Случващото се през последните години може да бъде характеризирано като саботаж срещу смисъла на думите. Неусетно светът ни отне силата за духовна разсъдливост. Сега (кога полека, кога агресивно) вече ни краде и нормалното мислене. Постепенно се превръщаме във фанатични работници на антилогиката. Мнозина говорят, че в последните дни ще има електронни концлагери, чипове, невидими частици, машинации от космоса и какво ли още не… Не зная дали ще е така… Но в едно съм сигурен – основните проблеми са в главите и сърцата на хората. Бедите обикалят най-скритите човешки кътчета, под формата на мисли и носят обикновеното име – грехове… Борбата с тях никога не е била толкова вяла. Воюваме помежду си, а със страстите си сме постигнали уж взаимоизгодно споразумение за мир…
Обратното на смъртта не е „тяхната смърт“! Нито „вражеската смърт“, нито „смъртта на лошите“! Обратното на смъртта е животът! Разбирате ли още това или мислите ви вече са напълно похитени?
Влизаш в храма на богослужение. Там за два часа ти припомнят цялото Евангелие. Идването на Всемогъщия в плът и смирението Му. Как Източникът на любовта и всяко добро бива плют, бит, мъчен и унижаван. Как Животодателят вкусва смърт, за да избави от смъртта осъдения човешки род. А после Възкръсва от мъртвите, носейки със Себе Си неизброима плячка на оживени и осмислени хора…
Носиш свещица… Внимаваш да не загасне. Приемаш и повтаряш най-важните думи за всички времена: Христос Воскресе! Воистину Воскресе!
После излизаш от храма. И веднага започваш да говориш за смърт. О, не просто за смърт… А за смъртта като милосърдие! За смъртта като съпричастност! За убийството като добродетел! Кажете, намирате ли това за нормален мисловен поток? Нима с човека може да се случи нещо по-нелогично? Нима може да изглежда по-нелеп? Чували ли сте притчата? Едно малко дете попитало баща си: “Татко, ако убием всички лоши, ще останем само добрите, нали?” А той отговорил: “Не, моето момче, тогава ще останем само убийците!”
От известно време отново поглеждам какво дават по телевизията. Видях го, всичко беше в едно изречение… Привидно добре построено с първо, второ и трето. Първо – Христос Воскресе! Второ – колко е хубаво в храма! Трето – дайте да решим проблема с дарението на смъртта! Ако не схващате крещящия абсурд, уверявам ви, имате огромни проблеми със съвестта!
„А ти какво предлагаш? – ме питат някои. – Обстоятелствата го налагат!“
Предлагам да мислим като нормални хора! Става ли? Като такива, които все още помнят, че убийството е грях! И за това се носи отговорност пред Бога! А когато цели общества съучастват в този грях, те в пълнотата си ще трябва да приемат епитимия от Съдията!
Също предлагам да се уповаваме на Този, Който възкръсна и победи напълно смъртта! Да повярваме в думите, с които се поздравяваме. Ако няма да вярваме, защо повтаряме „Христос Воскресе!“? Да си викаме направо „Наздраве!“ и толкова. Това поне знаем какво означава! Но, ако сме вярващи, значи знаем, че Христос е силен да спре и преобърне всички наши смърти. Просто трябва да сме единни и усърдни във вървенето след Него, в благочестието и молитвата!
Ако сме Христови, ще се борим да приличаме на своя Учител, Който дойде да остави мир на земята, да даде мир, не тъй, както светът дава (Иоан 14:27). Ние обаче не можем да направим това… И знаете ли защо? Защото това противоречи не само на фанатичния ни егоизъм, но и на политическите ни възгледи! А на мнозина днешни християни любимият им партиен идол (бил той човек, идеология или обикновен келепир като при Иуда) е по-важен от Самия Христос! Няма мир заради нашето скрито идолопоклонство!
Ето така, скъпи приятели, ще бъде приет антихристът! Мислим, че страшното ще дойде от космоса, а то е скрито в нас! Никой няма да ни насилва, никой няма да ни пречи да вярваме в Христос (поне не в началото). Достатъчно е да бъдем убедени, че Спасителят е добър, но не разбира от важните геостратегически, политически, екологични, здравни и дори милосърдни процеси! Затова ще минаваме да Го поздравим в храма и после ще се залавяме за “истински важното”. А “важното” ще го съобщят по телевизията усърдните прислужници на всяко настояще – журналистите. Кое е “истински важното” ли? Как кое? Забравихте ли? Смъртта! Не на телата, не на телата! На душите! Светът винаги се е интересувал най-вече от онова, което носи смърт…
И всичко изглежда напълно безнадеждно! Но не е! То може да се стопи като восък от огън, да изчезне като дим! Само ако разберем смисъла на думите и ги изречем с вяра и любов:
Христос Воскресе! Воистину Воскресе!