кавгите между съпрузите!

***

Дори и в брака човек трябва да сдържа себе си от насладата. Да слага спирачка на своето сластолюбие.

***

Един познат на стареца години наред се мъчеше да стане монах. Заръчал чрез приятел на стареца да се помоли, защото се разболели в семейството му и се притеснявал много.
Старецът каза:

– Колкото повече остава в света, толкова повече изкусителят разболява неговите близки, за да му представя правдоподобни причини.

Дяволът вижда сърцето, което проявява неохота и устройва обстоятелства, за да не може човекът никога да се откъсне от света! Имах и аз една неомъжена сестра, трите бяха омъжени и двама братя. Работих, приготвих зестра, за да успокоя моя помисъл и след това тръгнах да ставам монах. Какво да чакам да се омъжи? И откъде да знам аз дали иска и дали ще се омъжи?

Имаше някой, който искаше да стане монах. Но се бавеше! Хайде да омъжа сестра ми, казваше. Хайде да й подготвя зестра! Е, омъжи сестра си, но не тръгваше. Нека се погрижа малко за майка ми, казваше. Закъсняваше. Е, след това се разведе сестра му. Хайде сега да приготви по-голяма зестра! В такива случаи обаче помага и Бог… дойде зестра, наследство от Америка! Омъжи се отново сестра му… отново се бавеше, не тръгваше да става монах. Отново се разведе сестра му!
Такива неща прави дяволът, за да го държи в света. Накрая стана свещеник в света.

***

Старецът Паисий ми каза:

Праведния и кроткия човек всички се опитват да го изтикат в най-лошото място, да го онеправдаят, да го оставят на дъното, но колкото повече хората го бутат надолу, толкова повече Бог го издига! Колкото повече го блъскаш надолу, водата го издига нагоре.

Ето един истински случай, самият човек ми го разказа: „Умря баща ни и братята отидоха да разделят нивите. Когато видях големите ми братя да крещят, готови да се сбият, аз, по-малкият, какво да кажа, каквото ми дадат, казах. Дадоха ми някакви ниви само пясък в тях. Нищо не можеше да отгледаш. Не можех да живея от това. Принудих се да отида в Германия, за да работя, да издържам семейството си. Когато се върнах след много години, какво намерих? От едната и от другата страна на нивата бяха построили два големи хотела. И двата хотела искаха да купят нивата. Така цената се качи до небето. Взех стотици милиони (драхми). Рекох, геронда, да дам половината милостиня и дойдох да ми кажете къде да ги дам“. „Дай първо на братята си, за да не ги разстроиш и с останалите прави каквото искаш, така му казах, за да нямат злопаметие помежду си“.

***

Дяволът се опитва да разруши всичко днес, за да не намери новото поколение добра „квас“, за да се „закваси“.

***

Смиреният човек обикновено е чел много, докато егоистът, понеже не се смирява да попита, няма знания.

***

Трябва да опростим живота си. Луксът изморява. Някои постоянно искат да сменят мебели и т.н. Търчат след това да спечелят повече пари и така се изпълват със стрес.

***

– Отче, детето на един мой познат прави постоянно бели, вика, бие. Какво е виновно? Какво да прави?

– Виж, не са виновни децата. Днес ги държат затворени в апартаментите и нямат пространство да потичат, да играят. Измъчват децата. Не могат да се раздвижат да разтоварят своята енергия. Пощуряват, след това бият главата си в стената! Децата, за да израснат по естествен начин, се нуждаят от двор!

– Тоест, отче, децата в апартаментите придобиват психологически проблеми?

– Ами, ако се измъчва, чувства вътрешен натиск. Много по-добре е да има един двор! Това е нормалното.

Виждаш, ако отидеш в някой дом, в който има деца и намериш всичко подредено, по конец, това не е добре. Означава военна дисциплина, съществува страх в душата на децата. По-добре е майката да се занимава с възпитанието на децата, да им говори, да им чете за светците, за Христос, отколкото да се занимава с бездушни неща.

***

Днес замайват човека. Атакуват горките деца с различни теории, след това ги обзема страх, тревога и се отдават на наркотици и забавления. Но това светско забавление прибавя тревога.

