Подвижникът Хаджифлуренцос и нашето време
Автор: Неофит, митрополит на Морфу
По Божия милост живеем в началото на 2018 г. и всички ставаме свидетели на световни исторически събития, геополитически катаклизми, икономически кризи, социални промени, природни бедствия и най-вече на пълзяща демонична субкултура, която претендира за тялото и душата на човека чрез служение на плътта, идолопоклонство, хедонизъм, магьосничество, насилие, метафизични теории и религии, които новият световен ред разгръща по всички краища на земята.
Наблюдаваме как западните страни, включително Кипър, възприемат различни неолиберални идеи и неоезически разбирания, приемат законопроекти, които под чадъра на индивидуалните права и исканията на различни групи оспорват основни структури и ценности на обществото, като брака, семейството, родината, идентичността, пола, образованието и т.н.
С други думи, новият световен ред пристъпва към създаването на нов тип човек, объркан, несигурен, неуверен, безволев, повърхностен, невротичен, консуматор и покварен, който няма да има никаква нравствена съпротива срещу своите страсти и похоти. Човек, който ще живее нечестив и инстинктивен живот, далеч от Бога и от ближния си. Който в името на един уж личен живот все повече ще попада в капана на самотата на своето его и на страданието на своя виртуален свят, вярвайки, че си струва да живее само когато задоволява някои от своите себелюбиви, славолюбиви и сластолюбиви похоти, които ще защитава безусловно като акт на индивидуална свобода и собствен избор. Но похотта не е избор, а както казва свети Порфирий Кавсокаливит, тя е налагане на една болестна патогенеза, наследена от нашите неразкаяни предци и от околната среда. Отделно, свободата не се състои в това да задоволим егоистичните си желания, а да се освободим от страстите и греховете, които носим от първия ден на живота си.
Въпреки тези ужасни условия на живот на съвременния човек, преп. Паисий Светогорец казва: „Бог не ни изоставя. Добрият Бог пази сегашния свят с двете Си ръце, а преди това само с едната. Днес, сред многобройните опасности, в които живее човек, Бог го пази, както майка пази малко дете, когато то започва да ходи. Сега ни помагат повече Христос, Света Богородица, светците, но ние не го разбираме. Къде щеше да бъде светът, ако не помагаха… Дяволът сега оре, но Христос ще сее накрая” (1).
Наистина, ние, православните, не бива да се страхуваме, защото се надяваме на Бога, прибягваме към Сина, желаем покрова на Светия Дух и прославяме Светата Троица чрез молитвите на Света Богородица, небесните сили, св. Йоан Кръстител, светите апостоли и всички наши светци. И като свидетелстваме в тези изповедни времена за вярата си в едната свята съборна и апостолска Църква, ние сме защитени от Кръста и Възкресението на нашия Господ, но също и от светостта, която единствена може да се изправи срещу цялата тази демонична епоха. В дните, които настъпиха, съвременният свят старец Софроний Сахаров ни съветва да казваме в молитвите си: „Боже, дай ми търпение и вярата на светиите“.
Такъв човек с толкова свят живот и изповедание бе Хаджифлуренцос от Милия, Фамагуста. Един незабележим труженик на покаянието, молитвата и ежедневното благодарение и славословене на Триединния Бог. Чедо на кипърското народно благочестие, което никога не е преставало да възпитава хора, които се покайват и молят и чиято молитва обхваща всички нас, нашата страна и целия свят.
Флуренцос Михаил Пациас е роден през 1901 г. в окупираното днес село Милия, Фамагуста, в голямо земеделско семейство. Не ходил на училище и като дете се трудил на нивите на семейството си. Освен това работил като земеделец, зидар, подковач и други професии. Оженил се за своята съселянка Анезу, добра и тиха жена, и заедно имали шест деца – петима синове и една дъщеря.
През 1940 г., на 39-годишна възраст, в него се заражда желанието да се учи. Изучавайки свещените книги на Църквата, за кратко време започва да чете. 1945 г. е важна година в живота му. Той отива на поклонническо пътуване до Светите земи в Йерусалим и там духовно се променя чрез Светия Дух, Чието действие силно се усеща в светините по Светите земи.
След завръщането си в Кипър започва усилен духовен живот, основан на всекидневно покаяние и молитва, живеейки като подвижник в света, по внушение на Света Богородица. Умира на 10 октомври 1969 г., след като приема Тялото и Кръвта Христови в мястото на дългогодишното си покаяние, в манастира “Света Богородица Авгасида” (2).
