Проповед на Неофит – митрополит на Морфу, произнесена на 26 октомври 2020 г.

Много и благословени години и на Вас!

Да бъдат годините ни години на покаяние, за да можем така все повече и повече да участваме в безкрайния живот на Триединия Бог. Ако се причастяваме, ако приемаме светена вода, ако ходим на църква, ако се покланяме на светите икони, ако се покланяме на светите мощи, ако вземаме нафора, ако целуваме ръката на свещеника или на архиерея, където и да се намираме, е за да участваме в светия живот на Бога. Това трябва да го осъзнаем дълбоко вътре в себе си.

И сега, с тази болест, така наречения коронавирус, хората се разочароваха, за което са виновни йереите и архиереите (където има православни архиереи) /владиката говори за недопускащите хората до свето Причастие – бел. ред/. Не можем да се страхуваме от светото Причастие, че то е източник на болест. Светото Причастие е източник на живот, та нали е Тялото и Кръвта Христови! Нима е възможно Този, Който победи смъртта, след като казваме: „Христос Воскресе! Със смъртта Си смъртта победи!“, да се страхуваме, че ако се причастим, ще се заразим от тази болест? Напротив, днес умните християни това, което правят, е да се причастяват по-често. Правете всичко възможно да се помирите с онези, с които сте се оскърбили, огорчили, скарали, за да може да се причастявате колкото се може по-често. Постете според възможностите си. Църквата е посочила дни, в които се пости: сряда и петък, да се опитаме да ги спазваме. И други дни е определила Църквата, ето скоро от 15 ноември започва един хубав, обикновен, лесен пост за големия празник светото Рождество Христово. Всичко това е един начин да участваме в Божествения живот. Господ се предлага, Той е предлагащият Се и предлаганият на всяка света Литургия. Идва Самият Бог и ни казва: „Вземете, яжте, пийте…“

Е, жалко е за душата ни, не е достойно за вярата ни и за предците ни, които преминаха през много по-големи трудности: холери, чуми, войни, бедност, завоеватели. Един завоевател си тръгваше, друг идваше. Кипър, за да имаше няколко години свобода, трябваше да минат 750 години. Но предците ни не се превиха. Опазиха и вярата си, останаха и православни християни и когато бяха под чуждо владичество, все някаква епидемия от време на време се появяваше. Те какво само не преживяха?! Но знаете ли какво имаха те, което при нас намаля? Имаха вяра и пълно доверие в Бога! Веднага излизаха да правят литийно шествие с иконите, а където имаха мощи на светии, и с мощите.

Вчера в Солун се състояха доста тържества, светецът мироточеше непрестанно. Ако влезете в интернет, тези, които влизате, и напишете „мирото на свети Димитър“, ще откриете, че в Солун, там където е центърът на почитание на светеца, съвременните солунчани друг път не са усещали такова благоухание да излиза от светите мощите, и по-точно от главата на свети Димитър. Наистина Мироточиви! Цялата одежда на архимандрита, който държеше главата, се намокри от мирото. Но помислете логично, какво е една глава на светец? Голи кости, кокали, но пълни с благодат, пълни с енергията на Отца и Сина и Светаго Духа, пълни от живота в Бога.

Веднъж отидох да се изповядам при свети Порфирий и му казах: „Дядо, аз искам да стана монах, но всички ми казват да стана йеромонах.“ „Имам ли аз – му казвам – възможности, позволява ли ми Църквата?“ Той каза: „Позволяваш ли ми да те проверя какви грехове си направил?“ Бях тогава на 22-23 години. Започна тогава светецът да ме пита: „Правил ли си това, направил ли си онова.“ От начало ми говореше простичко и когато приключихме с големите грехове и се окуражих, ми каза: „Разбира се, че можеш да станеш.“ След това ми каза: „Чакай да слезем и по-надолу.“ „Къде по-надолу?“ „Вътре в душата ти. Аз виждам сега някои неща, които ти не виждаш.“ И почна да ме пита: „Това помислил ли си го, това пожелал ли си го, как го помисли, как го пожела?“ Всичко с подробности и подробно, такива работи. Аз се засрамих. Задаваше ми трудни въпроси. Но какво констатирах, че колкото се затруднявах, а аз се изповядвах искрено и откровено (притежавам го това, слава Богу, не мога да лицемернича, още повече пред един светец, свети Порфирий) и колкото по-искрен и по-разкриваем ставах, изведнъж келията, стаята, се изпълни с благоухание. „Господи помилуй! – си казах. – Благоуханието излиза от свети Порфирий, от тялото му.“ Жив е светецът. Той го разбра. Каза ми: „Знаеш ли, недей да казваш, че ходил да се изповядваш при Порфирий и той е започнал да благоухае. Не съм аз, чедо, който благоухая. Имам тук няколко мощи на светци и когато се извършва чиста, искрена изповед, те се радват.“ И как да покажат радостта си мощите на един светец – или чрез благоухание, или както при свети Димитър, чрез мироточене. Как ще покаже радостта си една икона, че е доволна от нашето почитание, от нашата молитва, от нашето представяне, от смиреното ни и опрощаващо благоразумие, почва или да благоухае, или да мироточи. Ако иска да ни покаже, че не е доволна, ще започне да плаче, както става сега в Атина, вече 45 дни една икона на Света Богородица във Вирона плаче непрекъснато. Тази година, по време на Страстната седмица, когато бяха затворени всички църкви в Атина (поради маловерието на архиереите, йереите и народа затвориха църквите), от Разпнатия на кръста в старческия дом в Атина изтичаше кръв. За да ни покаже, че ние Го окървавихме, ние проявихме маловерие пред Него.

