Свети Йоан Колибар – 15 януари
Като дете св. Порфирий Кавсокаливит едва четял. Сричайки успял да прочете житието на св. Йоан Колибар. И си казал: „Ето колко светецът се е подвизавал от любов към Бога. Защо и аз да не опитам да съм като него.“ И още 12-годишен отишъл на Света гора… Св. Порфирий имал велика духовна решимост. Преди ми се е струвало, че именно тя ни липсва. Че ние сме болни от компромиси. Но сега си мисля, че това е незавършено описание. Имаме решимост. Просто тя не е духовна. А светците ни изглеждат като персонажи от миналото… От приказките… Желаем да подражаваме на героите на днешния ден. Когато някое момче навърши 12 години, пожелаваме му да е “успешен”. Внушаваме му да желае да е “успешен”. Не като някой, който живее в колиба, радва се на молитвата и чрез нея става близък на Бога! А като някой, който има палат с десетки стаи и тоалетни. Използвайки ги успешно може да се надсмива над съвестта си.
Колко подвизи са нужни, за да придобие човек благодатта на Господа? Но си струва, хиляди пъти си струва! Само дето тези усилия ни изглеждат далечни. Други подвижници сме. Живеем тук и сега. А известно е, че не малко труд се изисква, за да спечели човек и благата на този свят. Връзките със светиите са важни. Но има и други връзки. И ние не се преструваме, че те не съществуват… Всичко това (много ясно) правим с благородни и общочовешки цели. Едни са законите на любовта, но и капитализмът има своите неумолими правила… Пък бил той и либерален.
Всяко общество отглежда своите водачи. Смирени молитвеници и постници, които дават чудотворна помощ на душите, като св. Порфирий и св. Йоан Колибар. Или горделиви нищоговорци, които произвеждат чудотворни хранителни добавки, като… (за малко да напиша като кого). Такива, които са научени на добро от Евангелието и такива, които са научени на друго добро от престижните световни университети. Според решимостта е и утехата. И утешителите.
После да не се питаме: “А защо днес няма такива хора?” Св. Серафим Саровски отговарял: “Защото няма решимост!” А ние ще добавим: “Няма подходяща решимост!”
И тъй, докато все още различаваме утехите, нека прочетем (дори и сричайки) кондака на св. Йоан Колибар. Всяка дума в него е цяла проповед: “Като си възлюбил, премъдри, неокрадимата нищета, възненавидял си богатството на твоите родители, и носейки в ръце Евангелието, си последвал Христа Бога, Йоане, моли се непрестанно за всички нас.”
Вижте как звучи на части! Все едно някой е хванал съвременния човек и му прави сърдечен масаж, за да го върне към живота:
“Като си възлюбил, премъдри, неокрадимата нищета…” Какво словосъчетание – “Неокрадима нищета”! Да я възлюбиш… Като хубава невеста, която няма да ти изневери, а винаги ще ти е вярна.
“Възненавидял си богатството…”! Помислете! Бленуваното… И то полагащото се, това от родителите! My precious! Да го възненавидиш! Като враг. Като крадец на истинското богатство!
“И носейки в ръце Евангелието…” Т.е., неотлъчно да е с теб. Правилата на благата вест като постоянно мерило за делата, чувствата и мислите ти! Без да бъдат заобикаляни, надхитряни, променяни по фарисейски. Сякаш земният ти живот минава в сладка беседа с Пресладкия, Който победи света и неговите горчиви сладострастни приказки.
“Последвал си Христа…” Св. Йоан казвал на родителите си: “Даденото ми от вас Евангелие ме научи да обичам Бога повече от всичко и да нося с търпение Неговото име.” Можел да отиде някъде на курорт с приятели. И там да си направят селфи. Вместо това отишъл с Христос на кръста. Намерил ликуването на Възкресението. А ние сме му направили икона. За да я гледаме с надежда, когато осъзнаем, че и почивките ни са тегоба!
“Йоане, моли се непрестанно за всички нас.”
Наистина! Йоане, моли се непрестанно за всички нас!