Първите десетилетия от живота на Хаджифлуренцос и просветлението му от Светия Дух
Не разполагаме с много подробности за първите десетилетия от живота на Хаджифлуренцос. Но от различни свидетелства на хора, които са го познавали, разбираме, че като истинско дете на селската традиция и кипърското народно благочестие, той копнеел да опознае Бога по-дълбоко и след една случка желанието му започнало да се осъществява. Един ден, когато работел с тъста си на полето, докато събирал ервил (растение, използвано за храна на животните), работел с голяма бързина и спонтанност. Тъстът му, забелязал гордия и екстровертен начин, по който зет му работи – което по онова време се смятало за липса на сериозно отношение – и затова го наблюдавал внимателно. Тогава кроткият Флуренцос си помислил, че за да ядоса тъста си толкова много, значи е направил нещо нередно. И от този момент, както признава по-късно, той се обърнал към Църквата.
Оттогава заживява благочестиво до 45-годишна възраст, когато посещава като поклонение Йерусалим. Там, в Светите земи, той получава благодатта на Светия Дух и цялото му битие се просветлява. Идва „в себе си“ и осъзнава, че „едно е само потребно“ (Лука 10:41); едно нещо е необходимо в този свят: Да познаем Бога!
Така той се връща в Кипър с прозвището Хаджи, което според православния етос означава поклонник от Светите земи и кръстен в река Йордан – и започва да живее всекидневно с голямо покаяние и молитва, а светлината на Светия Дух се разгаря все повече в сърцето му!
Ето как друг съвременен Божи човек, блаженият старец Панаис от Лиси, с когото Хаджифлуренцос имал дългогодишно приятелство и духовни отношения, ми описа преживяването на просветление от Светия Дух. Така ми каза старият Панис:
„Започва, сине мой, човекът да се очиства чрез покаяние, пласт по пласт. Очиства се първият пласт и той се радва и се облекчава. И Бог му дава известно време да се радва, а той си мисли, че вече се е осветил. След това лампата на Светия Дух светва по-силно и осветява втория пласт. Човекът вижда, че има други похоти, които са по-дълбоки, по-трудни и с повече корени. И след това той се бори и трябва да пости повече, да пролива повече сълзи, да се покайва за голяма част от своето минало, а не повърхностно. И тогава открива, че има трети и четвърти пласт… И разбира, че сърцето му има голяма дълбочина…“
Сълзите и всекидневното покаяние на Хаджифлуренцос
Хаджифлуренцос, живеейки опитно голямата дълбочина на сърцето си, „скрития човек на сърцето“ (1 Петр. 3:4) и разбирайки, че няма дъно, той упорито моли за Божията милост, а сълзите му се превръщат в ридание и плач, както когато майка погребва детето си. Сякаш „оплаквал себе си“, както свидетелстват дъщеря му монахиня Елисавета и съселянката му монахиня Арсения. „Беше една плачеща птица“, каза някой друг.
До такава степен оплаквал греховете си, че някои от съселяните му подигравателно казвали: „Вижте Хаджифлуренцос – пак обикаля и краде по полетата, а сега плаче за греховете си!“ Или пък, когато виждали бебе, което жалко плаче със сълзи и не спира, казвали: „Ама на Хаджифлуренцос ли заприлича?“ Освен това, наивните съседи на Хаджифлуренцос, когато го виждали да ходи на църква, казвали: „Ето го, Хаджията, пак отива при неговите светци!“ И дори, когато не разбирали целта на строгия му пост, казвали на жена му и децата му: „Дайте му ядене! Дай му, дъще моя, да яде! Измъчвате човека и го оставяте гладен?“ Но те не познавали евангелските думи: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“ (Мат. 4:4). Тоест, човек не живее само с хляб, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста, и душата иска своята собствена храна – сълзите на покаянието.
Също така Хаджифлуренцос не обръщал внимание на сарказма и ирониите на хората и се отдавал на покаяние. Той следвал строго аскетично правило, напомнящо аскетичните борби на отците от пустинята, с тази разлика, че живеел в шумния свят. Събуждал се всяка нощ около полунощ и се молил до сутринта. Ядял само щир и малко хляб, а през нищожното време, в което спял, лежал на земята. С други думи, той се молел непрестанно, редовно бдял и се причастявал. Ежедневно участвал в богослуженията и помагал на свещениците не само от своето село, но и от околните села на Месаория.
