Подлезът на нашите мечти

Нима наистина не разбирате?! Въпросът изобщо не е във войната! Не е в Русия или Украйна! Не е в маските и ваксините! А в това докъде ни доведе т. нар. преход. Политици, финансисти, експерти, леви, десни, чугунени сърца и гумени глави… Шоу-програми, просташки смешки, богохулства, кючеци (само когато сме пияни, иначе не), порочна чалга и порочен хип-хоп речитатив. Надежди, отчаяние, възторг – “този път ще се оправим” и отново отчаяние. Дълбокомислени писатели, които разказват за коса, която расте навътре. Философи, които знаят кой трябва да умре, за да се оправи светът… И още много… 30 години вървене. Стигнахме там, закъдето репетирахме дълго време. Днес е денят. Дом, мил дом! Нашата Обетована земя е подлез, в който се бием и си крещим като животни. Заради България? Не! Заради злобните мисли, които някой чужд е поставил в главите ни като “справедлива” кауза… Просто нямаше как да останем върху родната земя. Твърде дълго сме пътували надолу, за да се пердашим и псуваме един друг на повърхността.

Нима наистина не разбирате?! Честно, чудя се! Огледайте се… Ние се утвърдихме… Окопахме се… Бетонирахме се в апатията към всичко добро! Политическите клишета станаха матрица, с която мерим човещината си… Кажете, кога за последно чухте нещо топло, мило, изпълнено с любов? Кой ви научи на жертвеност с примера си? Разходи ли се ближен в душата ви, за да почисти в нея? Изцапа ли се някой усмивко с вашите вътрешни плесени? Колко пъти се почувствахте на сигурно място в нечии молитви? Показвали ли са ви пътя към храма и вратите на бъдещето? Кой ви описа къде живее светлината и къде се крие тя, когато не я виждате? Гледали ли сте живо предаване от гробищата, в което се разказва за очакването, което се разпростира като килим върху кръстовете? Чели ли сте поезия, която бърше сълзи и ако не, за какво изобщо ви е била тя? Видяхте ли управник, който да разпитва как от къщата на байчо се стига до хоремага? Или VIP-ка да се кае за похотите си? Чухте ли сутрешна проповед, която си струва да преразкажете на вечеря? Кога получихте последното си откровение? И кога беше последната ви откровеност? Как осъзнахте, че сте грешници? Колко дълго плакахте след това? И как се променихте? Колко обич ви донесе? Колко приятели? Колко прошки? Колко врагове? Кажете! За три десетилетия ние изградихме не държава, а духовен фризер, натъпкан със замръзнало месо, с вкочанена плът…

Нима наистина не разбирате? Ако не дойде краят на света, Украйна и Русия ще се оправят. Да, ще трябва да мине време… Но те имат на какво да стъпят… И “кобито” ще премине, друго ще дойде и то ще си тръгне. С всичките му намордници и игли… Но ние ще си останем там – в подлеза, за да се бием за нови неща, сервирани ни от моралните недоносчета, които излъчваме за свои лидери… Те са просто наше огледало. Образ на нас – най-образования народ, който може би понякога говори “алангро”, но никога няма да се съгласи да бъде “пета колония”. Да, смейте им се… Нали помните какво казва Гогол накрая на “Ревизор”: “На кого се смеете? На себе си се смеете?!” Хайде… Ето повод… Сега можем да се изпотрепем за това Гогол руснак ли е или украинец. И помнете: никой няма право на неутралитет! Трябва да изберете… Всичко друго, освен Христос! Това вече е политически некоректно! По-нататък, ако остане време, някоя застаряваща истерична неокомсомолка ще ви измисли “нов Христос”.

Така, де… Стана по-дълго, отколкото очаквах! А исках само да ви пожелая добре дошли вкъщи! Добре дошли в подлеза, който си построихме. Първо надраскан и опикан, а сега вече и окървавен… Е?! Ама… Струваше си чакането, а?