Изпращам последните слънчеви лъчи на годината на гробищата… Ще кажете: “Не е ли тъжно?” Човек не бива да роптае, когато е със свои, особено в последния им път…
Бях тук и на Никулден. В една голяма опашка от смърт. Виждали ли сте опашка от смърт? Ковчези върху колички, чакащи своя ред. Закъсняващи по график… Студен вятър от мъка, яд, гняв, отчаяние и… вяра… И едно от най-страшните неща, които съм виждал… Щрих от картината… Изхвърлени до стената изпочупени инструменти за копаене. Ръждясали кирки и лопати, заменени с нови… Валеше… Добре че валеше… Така не се вижда какво мокри лицето ти.
Бях тук и на рождения си ден. Почерпихме се с Ушакис, старият гробищен аристократ. Побеседвахме…
Бях тук и на Рождество Христово. Как само се усеща силата на празника на това място. Разбираш защо е всичко…
Бях тук. И това е повече от всички думи за любов, които можех да напиша от вкъщи.
И ето ме отново. Изпращаме старата година. Не само буквално. Във всички смисли. Чакаме новата. Във всички смисли…
Добре де, тъжно е! Но има и по-тъжно…
Сега какво? Да си пожелаем страданието да отмине. Нека отмине! А ние? Пак да сме същите? Да сме пак нагоре-надолу. Заведения, хотелчета, плажчета в Гърция, кеф, похот, парцалки, парфюмчета, купончета, лесни кинти, яки коли, самообожаване, празни философии, глупави идеологии, хитри планове? Да се върне както си беше? Все едно нищо не е станало! Но стана! Бях там!
Няма нищо по-тъжно от напразното страдание. От мъката, която не те променя, а те затвърждава в това, което си. В земята… Разбирате ли – в земята! Когато и мъртвите не отворят очите на живите…
Да, дано отмине болестта! И вътрешната също!
Ето какво си пожелавам… На мен и на вас. Да се ваксинираме срещу греха. Има такава ваксина, нарича се покаяние. Отдавна е открита. За съжаление, мнозина виждат в нея конспирация. Все едно, че Христос ще им вкара “зараза”, която пречи да пиеш бира… Примерно… Какво е животът без бира? “Върнете се при нас пенливи емоции!” А?
Пожелавам покаяние! И да стоим винаги до Христос. Няма друго. Защото живеем или умираме – Негови сме! А щом сме Негови, не можем да умрем!
Христос се роди! Воистину се роди! И у Него е Новата година! Само у Него!
П.П. Писах този текст на 31 декември 2020 г. Календарът се преобърна още един път, но ние не намерихме Новата година. Дано този път успеем…