Мисля, че не е съвсем честно определени хора да бъдат наричани предатели. Предателят е човек, който е бил част от дадена общност. Споделял е проблемите й. Обичал я е, поне привидно. А после се е отказал от нея, заради някаква лична изгода. В нашия случай става дума само за ползватели. Няма място за сантименти и остарели термини като “любов” и “Отечество”. Изгодата е баща, майка и изгора. А всеки знае, че тя изисква гъвкавост към използваните обекти.
“…Виждаш ли как викам да живей, пък ти си взел да казваш, че съм бил против. Завиждаш ми, да те вземе дявола. Знайш си ти, че ако вземем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?” Знаете ли откъде е този цитат? Поздрави на досетливите – от “Бай Ганьо и опозиция – ама де-де”… Почти нищо не намеквам…
“Готови сме да приемем френското предложение!” Някой би казал, че в това изречение има прекалено голяма двусмисленост и изисква сексуално-политическа експертност… Повтарям – някой би казал, не и аз. Аз само констатирам.
“Ти си говори, ама само с приказки 13-те милиарда от Европа няма да дойдат. Трябват компромиси!” Добре, да направим хладна сметка. Да продадем 1300 г. история на България. Идеално се получава. По 1 милиард на всеки 100 години. Последните десетилетия са безплатен бонус, те и без това нищо не струват. Айде готово! Да послужи и Старицата за нещо. С памет или без памет, така или иначе, никой не я обича! Поне да има някаква полза от това, че ни е родила баш на тоя кръстопът.
На България са й нужни опитни дипломати. Не може в 21-ви век да живеем с миналото. Сигурна съм, че ако се намери държавник, който да отиде в съседната страна, пък падне на колене и се извини, комшиите ще ни простят. Е, може би не веднага, но с времето поне ще омекнат. И това наше поведение ще бъде посрещнато с одобрение в Европейската общност. И без това Европа е новата ни майка. Като ни бие – за добро ни бие. Като ни хвали – за добро ни хвали. Не ли?
Накрая нещо сериозно. Водачите без сърца и без спомени винаги ще бъдат презирани от своите подчинени (така днес биват наричани братята, да го ду*ат братята). Но, скъпи лидери, дори с помощта на медийните си лакеи да преобърнете цялото обществено мнение на живите, все пак ще бъдете мразени от мъртвите. От тези, които станаха едно с тази земя чрез кръвта си. О, изхвърлени като пяна нагоре случайници, дори не предполагате какви противници имате в лицето на покойниците. Защото този, който знае да обича, не може да умре. А този, който разменя любовта за печалба, е вече изстинал в душата си!