В същото време той се грижел за духовното напредване на своите ближни. Ето защо използвал велосипеда си като мисионерско превозно средство, за да посещава постоянно хората, които познава, и да ги наставлява духовно. Съветвал вярващите да се черкуват в неделя и да вършат работите си след неделната служба. Настоятелно казвал на хората да постят в сряда и петък. Грижел се много за реда на службите и благолепието на храмовете. Тревожел се за секуларизма и модернизма, които започнали да проникват в Църквата. Това е така, защото той отрано разбрал, че основният проблем на времето не е политически, а духовен. Виждал, че наред с колониалния и завоевателен дух на британците на острова е навлязъл и атеистичният западен манталитет. Ето защо се противопоставил на удобствата и комфорта, защото виждал, че те отнемат от хората труда, борбеността и решителността, като ги разглезват във всичко, тъй като трудът и потта смиряват тялото. Той казваше, че „полилеите и електрическата светлина са идоли„, т.е. лъжа.
Веднъж получил известие от Бога: „Ще ходиш от изток на запад и от север на юг и никой няма да се съгласи с духа ти“. И наистина, само за 12 дни обикаля с велосипед градовете Кирения, Никозия, Ларнака и Пафос в Кипър, за да провери дали хората са съгласни с неговия начин на живот. И както казва: „Направих това, за да видя дали са съгласни с моя дух. И както Господ ми го предрече, така и стана. Никой не се съгласи. Епископът на Пафос Генадий ме изслуша малко и ми каза няколко думи”.
Тук трябва да отбележим, че тогавашната йерархия и духовенството на Кипърската църква се интересували преди всичко от организирането на националната борба срещу англичаните за самоопределение и обединение с Гърция, а на второ място – от пастирската грижа за покаянието, молитвата и светостта, които със сигурност не преставали да съществуват в някои манастири и сред някои хора от народа.
Хаджифлуренцос бил особено милостив и работел безвъзмездно за всеки, който го търсел за помощ. Никога не е задържал пари за себе си, а спестеното от работата си давал на съпругата си и за милостиня по различни поводи. Той дори казвал, че християните не трябва да спестяват пари в банки, за да получават лихви, а да дават това, което им е останало, на бедните, без да искат да им го върнат.
Въпреки тази духовна борба, той изповядвал съзнателно: „Колкото и да се бори човек, ако Светият Дух не дойде да го докосне, той не може да направи нищо. Не можеш да вденеш игла, ако Господ не дойде. Дори и тогава лукавият ще ти пречи и ще се опитва да те върне назад“. Тоест, напълно осъзнавал евангелските думи на Господ: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15:5).
Желанието му да стане монах
Копнежът му да се посвети на Бога нараства до такава степен, че около 1959/1960 г. в него се заражда желанието да стане монах. Първоначално отива в манастира „Свети Варнава“, а след това в манастира „Ставровуни“, но отците на двата манастира го спират, като казват: „Имаш деца, имаш дете за женене. Трябва да се върнеш.“ И смиреният Божий човек се подчинява, като отсича волята си.
Но по-късно, през 1961 г. или 1963 г., по повод на някакво събитие, той отново решил да стане монах . Тогава неговото село било електрифицирано за първи път. Като допълнение и по решение на свещеника и членовете на настоятелството в църквата бил поставен полилей с електрическо захранване. Дядото реагирал незабавно и казва: „Не поставяйте този идол в храма на моя Господ, Той не го иска!“ И след спор с тях, им казал: „Ще си отида, за да не предизвикам скандал“. И тръгнал към манастира Ставровуни с намерението да стане монах.
Минавайки през село Лиси, отсяда в дома на своя духовен брат, стареца Панаис. В съня си през нощта в него се разгръща голяма битка между Бога и дявола. По-късно той разказва, че чул глас (на дявола), който му казвал да отиде в манастира, и друг глас (на Бога), който му казвал: „Върни се в селото и да ходиш на църква както обикновено. А ако запалят полилея, ти си гледай твоята работа – нито да го гасиш, нито да го палиш. Отиди в манастира Авгасида, за да нощуваш. Идвай през деня, за да запалиш кандилата в селото, а вечер се оттегляй в манастира.“
И така манастирът “Света Богордица Авгасида” след години приютява един странен подвижник… Всяка нощ Хаджифлуренцос се подвизава в една от изоставените килии на манастира. Един ден обаче му се явила Света Богородица и му казала: „Не тук, а в дома ми да нощуваш!“ Оттогава той спял в църквата, на пода пред иконостаса.