Виждате, от този живот човек вкусва в някаква степен ада или Рая, ако живее в съгласие с Божията воля, с Църквата.

***

В миналото чрез хубави стихове научаваха децата да обичат отечеството:

„Красивото отечество мое,
се простира в свежия лазур,
със сребърни вълни…“

Да видиш как го казваше. Така се изпълва детето.
Днес не им дават такива неща, оставят децата празни. И у дома родителите, единият се занимава с едно, другият с друго, къде да се намери любов за детето? Остават празни децата и страдат. Ето един клет младеж, който е направил не знам и аз колко опити за самоубийство, когато идва, пада в нозете ми, сега завърши университета, дипломира се и е войник, голям е, пише ми писма.

„Татенце мое сладко…“ – пише.

Какво да стори детето?

Първо човек да се погрижи да изпълни вътрешно децата и след това другите неща, учението.

***

На един учител каза:

– Когато придобиеш собствени деца, ще разбираш по-добре децата в училище.

Когато човек обича децата и когато им се кара с доброта, децата приемат това, разбират го! Учителите, както и бакалините, когато са млади, добавят и отнемат много от везните, докато, когато придобият опит, когато се поизприщят малко, балансират везните.

***

Човек трябва да обича родителите си, да ги уважава. Днес казват „Не е нужно уважение“. Намират се и някои други, на които не им пука за децата и им позволяват всичко лошо, което искат, за да се радват децата и да събират гласове. Но така съсипват всичко.

***

Днес е налице голям скок и родителите не разбират децата и децата родителите. Човек трябва да се постави на мястото на другия и след това ще се разберат.

Не са виновни клетите деца. Бомбардират ги отвсякъде с теории, едно, друго и накрая се замайват, объркват се…
Трябва да ограничаваме децата, но внимателно. Ето, аз вързах доматите ми с ленти. Ако ги вържех с тел, какво щеше да стане? Нямаше ли да се нараняват?

Виновни са днес и много християнски семейства. „Добре, стегнах децата ми, но не са като светските децата и спя спокоен“. Въпросът не е че ги е стегнал, макар и повече от безразсъдност, а защо го е направил. Ако го е направил от страх поради греха, да ги избави от ада, от страх Божий, Бог помага и детето нищо няма да си изпати. Но ако е от егоизъм? Ако става поради мислене от типа (моето дете не направи това!) е, тогава Бог не помага… за да поправи родителите.

***

– Отче, мисля в новата къща, която ще построя, на долния етаж да направя два малки апартамента за моите родители и свекърите. Добре ли е така?

– Да, много добре! Браво, че го намисли. Голямо благословение е от Бога да гледа човек родителите си.

И ако не ти стигат пари за къщата, ще изкарам една „пандахуса“ (писмо-разрешително за събиране на средства) и ще обиколя Света Гора, за да ти донеса (имах помисъл, че не стигат парите, не казах нищо, той сам го разбра).

***

Да целуваш ръката на баща си и на майка си… от уважение.

***

– Отче, трябва ли да бием децата, когато правят бели?

– Да ги биете?… Много или малко? (Смее се) Вижте, и страхът е спирачка и детето се избавя от много неща, когато не разбира.

Например, детето се качва високо на стола. Не чувства опасност. Ако изяде един плесник от мама, след това отново може да иска да се качи, ще се огледа наляво-надясно, да види „гледат ли ме?“, и ако никой не го гледа, но помни плесника, който е изял и ще свести. „Да не изям някой плесник“, ще си казва. Така страхът става спирачка и детето се избавя от много неща.

Но когато децата започнат да разбират, трябва да сядаме и с добро, и търпение да им обясняваме това, което могат да разберат.

***

Родителите понякога навреждат на децата си от прекомерна любов към тях. Виждаш, ако любовта излезе „извън релсите“, тогава вреди на детето. „Задушава“ го с голямата си любов. Това е болно нещо.

За щастие някои деца имат в себе си мъжество и се избавят… други обаче стигат до разруха… виждаш, и любовта се нуждае от спирачка… от мяра.

Аз нямаше да стана добър родител, ми казва помисълът, защото нямаше да мога да се наложа над себе си.

