Защо Сократ е изпил чашата с отрова?

Ето ви отговор на литературен въпрос. Литературата е пресъздаден живот. Трябва да пресъздаваме дори този днешния, за да си го обясним. Хладнокръвно, трезво, без кресчендо в тона. Да си ги кажем нещата, които ни заобикалят, па каквото има да става, Господ си знае работата. Ние няма да Му се месим. Ние можем само да Го помолим за нещата, за които Го молим всяка неделя.

Древногръцкият философ Сократ е осъден на смърт чрез отравяне. Било им жал да го убиват само заради неговото настояване на истината. И затова наредили на пазача да остави килията му незаключена в нощта преди изпълнението на присъдата. Но Сократ не се възползвал, не излязъл, не избягал, не пожелал. Избрал да бъде изпълнена тази присъда, за да можем днес ние да говорим за него и за хората като него. Той си е давал ясна сметка какво означава да избяга тайно и негласно да се съгласи с опонентите си.

Абсолютно същото е през всички векове и до ден днешен. Иска се от нас нещо нечестно, незаконно по Божиите най-висши закони, грозно – да позволим в тялото ни да вкарат препарат, произведен от маймунски клетки и човешки ембриони, препарат, който ще въздейства на нашите клетки по съвсем нов начин. Иска се от нас да си покриваме лицата с парцалчета, за да сме проявели били „социална отговорност“, да се самозадушаваме, да се самозалъгваме, да вярваме на невижданата досега пропаганда. Голям мащаб.

И познавам един човек, познат ми е, (надявам се и приятел), ако се съгласи, ще допълня името му тук – доцент Николай Гочев – той нито веднъж не сложи маска през всички дни на безумието, от началото му до сега. Нито веднъж. Трудно му е със сигурност, но все още се справя. Такива като него и Сократ трябва да има. Хора, които не отстъпват, които не приемат компромиса дори и по онзи любим български начин, на мен ми е любим, защото се радвам, че сме по-нормални от гърци, испанци и немци в ковидиотската идиотия, начинът хайде да мине и това тихо и кротко, да се снишим, какво толкова, ще се направим на маскирани и „ваксинирани“, маската под брадата, а на доктора едиколко си кинти за фалшив сертификат – ето този начин може и да ни спаси. Този начин ни е от Бога пратен. Това е милост.

Но. Не. Някои хора трябва да кажат не дори на този вариант.

Сократ с дълбокия си ум е знаел, че не бива да се преминава ясно начертаната, дълбоко врязаната линия между истина и лъжа. (Повечето пребиваваме на границата между двете и преминаваме ту оттук, ту оттам.) Колко светии са просияли по-късно във времето по същия начин – устояване докрай. И великомъченикът свети Георги, и българските новомъченици, хиляди са непоколебимите.

Въпросът днес не е дали не могат извергите да почнат да ни трепят съвсем откровено. Те това вече не го желаят като в началото и средата на 20 в. Не им е интересно. Скучно е някак. Нещата допряха до съвсем новите измерения. Свободната воля е пред изпитание. Колко му е вирусът да бъде модифициран така, че да мори като чума. Но тогава онези там и началникът им ще изгубят възможността да ни се подиграят, да ни осквернят, да ни погубят душите – като покажем всичко най-низко, на което сме способни, когато се изпокараме помежду си, като се самооскверним с приемане в тялото си на маймунски боклуци и атомчета от убити бебета. (Само за непросветените да добавя – отворете листовката на „аз“ препарата, има го на сайта на министерството най-официално, вътре пише какво е съдържанието.)

Чака ме голямо презрение, чака ме ненавист. Виждам накъде върви всичко, мисля логично, знам какви анкети ни се дават да попълваме в службите си. Ние ще бъдем отсяти. Уволнени. Отречени. Охулени. Още няколко месеца или година, няма значение. Еднопосочно е. Няма да можем да припарим до магазин дори. Не се вайкайте. От мрънкане полза никаква. Това ни чака. Приемете го трезво и смело. Бог ще се смили над нас, винаги го е правил. Ще облекчи мъките.

Чух дотук няколко обяснения защо са се съгласили хората на това инжектиране. Винаги става въпрос за свободна воля и за цена на тази воля. Има евтини воли, скъпи воли и непродаваеми воли. Сократ е имал от последния вид – свободна воля, която не се продава дори на цената на няколко дни, месеци, години повечко живот на тази земя.

Доброволно ще бъде. И от наша страна, и от Негова.