Видяхме се и днес с моя приятел – стария гробищен аристократ Ушакис. Щом ме съзря, той се приближи, подаде ми лапа и викна приповдигнато:
– Бау!
Все пак е куче, какво друго да каже?! Но аз веднага разбрах какво има предвид. Протегнах ръка и отвърнах на поздрава:
– Ба-ба-ба-бааау!
Зарадва се, подскочи и подаде другата лапа, произнасяйки усмихнато:
– Бигири-бигири?
Беше въпрос, на който отговорих категорично:
– Бигири-бом-бигири!
Изведнъж приятелят ми посърна:
– Ами… Аз нямам бира, за да те почерпя!
– Нищо, почерпи с каквото имаш! – опитах да запазя ведрото настроение!
Помълча според обичая си и каза (вече сериозно):
– Искаш ли да те почерпя с няколко човешки приказки… Аз, псето…
Усмивката ми стана горчива:
– Да, искам! Не са мнозина тези сред хората, с които можеш да говориш човешки…
– Тогава ела…
Заведе ме до моста, който разделя гробищния парк:
– Какво виждаш? – попита.
– Смърт? Това ли имаш предвид?…
Погледна укорително:
– Не, съвсем не това… Показвам ти смисъл… Показвам ти и безсмислие… Вие, хората, помните ли, че човешкият живот има смисъл? Ела, приближи се до някой гроб…
– Повървяхме още малко и стигнахме до един парцел:
– Гребни с ръка от земята!
– Почти машинално изпълних заръката, а той продължи:
– Какво имаш в шепата си?
– Пръст! – отвърнах.
– Не! Това са остатъци от маркови костюми, разпаднали се на микроскопичните си елементи…
– Какво?
– Някога децата си играеха, като правеха кюфтета от кал… Сега на това си играят възрастните… Целият ви живот минава в борба за разни луксозни парцали, метални вехтории на гуми, пари, животинско пъшкане, глупави веселби и плюскане в хубави канчета… А още – в преследване на несъществуваща власт и радост от унижението на ближния… Но всичко това е кал, пръст… Попитай ги сега, всички тези, които лежат тук, за радостта от това да си бил министър, началник, за възможността да направиш добри корупционни сделки, без да те хванат. Попитай ги какви ризи са на мода и кой цвят е актуален тази година. И също: усещат ли радостта от селектираните питиета, на които някога са се наслаждавали? И къде са сега тунингованите гаджета, след които са тичали за по една вечер? Какъв виц чуха за последно от вечерния шоумен и забавен ли е още?
– Ушакис, но нали каза, че ще ми показваш и смисъл, а не само безсмислие? – пророних.
– Да, в човека има много повече от това, което описвам! Защо е промеждутъкът от раждането до идването тук? И по какво се различавате от мен?… Има ли във вас нещо повече от пръст? За какво са ви думите, тези образи на мислите и усещанията ви? Обясни ми кои сте, къде отивате и как ще стигнете? Ето това би било човешки разговор! Тук, сред купищата земя, ми кажи нещо, което е по-голямо от нея? Можеш ли?
– Мога! – рекох твърдо и решително.
– Е, хайде! – подкани ме.
– Христос Воскресе!
– Воистину Воскресе!
Пак замълча и добави:
– Ето това вече е истински човешки разговор. Две-три думи, а зад тях стоят още хиляди, милиони и всички те имат значение… Иди си сега оттук и казвай на всички, че тези слова са живот, че те трябва да се претворяват в дела и усещания. А не да рецитираш, че Христос е възкръснал, а да живееш като пръст и смърт! Разбираш ли?
Поколебах се:
– Страхувам се, че малцина вече се интересуват от смисъла на живота…
– Ееех! – въздъхна уморено. – Винаги трябва да им представяш и алтернативен вариант. Кажи им, че могат да я карат така: агале-агале и… – не довърши.
– И какво?
– Не се ли сещаш? – вече ме гледаше хитро.
– Ох, да, разбира се! И джагара-джугара!