Какво правеха нашите предци? Тук в Маратаса поне тази традиция сме я запазили и до днес. Веднага щом се появяваха болести или имаха смъртни случаи при катастрофи в селото, казваха: „Да направим литийно шествие със светите икони.“ В цялото село и от параклис на параклис. „Да се осветят пътищата и въздуха“ – казваха. А ние какво направихме? Чухте ли някъде да се прави литийно шествие? Ние искахме да го направим с иконата на свети Ираклидий, чиито мощи са горе. Подготвихме се както подобава, но в навечерието полицията какво ни каза: „Не можем да ви позволим. Нямаме толкова много полицаи, които да охраняват, защото там, където ще е поклонението, ще дойдат хора и може да стане разпространение на заразата.“ И не ни позволиха да направим литийното шествие. Сега в „Свети Димитър“ светецът мироточи цяла седмица, лее се като фонтан, като чешма мирото му. Но идва държавата и какво казва: „Да не се извършва литийно шествие с мощите на светеца, защото ще има струпване на хора и може да стане голямо предаване на заразата, и да имаме много покосени от вируса.“ Е, как да не ни покоси Господ?! С такова маловерие, което показват първо държавниците ни.

За съжаление, такъв манталитет следват и доста от архиереите, йереите и след това народът. Каквото правят водачите му, това ще прави и народът. Това го казвам, за да се разтревожим малко. Господ ни изпрати тази година, а и тази която идва, да се явим на изпити за вярата. Всички ние, в целия свят. Не само гърците, целият свят. Някои Божии хора казват, че идва друга голяма болест. Истинска болест, не коронавирусът. Защото се явихме на изпити, но не ги издържахме и изпаднахме в маловерие. И си мислехме, че ще ни спасят маските. Маски слагат на карнавалите, не слагат на светата Литургия. Защото тук идваме с вяра, т.е., с доверие в благодатта, в Божията енергия. Който вярва. Христос върши своето дело и с малко хора. Казва: „Където са двама или трима в Мое име….“ Нито 22-ма казва, нито 102-ма, а двама или трима. Да имаме предвид това.

Защото, както чухте, днес не празнува само свети Димитър, а днес е и годишнина от едно голямо земетресение от Византийския период. И сме заобиколени в последно време, както видяхте, от земетресения по целия свят. А Божиите хора казват, че и при нас ще има големи земетресения. Затова ви моля, първо да усилите покаянието си, а изповедта ни да е колкото се може по-искрена, по-чиста, за да се радват и да благоухаят мощите и иконите. За да благоухае душата ни, за да сме готови за вечния живот, за да участваме в Божествения живот на Отца и Сина и Светаго Духа.

Пожелавам ви го на вас, пожелайте го и вие на нас, свети Димитър да укрепи вярата и търпението ни. И да казваме това, което казваха всички съвременни светци: „Христе Боже мой, дай ми търпението и вярата на светците.“ Защото, както стана ясно на всички нас, и на духовенството, и на народа, в наше време е намаляло и търпението ни, и вярата ни, и доверието ни в милостта, и в лечебната сила на благодатта на Триединия Бог. Когато нещо ни липсва, отиваме и го купуваме. Църквата не иска пари. Църквата иска преди всичко вяра. Ако някой има пари и ги предлага – добре са дошли, защото, както знаете, ги оползотворяваме, поне тука. Но парите не са всичко! Това, което е всичко, е вярата! И когато виждаме, че по някакви причини страхът нараства вътре в нас или вярата намалява – това е един наш грях. Да молим Христа, казвайки: „Прости ми, Христе, укрепи вярата ми, прибави ми вяра!“ Да казваме: „Христе Боже мой, дай ми търпението и вярата на светците.“ Не сме светци и изпадаме в маловерие, имаме и страх – да се смиряваме обаче.

Радвам се, че идвате на богослужението. Всеки един да идва според вярата си. Но никой, никой, нито аз на първо място, да не се успокояваме от това, което имаме. Винаги да искаме нещо повече. „Христе Боже мой, увеличи търпението ми. Укрепи вярата ми да прави чудеса, да имам Дух Светий, да имам силата и благодатта на свети Димитър.“ Когато ученикът му свети Нестор имаше нужда от подкрепа, отиде и прие благословение. И се бори с кого? С гиганта на своето време Лий. И малкият Нестор го победи, изричайки на висок глас молитвата: „Господи на Димитър, помогни ми!“ Чуйте какво казал свети Нестор, преди да влезе на стадиона да се бори: „Господи на Димитър, помогни ми!“ И Господ на свети Димитър му помогнал. И празнува единият светец единия ден, а на следващия ден другият светец – Нестор.

За много и благословени години! Да благоухаят годините ни от вяра и търпение в Христа!

Неофит, митрополит на Морфу

Превод: Мария Христова
Източник: https://youtu.be/CS7CZ16LRcE