Но и тук дяволът поставил своите пречки. Хаджифлуренцос бил наклеветен, че уж узурпирал манастира, а архиепископията му забранила да пребивава в църквата.
Божиите дарове за подвижника Хаджифлуренцос
През последните десет години от живота му богатите дарове, които получил от Светия Дух, започнали да се изливат в малката общност, в която живее, и най-вече пророческото му слово, което звучи странно, но и кара хората около него да се замислят. Но освен дара на пророчеството, той получил и други дарове от Бога, като дара на покаянието, дара на непрестанните сълзи, както и дара на юродството ради Христа. Един необичаен дар в светоотеческата традиция на нашата Църква, даден от Бога на смирените хора, за да не бъде забелязана тяхната святост и така да запазят смирения си дух. Защото, както казват светите отци, можеш да получиш различни Божии дарове, но да не ги запазиш, когато изпаднеш в егоизъм, когато си мислиш, че си светец!
Пророческият дар на Хаджифлуренцос
Бих искал да се възползвам от тази възможност и като йерарх на Кипърската църква да благодаря на Антоний Г. Антониу за ценната му книга „Хаджифлуренцос. Божият човек от Милия, Фамагуста“, тъй като в нея, смирено и тихо, той съхранява живота и думите на един свят Божий човек, за да можем ние днес, както и бъдещите поколения, да го имаме като ценно наследство и ръководство за покаяние. При представянето на второто издание на тази книга написах следното:
„Случаят на Хаджифлуренцос не е изолирано събитие, а скъпоценна брънка от чудодейната верига на благодатните Божии хора, която само Православието умее да разкрива от време на време. Хаджифлуренцос почина в Господа през 1969 г. Можем без колебание да кажем, че пророческото му слово свързва двама велики светци на Православната Църква, богато украсени с пророческия дар: Свети Козма Етолийски († 1779 г.) и Свети Паисий Светогорец († 1994 г.).
Автентичното пророческо слово служи във времето на пастирската и сотериологичната дейност на Църквата, тъй като води вярващите към страх Божи и покаяние. Но ако едно пророческо слово води до паника, тогава има проблем: Или то не е от Бога, а е изречено от лъжепророци – вид измамници, познати още от Стария Завет – или, ако пророчеството е истинско, човекът, който го чува, сам е духовно непълноценен, защото не развива истинско покаяние и живот в Христос.
Нашата епоха е изключително пророческа. Затова Божият народ особено обича благодатните вярващи, които получават откровения от Бога и разкриват Божията воля за Църквата и за нещата, които предстоят да се случат. Следователно, една от задачите на нас, епископите, е да различаваме лъжата от истината, пророческото Божие слово от празнословието на лъжепророците.
И от тази позиция ние смирено засвидетелстваме пред православния клир и народ убеждението си, че Хаджифлуренцос е автентичната уста на Църквата, превъзходен пророк на нашия народ, учител на покаянието и „знамение на времената“. Проблемът днес не е да повярваме в пророчествата на този благословен старец, а да живеем с покаянието и усърдието на неговата молитва. На този Божи човек може да се моли всяка душа, която се подвизава в Христос. И ние се хвалим в Господа, че христолюбивият остров Кипър продължава до наши дни дългата традиция, която ражда светци.“
Пророчествата на Хаджифлуренцос
Дивният Хаджифлуренцос в разговор с най-големия си син Антони през 1963 г., когато вече започнали междуобщностните бунтове между кипърските гърци и кипърските турци, му предсказва турското нашествие през 1974 г., като му казва:
„Турците ще дойдат, сине мой, но няма да дойдат сега; по-късно ще дойдат и ще вземат половината Кипър“. „Но ние не сме сами, имаме и Гърция“, му казал Антоний. „Никой не е на наша страна, всички са против нас. След това ще дойдат турците и всички ще ги помолят да спрат, но те няма да спрат.“ Наистина след нахлуването на 20 юли 1974 г. беше договорено прекратяване на огъня между 23 и 26 юли, което турците не спазиха и продължиха да окупират останалата част от окупираната наша земя от Морфу до Вароша (Фамагуста).
