Зелената еуглена и чехълчето си приличат по форма. Амебата е малко по-различна. Еуглената за разлика от чехълчето има само едно камшиче за придвижване, а при чехълчето това се осъществява чрез реснички. И колкото и да са прости тези едноклетъчни организми, все пак те разполагат с доста подробности, както може да се види и на приложеното горе изображение.
На 5 юни лето Господне 2022 си мислех, че човекът вече ще бъде малко по-разумно същество от преди да речем 70 или 50 години. Но това изобщо не е така. Всички велики творби за войните – “Кланица 5”, “Швейк”, “Параграф 22”, “Апокалипсис сега”, “Съдбата на човека” – днес вече не струват 5 стотинки и техните автори се чудят защо ли са си правили труда да ги създават… Можем ли отново да започнем да се убиваме масово, значи хуманизмът ни е гола вода. Пак ще има плач и скърцане със зъби.
Защото войната е изчадие адово. И трябва да бъде спряна.
Но днес никой не говори за това. Не искат да спира. Днес българските едноклетъчни интелигенти (без имена, разбира се, ще си ги намерите сами) призовават да пращаме още бомби, снаряди и куршуми, “за да бъде победено злото”… Зло чрез зло ще лекуват. Амебите и еуглените. Дотам им стига хуманизмът на творците ни. Колкото за една първична реакция. Реагират на дразнители. Размахват камшичета и реснички. Пънат се из соцмрежите. Същите, чиито имена ще срещнете в учебниците по литература. Да, това доживяхме. Не мога да повярвам на очите си и ушите си, но е факт.
И не мога да си премълча да не им кажа – вие никога няма да създадете нещо като споменатите шедьоври за войната. Вие винаги ще си останете едноклетъчни, на които им се дава храна от господаря и следва възторжената ви реакция из нашето плитко обществено блато. Вие ще твърдите, че руският народ е изперкал и омагьосан, защото самите вие изперквате и ви омагьосват хранилките на западните ви господари. Изхранват ви вече три десетилетия. И вие като едни добри еуглени им се отблагодарявате.
Вие сте по-голямо зло от всяка друга явна пропаганда. Защото успяхте да се намърдате по университетите и учебниците за този период. Завзехте такива територии, че днес всяка казана от вас дума се приема за меродавна и правилна от народонаселението. То е толкова чалгизирано, че не чете книгите ви, но като ви види киселите муцуни из сайтовете и телевизиите, си казва “аха, щом тия умници така казват, може и да е така”. Но не е така. Бялото не е станало черно. Руският народ не ни е станал враг. Руснаците не са станали подчовеци. Отстраняването на Путин няма да ви реши проблема с войната.
Един от вас преди време ми каза да не пиша открито срещу силните на деня. И тогава не го разбрах, и днес не го разбирам. Силните на деня са за това – да бъдат критикувани. За да не се самозабравят. Но вие масово се самозабравихте. Абсолютно и необратимо. Въведохте културата на отричането и мен вече ме няма из вашите медии. Спрях да публикувам в офнюз и подобни сайтове, защото са явни проводници на американската политика. Сега се готвите да въведете закон, с който да затворите и такива по-малки медии като този блог. И тогава съвсем ще спре да се чува обратното на вашето едноклетъчно мнение.
Но хората със сърцата си ще усещат, че ги лъжете. И че сте твърде елементарни. Въпреки че на картинката изглеждате сложни. Това сте: дразнител – реакция.
Не сте били писатели. Не сте писатели. И няма да бъдете писатели. Истинските писатели са хора с чест и разум. Като Вонегът. А не съм сигурен, че вие като едноклетъчни можете поне пред себе си тайно и тихо да признаете истината. Дано Бог да ви прости престъпленията, които извършвате срещу собствения си народ.