Няма смисъл вече от разкази за планове и световни операции. Затова съкращавам този текст така, че да останат само думите, които носят повече.

Ние казваме ли на всяка Света Литургия думите „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“? Знаем ли значението на това заявление? Пряко изричаме, че чакаме чудо и не смятаме това за нещо извънредно. Така ще стане и така вярваме, че ще стане. В бъдещия век, тоест в бъдещето, когато нашето сегашно време вече няма да го има в познатия ни времеви формат, ще имаме живот вечен, ако Бог е милости към нас. А сега се наслушахме на изявленията, че животът бил най-важното, но кой живот? Този тук. Маскираният. Изпълненият със страх. Този ли е най-важният? А как ще получиш онзи, вечния, ако толкова те е страх да не загубиш този временния? Възможни ли са и двете неща едновременно – хем да се страхуваш за този, хем да получиш онзи? Задавам риторични въпроси, много ясно.

Пропускам и думите за организацията на събитията от последната година. Не се притеснявам да ги изричам на глас и не смятам, че в тях има нещо погрешно – обаче това не е същността на кризата, в която живеем. Това са само въшните измерения на тази криза. Злото ще си се вихри на воля. Ние няма да можем да го спрем. Ние можем само да се молим. Нищо повече.

Но оставям тук все пак думите, че злото вече не желае земни богатства, злато и обикновена политическа власт. Това вече не му е достатъчно.

Злото иска още още повече – власт, която разполага и с душата ти. Погубването на душата е крайната цел. Не просто убийство на тялото, защото душата тогава ще има шанс да отиде при Бога, а това не му е изгодно на злото.

Какво чувствате, когато носите маската си? Не усещате ли, че сте различни хора? Не ви ли е унизително и от самия факт, че свиквате с нея, не само от носенето ѝ? Все едно вие сте готови да се отречете от лицето си – тоест, и от себе си. Вашето лице е до голяма степен вашето Аз.

В тази нова игра (организаторите така го възприемат, точно тази дума ползваха неотдавна) най-трудно ще бъде да се дресират не „пролите“ (по Оруел) – тези долу, сред които сме и ние, а дребната буржоазия, свикнала на определен статут и стандарт. За тях ще е по-тежко да се разделят с милионите си левове. Някакви подобни катаклизми вече са се случвали. Ако Хитлер беше успял, щяха отдавна да са си наложили тоталния контрол. С него поизбързаха, но днес разполагат с доста повече неща – техника, комуникации, организация.

Злото подготвя плана си от хилядолетия. Ние просто сме свидетели на преходен и преломен момент. Важна част от плана днес е доброволното съгласие на народа. Стигнали са до този извод бихейвиористите (изследователите на човешкото поведение) – човек трябва сам да си пожелае оковите и робството. Ако не е доброволно, ще им създаде главоболия, а един ден и революция. Ако е доброволно, загубата е безвъзвратна. Затова е играта с мерките – решавайте си сами за онлайн или присъствено обучение, казаха на училищата. Гласувайте си сами, за да разберете, че доброволно ще си наденете хомота, ние нищо не ви правим насила.

Маските са само тренировка за последното отречение. То вече няма да е просто от себе си. Когато си се отрекъл от себе си, от лицето и личността си, ти ще се отречеш и от Христа. За някои хора това и днес не е проблем, могат да го направят на секундата, ако в замяна им дадат онзи „безусловен базов доход“ (експеримента, който е проведен на различни места в Европа), пълен хладилник, нов айфон или просто обикновена ваксина. Все по-малко място за Него остана в живота ни и света ни. Тези малко местенца още крепят този свят. Той беше хубав, Господи, харесвахме го, Ти го беше създал така за наша радост.

Не са ни виновни сенките и змиите, защото те без нашето участие не могат да се множат. Само поради нашата слабост изглеждат толкова страшни. Много страшни. Но само изглеждат. Истински страшното е друго. Но вече няма на кого какво да кажеш и да промениш нечие мнение. Не можеш да направиш забележка, че с маска в храма по време на Литургия изглежда някак странно, все едно нямаме и капка вяра в истината, че Господ Бог решава всичко за всеки от нас и във всеки миг и повече се осланяме да си предпазим здравето на някакво парче плат пред носа и устата си!

Хората ще се обидят. Не искат да чуват нищо обидно. Искат да погледат за поредна неделя. На 95 % са си благочестиви, а маската, покриваща останалите 5 %, си е само така, за всеки случай, щото страх лозе пази… И пак на парчета се саморазделя и разпределя брат ни. И няма го онова „весь живот наш Христу Богу предадим“, не е весь, цял, а само колкото позволява страхът. Дотук е Бог, а оттук нататък – страхът.

Стана на една година вече този страх. Време е да отпразнувате първия му рожден ден. Расте и дебелее. И някой ден ще проходи и ще завземе още повече територии. И в храмовете повече няма да се служи Света Литургия. Така е писано. Като ни е слаба вярата, това ни чака. От маските се започва, от тези 5 %.

Ето в такива случаи имаме необходимост от някой юродив да ни удари един шамар – какви са тия маски, братя и сестри, какви са тия дезинфекции на Причастието, ума ли си изгубихме? Но нямаме и юродиви и никой не ни го удря тоя шамар. Не ни останаха и много начини нещо да си споделим. Фейсбук шерването не е като споделянето.

Останала е само молитвата. Вече го казах, но пак да го повторя.