***

Родителите да внимават какви книги имат у дома, защото може да попаднат в ръцете на децата и да си навредят. У дома да имаш само християнски книги.

***

Добре е семейството да има един и същ духовник. Мъжът, жената, децата, това помага много.

***

Малките деца, когато четат житията на светиите, имат голяма духовна полза. Понеже са простодушни, имат голяма вяра. Така придобиват добри навици. Когато човек от малък започне да води духовен живот, още от основното училище, живее най-радостния живот. Защото от малък има безгрижие. Придобива и добри навици и продължава така. Аз като малък прекарах най-добрите ми години. 5-6 клас в основното летях. След това, когато човек порасне малко, идва доброто безпокойство, какъв ще стана, какво ще уча и т.н.

До 40-те, когато започна войната с италианците, бях 16-годишен, тогава прекарах най-добрите ми години. След това войната развали всичко. Имахме трудности.

***

Когато детето от малко се изпълни с Христос, ходи на църква с родителите, причастява се, пее, моли се, по-късно, когато порасне, отдалечи се от родителите си и се озове и в лоша среда, не се повлиява от нея. То е като дървото, когато е поливано добре с ленено масло, след това няма нужда от дъжд, защото е напоено с масло, не приема водата, отхвърля я.

***

Един младеж дойде да помоли отново за баща си, който бе болен от рак в болницата. Още малко щеше да заплаче. Старецът го укрепи душевно:

– Не прави така! Не всичко е загубено! Какво е станало! За Бога нищо не е трудно. Само трябва и той да иска да си помогне. Трябва да завърти малко копчето и да се настрои на честотата. Да му кажеш да се изповяда и да се причасти.

***

Веднъж ми доведоха едно парализирано момиченце. Ударила го мълния и му изгорила всички нервни клетки. Не можеше да ходи, да говори, да се обслужва.

Много го съжалих. Нима е трудно за Христос да възсъздаде клетките? Сега стана голяма жена.

***

– Геронда, той има високо кръвно налягане. Сигурно знаете някое лекарство?

– Я ела тук да те натисна! (шегувайки се, го хваща за главата и го натиска, докато мъжът сяда радостен и благоговейно, като приема ръцете на стареца върху главата си).

– Налягането е от тревогата, благословени човече, – продължава сериозно старецът. – Ти да решаваш лесните проблеми. Трудните да ги оставяш на Христос. Не се опитвай ти да решиш всички. След това да отидеш при Талеас (бакалин в Карея) да си купиш благо безразличие… Ще ти даде и на вересия! (Смях)

***

Да ядете много моркови. Полезни са. Очистват кръвта.

***

Един от последните пъти, когато го видях след операцията, която беше направил заради раковото заболяване и интервенцията в черния дроб, веднага щом ме видя, ми каза:

– Не го искай! Не искай! Не можеш да издържиш болката! Не се издържа, страшна е!

Наведох засрамен глава. Исках в молитва си от Бога да ми даде „малко“ от болестта на стареца… колкото можех да понеса. Срамувах се, защото нямах… себежертвата да се помоля да заема неговото място, както старецът беше направил в миналото за мене. Нищо не му бях казал, сам го разбра.

Старецът продължи:

– В миналото не молих Христос да ме излекува. В началото. Идва Христос и с една милувка поправя всичко… без болка, без странични ефекти, съвършено напълно. Докато хората… и добрината, която ще ти сторят, каква добрина е? В миналото казвах да проявяваме търпение, да вършим първо човешкото и след това да търсим помощ от Бога. Не така. Трябва от началото да търсим помощта на Христос. С една милувка да ни излекува!

(Тук старецът прави разлика и говори за два случая хора. В първия случай са духовно и телесно силните хора, които имат силата да претърпяват болката от болестта, обикновено млади на възраст; във втория случай обикновено са възрастни хора, които нямат издръжливост сред болката и за тях старецът увещава от самото начало да търсят помощта на Христос.)

(Следва 2 част)

Автор: Атанасий Раковалис, от книгата му „Свети Паисий ми каза“, 
Превод: Константин Константинов
Източник: www.osotir.org