„И тогава – продължава Хаджифлуренцос – ще оставите къщите си така, както са, и ще забегнете. Ще се блъскате един в друг (т.е., всички ще сте натъпкани), но без да се наранявате… Целият Кипър ще се почерни и вие ще търсите най-малката пещера, най-малката дупка, в която да влезете. Това ще бъде голямо зло в Кипър. Вие ще заминете, аз обаче ще остана.“ Тук той пророкува смъртта си, тъй като починал преди събитията, свързани с нахлуването.
И продължава: „Ще мине време, докато се върнете. Когато се върнете, ще плачете със сълзи. Тогава Бог ще даде ум на хората да разберат кой е правилният път… Бог знае кога ще ви „отпусне“ (освободи): когато сте наред помежду си… Много турци от добрите дела ще станат християни. Сама Богородица и камъните ще направи християни в онзи час, не само хората. Ще дойде страхът Божий. Хората ще ходят с наведени глави. Кипър ще се освободи сам, без никой да му помогне“.
Тук той пророкува завръщането на бежанците в нашата окупирана земя и свободата на Кипър. А изразът: „Богородица и камъните ще направи християни в онзи час, не само хората“, е подобен на пророчеството на свети Паисий Светогорец: „Много турци поради добрите дела ще станат християни“, но и на пророчеството на свети Козма Етолийски, който предрекъл: „Една трета от турците ще станат християни след голямата война, която ще водят турците с руснаците“.
Освен това, едно друго пророчество на Хаджифлуренцос за освобождението на Константинопол съвпада с подобни пророчества на двамата ни гореспоменати светци. Някои от неговите съселяни се съмнявали в думите му за освобождаването на Кипър и му казвали: „Константинопол е под турска окупация от толкова много години и все още не е освободен, и как ние уж ще се освободим?“ А той им отговорил: „Ще дойде и техният час да си го върнат. Бог не бърза“.
Веднъж синът му Антоний му казал разочаровано: „Турците, татко, ще ни унищожат“. Отговорът му бил: „Слушай, сине мой. Ще дойде време, когато само трима души ще могат да освободят Кипър. И Кипър ще се освободи сам, без никой да му помогне“. Когато казва само трима души, той няма предвид трима конкретно, а че Турция ще бъде толкова слаба тогава, че няма да може да държи Кипър под окупация.
А за решаването на кипърския въпрос, за който нашите добри политици се мъчат толкова много, той казваше: „Те ще стигнат дотам да подпишат споразумение, но в крайна сметка няма да го подпишат. Сатаната ще постави пречки и така няма да подпишат документите. Но проблемът ще се реши от само себе си“. Също така за „решението за разделяне (федерализация)“, което турците започнаха да налагат десетилетия преди нахлуването, когато го чу, той каза: „Разделяне няма да има. Турците не могат да направят разделение.“
В друго дивно пророчество казва: „Светът ще съгреши, ще предшества период на благоденствие, но след това ще дойде кризата. Ако светът не разбере това и не се обърне към Бога, ще настъпи голяма криза. Бог може дори да затвори небето (суша). Водата, дъждовете – всичко е Негово. Ще дойде време, когато ще търсите магарета, но няма да ги намерите.“ Ще търсим магарета, защото очевидно няма да има гориво! Свети Паисий казва същото: „В света ще настъпи голямо разрушение и няма да има гориво, нефт и т.н. Затова трябваше да запазите ръчните машини във фабриките и в селата, трябваше да запазите магаретата и мулетата, защото вие ще вършите работата на магаретата “ (3).
Хаджифлуренцос е много високо на небето…
Преди около година помолих един истински Божий човек, който се сподоби да достигне до висша добродетел, да се помоли за Хаджифлуренцос, да получи „известие“ от Бога за състоянието му, за да мога да имам съответното съвременно свидетелство на един благодатен човек. И след няколко дни ми изпраща следното съобщение:
„Помолих се. Ама той е изключително високо на небето, този човек! И колкото по-известен го направите, толкова по-бързо той ще започне да върши чудеса. Кажете на хората си да го призовават в молитвите си. И колкото повече го молят, толкова повече ще им даде от своите дарове. На един ще даде сълзи, защото имал много. На друг ще даде покаяние, от което всички се нуждаем. На някои ще даде и пророчески дар, защото той имаше богатство!“
Не се съмнявам, че Хаджифлуренцос е съвременен светец на Кипър, чиято святост постепенно ще бъде призната от всички православни. Всъщност, ще дойде време, когато кипърската йерархия ще бъде задължена да го впише в календара, тъй като ще имаме такова развитие на събитията, които вече живеем, че ще кажем: „Ама тези неща ги каза Хаджифлуренцос!“
И тогава от отношението ни към светостта и пророческото слово на този човек ще разберем колко вяра имаме и колко маловерие! Нашият светец, независимо дали ни харесва, (ни) претегля с теглилката на вярата и доверието.
