Свети Лука Войно-Ясенецки – 11 юни

 

Житията на светиите винаги са актуални. Човек може да се огледа в делата на апостолите и да види в тях свои съвременници. Но понеже църквата на Господа е работилница за святост, Бог постоянно ни изпраща апостоли. Всякога ни показва кристално чисти хора, чрез които можем да сверим времето, в което се намираме. Да разбираме правилно кое служи за придобиване на благодат и кое за погибел. Кое е правда и кое е лъжа. Кое е добро и кое зло. Кое трябва непременно да приемаме и кое на всяка цена да отхвърляме.

И ето, сега честваме един такъв апостол – светия, изповедник и лекар – архиепископ Лука Войно-Ясенецки. Той е буквално пред осезанието ни тук, в нашия храм, в частичката от светите му мощи, които имаме за радост и утеха. И който е живял в едни от най-тежките десетилетия на човечеството. Или е по-точно да се каже: едни от най-тежките десетилетия на човечеството са се случили по времето на свети Лука. Защото основен критерий не са насилниците и тираните, нито владетелите, нито техните успехи или неуспехи, а основният критерий в историята за нейния възход или падение са светците. По времето на св. Лука са станали едни от най-жестоките преследвания на Църквата.

Четейки житието на светеца, може да ни убягнат съществени неща. Да се вгледаме само в постиженията и наградите му като блестящ лекар и пастир и да пропуснем мъченическата част от живота му. Това, че е бил в мазетата на КГБ, на заточение там, където и белите мечки биха умрели от студ. Че е бил измъчван, изтезаван, много пъти е бил на крачка от смъртта и е придобил чрез това венеца на изповедничеството. И той като апостол Павел е можел да каже: „Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране… Много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.“ (II Кор. 11:23,26-27)

Сещам се за едни думи на свети Лука, казани по време на разпит. Божият угодник нищо не криел, не напудрял истината, не правел компромиси спрямо конюнктурата: „Предполагам, че работническата власт е най-добрата и справедлива форма на власт, но бих бил подъл лъжец пред Христовата правда, ако със своя епископски авторитет одобря не само целите на революцията, но и революционните методи. Мой свещен дълг е да уча хората на това, че свободата, равенството и братството са свещени, но до тях човечеството може да достигне само по Христовия път – път на любов, кротост, отхвърляне на самолюбието, път на нравствено усъвършенстване. Учението на Иисус Христос и учението на Карл Маркс са два полюса, които са съвършено несъвместими…“ Разбирате ли разликата между двата полюса? Единият постига доброто чрез саможертвена любов, а другият търси своето лъжедобро чрез насилие, жестокост и отмъщение. Кървава и страшна е „справедливостта“ на болшевиките. Много по-кървава и страшна от това, срещу което уж са се борили. Нека знаем, че доброто се твори чрез добро. А чрез зло се твори само друго зло.

Но свети Лука не само обяснил, но и показал на своите гонители път, различен от този, по който те вървят. Във времето на Втората световна война, докато бил заточен, сам написал писмо с молба да помогне като лекар на фронта. Пожелал да бъде на бойното поле, където бил необходим. Така се озовал на места с много ранени. Постоянно и неуморно извършвал животоспасяващи операции. А в писмото си обещавал, след като свърши войната, да се върне на мястото, където е бил заточен, до края на определеното му време. Така свети Лука отговорил на враговете си с добро – на онези, които го гонели, които го преследвали, той станал лекар, целител. На мнозина спасил живота. На други дал не само здраве, но и криле, за да се обновят и духовно.

Ето в това, братя и сестри, ние трябва да се оглеждаме всеки ден. В подвига на светиите. В тяхната любов. Човекът, казвал свети Лука, често е жесток, дори непоносим. Но въпреки това трябва да бъде обичан. Непременно трябва да бъде обичан. Понеже това е повеля на Господа. И ние като християни, като християнска държава, сме длъжни да помним това. Ако щете, трябва да учим в училище за хора като свети Лука. За да не забравяме. Да не губим ориентир. За да не се случи с нас същото, което станало преди сто години: някой си вдигнал ръка за отмъщение и изпълнение на собствената си „правда“ и потопил в кръв цяла Русия, целия Съветски съюз. Не съществува правда, която да може да се извоюва със злоба, с жестокост, с тирания, с лоши думи, с преследване и реваншизъм. Няма правда без любов, нито любов без правда! Това са две неразделни сестри, които една без друга не могат.

И в памет на великия учен – свети Лука Войно-Ясенецки, можем да направим поне тази елементарна сметка, че две плюс две винаги прави четири и никога пет или три. Така и злото непременно води до зло и никога до нещо друго. А това, което болшевиките извършили, предизвикало реки от мъченическа кръв. И ако днес отново се опитаме да съберем две плюс две, то пак ще е четири, както е било и преди. Същото би станало и с делата ни, противни на пътя на Христос. Те пак ще ни потопят във водите на нещастията и отдалечеността от Бога. Ако се опитаме да отмъстим на лошите, ние самите ще станем и по-лоши от тях…

Има такава притча за едно детенце, което попитало баща си: „Татко, ако убием всички крадци, ще останем само добрите, нали?“ А мъдрият родител му отговорил: „Не, чедо, ще останем само убийците“. Нищо добро не може да бъде извоювано без любов. И всеки, който казва друго, е лъжец, изобличаван не от мен, а от светото Евангелие, въплътило се в живота на Христовите пратеници. В подвига на апостолите, съществували до днес, на изповедниците, каквито е имало, има и сега, и вярвам, че ще има до края на света, дори и в нашата страна. В тяхна чест, братя и сестри, нека се стараем да вършим добро и да говорим на хората да вършат добро. А когато пред нас застане някой, който иска по революционен път, по пътя на насилието, жестокостта, по пътя на тиранията, да достигне до нещо добро, да му отговаряме така, както отговорил и свети Лука Войно-Ясенецки, за да получим и неговата награда. За да се знае, че сме Христови. Че Христос се разпъна на кръст, а не обяви въстание в Иудея. И така ни изкупи. И ни призова да вървим след Него, носейки кръста си, а не стискайки юмрук, пълен със „справедлива“ злоба.

По молитвите на свети Лука Бог да ни дава сили за това!