Човечеството е страдало от какви ли не епидемии и пандемии в историята си. Но никога досега не е влизало в капана на принудителната грижа за здравето. Никога досега не е била създавана идеология като днешната – за да си част от обществото, трябва да позволяваш да правят всичко с теб. Ако не позволяваш, вън от обществото. Новата доктрина е безкомпромисна. Чака скока във “видимите” технологии, когато ще бъде и съвсем равнодушна. Роботите не изпитват чувства. Онези, които ще ги управляват, за да управляват чрез тях човечеството – явно също. Не изпитват. Чувства.
(Говоря за “видимите” технологии, защото и децата знаят, че има и невидими. Те са известни само на военните и началниците им. И биват сервирани на населението след внимателно планиране.)
Сънувах сън. По улиците на някакъв град се разхожда патрул от шест въоръжени робота, строени в редици по двама. По-високи от човешки ръст. Зловещи с излъчването си за сила. Аз съм в колата си и се опитвам да не ме забележат. Съзнанието и подсъзнанието раждат причудливи неща.
Няма такъв образ в сериала “Черно огледало” и не ми е останало от там. Там има епизод с роботи-кучета, които също изтребваха хората и ги преследваха докрай.
Съчетанието между принудителната грижа за здравето и роботизацията ще роди нови сюжети.
В Турция вече не пускат в моловете без “сертификат” за принудителна здравна грижа. Преходен период – признават и резултати от “тестове”. Антигенен за 30 лева, но има инфлация, нещата са динамични и т. н. Мечката танцува при комшиите, сещайте се. Щях да падна от смях, но не издадох изненадата си, когато един възрастен тип, мой приятел, онзи ден ми каза “когато пандемията свърши” и продължи с някаква своя мисъл.
Вече се говори за следваща “пандемия”. Шайката на загрижените за нашето здраве ги пуска всеки ден тези прогнози, не си ги измислям. Хората се страхуват. Страхът беше цел Номер 1 от Ден Първи на новото време. Спрях да се страхувам отдавна. Седмица след началото. После дълго време не приемах абсурда, в който съществуваме. До днес ми е трудно да възприема крясъците по коридорите на училището “СЛОЖЕТЕ СИ МАСКИТЕ!!!”. Но си намерих начин да се справя в личен план. Първо – изминах пеша 618 километра за 20 дни през лятото. Второ – молитвата винаги помага. Най-много помага, съпътствана от физическо усилие. От поклон. Или труд. Или ходене с раница на гръб.
Страхувам се от Бога. Колкото Той реши – толкова ще живея. Толкова ще живее всеки от нас. Това не го ли знаете? Как тогава смеете да ме обвинявате в “социална безотговорност”! Кои сте вие? Хора като мен. Не съм тръгнал да ви спирам в порива ви да се страхувате. Само че се страхувате неправилно. Това е ясно. И на вас трябва да ви е ясно. Тези, дето из соцмрежите пишете всякакви глупости. Че съм бил “безотговорен” и подобни. Страх от Бога ни е нужен. Всеки друг страх е погрешен. Не се страхувайте от немаскирани хора. Не се страхувайте и от нетретирани с новите препарати. И от телевизора не се бойте.
Не го казвам лично аз, раб Божии Николай, а го пише на стотици места в Библията – не бойте се. От две години вече се върти все една и съща плоча, не се ли уморихте от толкова безсмислен и изморителен страх? В новия свят разчитат най-много на страха. Изпари ли се той, новият им свят в този миг рухва.
Знам, че свят, изграден на нещо толкова долно и мерзко, подло и коварно, колкото е страхът, не може да просъществува дълго. Ще бъде “или – или”. Време разделно пъплеше от няколко години насам, събранието в Крит беше проявление на същата борба, а днес се засилва и видимо се проявява от ден на ден, някак от самосебе си се отдалечавам постепенно и неусетно от третираните с препаратите мои приятели… Ще стане още по-грубо. Един робот просто няма да ме допусне до работното ми място. Ще бъде равнодушен срещу протестите ми.
Но ние това много добре го знаем. Това, което следва по-нататък.