Да, вярно е, ние имаме…

Знам, облекчаващо е да мразиш! А войната е велика възможност да се отдадеш на блажена и „справедлива“ ненавист. Особено, ако си седнал на дивана с телефон в ръка… Като прибавим към това и вътрешните ни политически безобразия… Добре си живеем, признайте. Малко ще попсуваме, малко ще иронизираме, малко ще поплачем на чужд гроб, малко ще поскърбим, че страната ни не се решава да помогне в нечие убийство, като изпрати две-три ръждясали пушкала… Какво ни е? Има само един проблем… Е, не е кой знае какво, просто реших да спомена… Ние имаме души! 

Случва се понякога – тръгнеш на работа и си взел всичко: ключове, телефон, чанта, новото яке… И изведнъж се сещаш: жената те помоли да свършиш нещо на тръгване. Забравил си, не ти е до това! Аман от тази жена и нейните претенции… И с душата е същото. Прибереш се вечер, хапнеш, измиеш чиниите, скараш се на детето и хайде на телефона. Светът се гърчи в очакване на твоето мнение, изразено в социалните мрежи. Ама… Не остава време за молитва. Ех, нищо! Казваш „Господи помилуй!“ пред иконата, както си поздравил преди часове съседа в асансьора с „Кво стаа?!“ и бързо в леглото. А там минават още два часа, в които „само 5 минути“ гледаш една и съща ФБ-стена! И така си минава времето… Ние имаме души! 

Колко пъти ни говори Църквата! Най-напред ни прикани към прошка. После с гласа на св. Андрей Критски ни призова към покаяние, опита да ни събере под сянката на Кръста, разказа ни за равноангелната Мария Египетска и съзерцателя на нетварната светлина Григорий Палама… Всичко това масово мина покрай нас… Защото имахме по-важни неща. Сложихме под лицата си знамена, но не измихме очите си пред Господа. Ние имаме души! 

А сега пред нас е Страстната седмица! Предстои да преживеем най-страшните дни в историята на човечеството. Влизането на Богочовека в Йерусалим. Тайната вечеря. Гетсиманската нощ. Разпятието на Спасителя! Възкресението на Христа. Как ще посрещнем всичко това? Ето една възможност – спомнете си… Ние имаме души!

Кога ще се покаем? Кога ще плачем? Остаряхме в двуличие… Не, не ми казвайте, че не сме лицемери. Господ ни учи да обичаме ближния си като себе си. Ако сме пренебрегнали войните в себе си, как се заинтересувахме от войните по света? Ако не сме се просълзили за изплъзващия ни се вечен живот, колко реалистични са възмущенията за животите на другите по света? Ако не сме свалили от власт тиранина на нашето его, как ще скандираме срещу диктаторите от този век? Векът, който е направил да забравим, че… Ние имаме души! 

Ами ако това е последната Страстна седмица, която имаме да преживеем? Ако пренебрегваните от нас грехове така са се натрупали, че пръснат планетата? Или поне пространството около нас? Кажете, че няма опасност да стане така! Как ще спрете този процес? С оръжия? Ще стреляте с гаубици по порока? Искате мир? Мирът за нас не е вътрешно състояние, постигнато с покаяние, а обикновена хипария. Нямаме енергия дори да измислим свое собствено нечестие, затова ползваме безбожието на бащите си. Синът на Джон Ленън изпя Imagine. Обещал да го направи, ако усети, че идва краят на света. И ето, преди свършека, всички подсмърчаме: “Представи си, че няма Рай… Нито ад…” Обаче Рай има! И ад има! А ние имаме души! 

А какво ще стане, ако изпратим на воюващите покаянието си? Ако помолим Бога за тях, след като сме очистили сърцата от страсти? Ако разберем, че Вседържителят е разпънат и прободен заради нашите грехове? Готови сме да съчувстваме на всеки друг, но не и на Страдащия на Кръста… Никой не организира протести срещу фарисеите-христоубийци! Защото сега няма фарисеи, викате! А ние какви сме? Ако не бяхме, щяхме да се грижим за душите си! Защото… Ние имаме души! 

И сега какво? Идва Христос във Витания и плаче за Лазар, а заедно с него и за всички нас! Идва Христос в Йерусалим и плаче за тези, които открай време не искат да се приберат под крилата Му, а заедно с тях и за всички нас! Идва Христос в Гетсимания и плаче за Адама, когото е взел на раменете Си, а заедно с него и за всички нас! Да заплачем и ние… Най-после… Защото имаме души! 

Пък, ако не ми вярвате, че имаме души, не плачете! Идват три почивни дни! Ползвайте ги за ядене и пиене на някоя виличка или на село. Защото… С война или без, ние всички скоро ще умрем!