„Вярвам, че Бог ще просвети някой добър човек да намери гроба му…“
Свидетелството на глухонемия Варнава за Хаджифлуренцос
Следното свидетелство принадлежи на глухонемия г-н Варнава, син на отец Никола от Гипсос, което изложи пред мене преди няколко години. А аз на свой ред го насочих към писателя Антоний Антониу. Така това свидетелство е включено в последното издание на книгата му и е следното:
„Познавах го (Хаджифлуренцос) и аз, и баща ми като обикновен човек. Но след войната през 1974 г. баща ми ми каза: „Помниш ли онзи дядо с колелото? Той беше свят човек.“ Попитах го: „Но защо?“ Баща ми разказа, че дядото идвал две години преди да почине, през 1967 г., и му казвал: „Отче мой, трябва аз и ти да отидем в планината и да се молим много, много усърдно“, защото виждал, че нахлуването идва. Баща ми отговорил учуден: „Имам три деца, които трябва да отгледам с много грижи. Едното ходи в училището за глухонеми в Морфу, другото – във Вароша, и аз не мога. Но Хаджифлуренцос продължил, казвайки, че „ще дойдат турците да ни избият, да ни измъчват, да изнасилят жените ни, да ни унищожат, Кипър ще остане наполовина…“ Тогава баща ми не разбирал, че той е светец, нито вярвал, че ще има война, докато не дойдохме като бежанци.
Но през 1974 г. всички думи, които му каза дядото, се сбъднаха. Дядото беше изключително смирен. Спомням си как веднъж баща ми беше много уморен и дядото го помоли да сложи краката си върху него и така да отмори. Баща ми се засрами, а дядото постави краката на баща ми върху себе си и дълго време разговаряха по духовни въпроси. Той беше много смирен. Тези преживявания са се запечатали в ума ми.
Баща ми, преди да почине, ми каза, че един път на дядото се явила Богородица. Майка ми също така винаги помнеше и поздрава на дядо: „На добър час! Света Богородица да бъде с вас!“
Миналата година ходих в Милия. Сега, в условията на окупация, търсех да намеря гроба му. Но въпреки че помнех къде е погребан, не можех да го намеря. Всичко беше унищожено. Исках също така да видя и манастира, в който прекара последните си години, но той също е разрушен. Вярвам, че Бог ще просветли някой добър човек да намери гроба му. Но кога, не знам. Това ще бъде собственост на Милия и на Кипърската православна църква.“
__________
Откъсите от пророческите слова и разговори с Хаджифлуренцос са включени в книгата на Антоний Г. Антониу Χατζηφλουρέντζος. Ὁ ἄνθρωπος τοῦ Θεοῦ ἀπὸ τὴ Μηλιὰ Ἀμμοχώστου, (ἔκδ.) Ἱερὰ Καλύβη Ἁγίου Ἰωάννου Θεολόγου, Νέα Σκήτη Ἁγίου Ὄρους, ²2017.
Бележки
1. „Старецът Паисий Светогорец, Беседи I. С болка и любов към съвременния човек“, 1998 г., (изд.) Исихастирий „Ев. Йоан Богослов“, Суроти, Солун, 1998 г.
2. Манастирът “Света Богородица Авгасида”, първоначално построен през 12 в., с пристройки от 15 в. и 18 в., се намира на 15 км северозападно от град Фамагуста, близо до селата Перистеронопиги, Санталарис, Марата, Алоа и Милия. Според научни публикации на богослова-археолог д-р Андреас Фулия той е разрушена от турските войски през 1974 г.
3. Свидетелство на о. Георгий Хиотакис от книгата на Николаос А. Зурнацоглу, Μαρτυρίες Προσκυνητῶν. Γέροντας Παΐσιος ὁ Ἁγιορείτης, 1924 – 1994, τόμ. Β΄, (ἐκδ.) «Ἁγιοτόκος Καππαδοκία», Θεσσαλονίκη ²2013, σελ. 366.
Подготвил текста: Константин Константинов
Източник: https://immorfou.org.cy