Много от това, което ни се случва напоследък (умишлено избегнах израза: което вършим и говорим), ми се вижда толкова обезкуражаващо, че изпитах известно недоумение в молитвите си. Прииска ми се да намеря някакъв “аргумент” пред Бога, Пресвета Богородица, ангелите и светиите, заради който те да ни помилват. Имам предвид, освен милосърдието и любовта им към нас – тези две най-важни причини все още да сме тук… Да, вероятно е детинско, но ми се искаше да намеря нещо, заради което да кажа: Нека ни има нас, българите, защото… Нас, похарчилите всичкия духовен капитал на предците си за костюми, с които да изглеждаме добре по телевизията… Нека не се погуби тази древна страна, защото… Какво? Кое е непоруганото, непрофанизираното? Да, тук има Църква и малко останала чиста вяра… Но, съгласете се, Църквата може да съществува и без нас…
Тези размисли понасят много думи, но не заради тях започнах темата, а за да споделя как Бог ме утеши. “Случайно” ми изпратиха книга с акатисти към св. Йоан Рилски. В част от молитвата към единия от тях се казва така:
“О, преподобни и богоносни отче наш Йоане, който съзерцаваш неизказаната слава на Господа в Небесното Му Царство, не изоставяй мястото, в което си предприел трудове и подвизи заради Христа, и си оросил земята с твоите сълзи… Укрепи в добродетелта твоите чеда, които си събрал, мъдрий…, за да съзнават своето призвание и да следват твоите стъпки. Утвърди нашата държава… Измоли от Господа мир за всички нас и за целия свят. Боледуващите излекувай чрез спасителното твое застъпничество. Бъди утешител и благ наставник в скърбите ни. Бъди всичко за всички, както си бил и в Твоя земен живот. Сътвори за нас молитва към Бога, понеже ти е дадена благодат да се молиш за нас. Нека се сподобим, чрез твоето застъпничество, да получим блаженството, заедно с тебе и с всички светии, в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото подобава всяка слава, с Отца и Светия Дух, в безконечните векове. Амин.”
Ами… Това е… От това имах нужда – вдъхновение, та да напиша и аз мъничка молитва. Едно малко наше “оправдание” пред Бога. (Слагам “оправдание” в кавички, за да не придаде някой догматически смисъл на тази дума, която използвам само като повод на детето да се сгуши в обятията на Баща си.) Дано ви бъде от полза.
Молитва за “оправдание” на народа ни
Господи Иисусе Христе, запази нашата земя, защото по нея още стоят следите от сълзите на Твоя угодник Йоан (Рилски). Защото носим в себе си неговата кръв. Защото сме му деца (макар и негодни). Защото преди повече от десет века е изливал потоци от прозорливите си очи, виждайки ужасяващото ни духовно състояние. Господи, Ти си дал на твоя любимец Йоан дар да се моли за нас и да ни утешава, не му го отнемай заради нашата поквара. И нека неговото райско смирение да препобеди нашето плътско самодоволство. Господи, помилуй България и народа ни, въпреки усилията ни да се погубим, та да се зарадва Твоят приятел Йоан там, отвъд предела на всяка радост. И където дано пребъдем и ние, чедцата му, според великата и неизказана Твоя благост! Амин!