Променливостта на времето е шанс и проклятие за гъвкавия…
Лествицата към Рая не е единствената стълба на света. Врагът на всичко е измислил и предложил свое менте. Затова и светът има своя “лествица” към просперитета, към “земния рай”, за който всеки е чувал, но никой не го е виждал… И все пак – търсачи много.
Учат те още от малък: животът е един, не го изпускай от ръцете си. И ти казваш на проклетата съвест да млъкне. Желязото се кове докато е горещо. А устата на съвестта трябва да бъде затворена, докато си млад. Да свикне да преглъща… Тук се наведеш, там те спонсорират… “Важното е да си наше момче… Ще ти свършим услуга… Ще те приемем сред нас… Искаш ли да се дообразоваш при наши специалисти… О, парите не бива да спират талантлив човек като теб… Не се бой, ще ни върнеш с някоя дребна услуга…” Така си върви животът, а птичето (ако изобщо е птиче) каца на рамото ти…
И изведнъж всичко се променя. Светът се завърта на 180 градуса. Нула, банката печели всички залози и започва ново въртене. Тук е шансът на гъвкавия. Той е решил основния проблем на изкачването – изобличаващия вътрешен глас. Научил се е да го убеждава, да лъже съвестта и тя да му вярва. Нови обувки за целуване, нови господари, нови поклони… Ех, всяка лествица изисква своите поклони. Ако не ги правиш пред Христа с молитва, врагът ще ти намери друг обект на благоговейна почит…
Никой не мрази старите тирани повече от техните сервилни послушници. Преследваните ще простят по-лесно от самопречупилите се. Бившите почитатели ще сочат с пръст, ще скандират, ще търсят справедливост. Шансът им е дори двоен, защото едновременно с отмъщението угодничат на новите си началници. И всичко е честно, всичко е по съвест, стъпало по стъпало – “всичко е заради правдата, а не за моя лична печалба”.
И наистина, печалбата на гъвкавия никога не е такава, каквато очаква. Него го презират дори господарите му – и старите, и новите! Оттук започва и проклятието му. Дори постоянно да успява да излъже всички около себе си (а това е невъзможно – бележка на вниманието на самозваните PR-и), накрая ще трябва да се яви на Съд пред Христа. Ще трябва да се яви пред Господа, Който го е създал човек. Пред Спасителя, Който е вкусил смърт на Кръста, за да му даде шанс отново да си върне подобието на Бога. Ще трябва да застане пред Него не като човек, а уподобен на пълзяща твар. Като тази – отнелата човешкото достойнство на прародителя.
Написах всичко това, защото прочетох думите на един праведен духовник. Той казва, че съвестта струва повече от милиарди долари… А значи и повече от милиарди политкоректни клишета.
Някога (когато журналистиката още беше занаят, а не дефиле на възторжени почитателки на силните) ни учеха, че “средството е съобщението”. Тоест, носителят на думите е по-силно послание от изказването си (било то новина или коментар). Затова… Нека внимаваме чии слова слагаме в устата си. Да се вглеждаме по коя лествица се катери този, от когото сме ги взели. Вярно, има вероятност да се подведем по шансовете му, но те винаги вървят заедно с проклятието… Лесно можем да установим кое е добро и кое не е чрез съвестта си. Затова най-важно е да проверяваме често дали тя работи нормално. И дали устата й не е запушена с някоя брошура с политагитация, с малко употребявана копринена носна кърпа или просто с някоя тривиална банкнота…
Бог да помага на всички ни!